чл. 159 ал. 1 ГПК

длъжен ли е въззивният съд при допуснато от първоинстанционния съд нарушение на процесуалните правила по разпределение на доказателствената тежест във връзка с оспорена истинност на документ и при открито производство по оспорването по чл. 193, ал. 1 ГПК, без първата инстанция да е сторила произнасяне по оспорването в нарочно определение или с първоинстанционното решение, да повтори опороченото действие, като даде указание на страните относно разпределение на доказателствената тежест с оглед разпоредбите на чл. 193, ал. 3 ГПК, и съответно да даде възможност на страните да представят доказателства. Твърдението за допуснато от първоинстанционния съд нарушение е поддържано от касатора в качеството му на въззивник във въззивната му жалба, но въззивният съд не е дал съответния отговор. Ето защо е необходимо по поставения въпрос да се съобрази допуснато ли е противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в тълкуването, дадено в решение №66 по гр. д. №807/2012 г., І г. о., и решение №125 по гр. №1135/2011 г., ІІ г. о. С отговора на този въпрос принципно ще се разгледа и въпросът след като се оспори представен документ по делото със задължаване на представилата го страна да представи оригинал, се установи, че няма оригинал на този документ, и няма каквито и да било указания за доказателствената тежест на доказване на оспорването, следва ли въззивната инстанция да се произнесе по събиране на доказателствата в тази връзка и по оспорването или е длъжна да отмени първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане