Залог
Тук можете да намерите хронологичен списък и връзки към съдебните актове, споменаващи термина “Залог” и публикувани в системата на “Българското прецедентно право”.
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2023
Обстоятелствата по чл. 359, ал. 3 ЗЗД от значение ли са за уважаването на иска с правно основание чл. 452, ал. 3 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емилия Василева
чл. 12 ал. 2 ЗОЗ, чл. 12 ал. 3 ЗОС, чл. 121 ЗЗД, чл. 123 ал. 1 ЗЗД, чл. 140 ГПК, чл. 154 ал. 1 ГПК, чл. 192 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 247 ГПК, чл. 248 ал. 1 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 276 ТЗ, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ГПК, чл. 294 ал. 1 ГПК, чл. 294 ал. 2 ГПК, чл. 33 ал. 1 ЗОЗ, чл. 357 ЗЗД, чл. 359 ал. 1 ЗЗД, чл. 361 ал. 1 ЗЗД, чл. 364 ЗЗД, чл. 389 ГПК, чл. 393 ал. 2 ГПК, чл. 398 ГПК, чл. 402 ГПК, чл. 442 ГПК, чл. 450 ал. 2 ГПК, чл. 450 ал. 3 ГПК, чл. 450 ГПК, чл. 452 ал. 1 ГПК, чл. 452 ал. 3 ГПК, чл. 452 ГПК, чл. 46 ЗНА, чл. 507 ГПК, чл. 508 ГПК, чл. 510 ГПК, чл. 517 ГПК, чл. 78 ал. 1 ГПК, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 78 ал. 5 ГПК, чл. 84 ал. 3 ЗЗД, чл. 86 ал. 1 ЗЗД, чл. 9 ГПК, чл. 92 ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД, чл. 99 ал. 3 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мадлена Желева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2023
Погасява ли се залога/заложното право съгласно чл. 37, ал. 8 ЗОЗ, когато продажбата на предприятие по ЗОЗ е нищожна поради противоречие със закона?
Намират ли се във взаимна обусловеност висящият спор за нищожност на продажбата на предприятие по чл. 37 ЗОЗ по иск на залогодателя срещу заложния кредитор и купувача и вторият спор на залогодателя срещу кредитора, че вписването на залога е несъществуващо обстоятелство поради погасяването му поради продажбата?
Задължен ли е въззивният съд да спре на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по т. д. №390/2023 г. на САпС, 11 състав, за установяване на несъществуващо обстоятелство договор за особен залог, вписан в ТР, поради погасяването на залога по чл. 37, ал. 8 ЗОЗ до приключването на т. д. №2523/2021 г. на СГС, VІ-17 състав, по иск за обявяване нищожността на продажбата по чл. 37 ЗОЗ поради противоречие със закона?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Йонкова
чл. 108 ЗС, чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 247 ал. 3 ГПК, чл. 247 ГПК, чл. 26 ал. 1 ЗЗД, чл. 26 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 26 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 30 ал. 2 ЗОЗ, чл. 30 ал. 3 ЗОЗ, чл. 37 ал. 8 ЗОЗ, чл. 37 ЗОЗ, чл. 8 ал. 3 ГПК, чл. 87 ал. 3 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Дали наказателното производство в конкретния случай определя граждански права на ищеца по смисъла на чл. 6, пар. 1 Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС)?
В приложното поле на чл. 280, ал. 2 ГПК се поставя въпрос, свързан с тълкуване на понятието граждански права и задължения по смисъла на чл. 6 от КЗПЧОС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иво Дачев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Кой е началният момент на законната лихва в производство с правно основание по чл. 2б ЗОДОВ във връзка с неприключили граждански/наказателни дела?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Златина Рубиева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Следва ли между деянието и настъпилата вреда да има причинно следствена връзка, което е елемент от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, както и същата да е доказана по безспорен начин по делото?
Следва ли причинените вреди да са в пряка и непосредствена последица от увреждането, както и същите да са доказани по безспорен начин.
Следва ли страната, на която е възложена доказателствената тежест по делото, в условията на пълно главно доказване да установи фактите и обстоятелствата, на които основава твърденията си?
Длъжен ли е съдът да посочи в постановения съдебен акт всички относими критерии за определяне на дължимото обезщетение за причинените от деликта неимуществени вреди, да ги съпостави с конкретните факти по делото и да ги съобрази поотделно и в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на обезщетението? Длъжен ли е съдът да търси справедлив и точен паричен еквивалент на търпените морални вреди или е достатъчно да определи компенсиране без ясен критерий? Определянето на обезщетение, очевидно несъразмерно /завишено/ с оглед търпените морални вреди и икономическата обстановка в страната представлява ли нарушаване на изискването за справедливост? Следва ли да се допуска обезщетението/ поради неговата прекомерност/ да се превръща в средство за обогатяване и повишаване стандарта на живот на увредените лица и определянето му да води до изкривяване волята на законодателя /за баланс между вреди и обезщетение/ и до компрометиране на принципа за справедливост, заложен в нормативната уредба? Как се прилага установеният в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост и критериите за определяне на обезщетението за причинените от деликта неимуществени вреди, в това число и обществено- икономическите условия в страната и тяхната релевантност за справедливия размер на обезщетение?
Налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД от страна на пострадалия, когато с конкретно свое поведение, действие или бездействие, установено по безспорен начин по делото, е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникването на вредите, тоест улеснил е настъпването на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Елена Арнаучкова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Чия собственост стават недвижимите имоти и движимите вещи на търговски дружества, които не са пререгистрирани по ЗТРРЮЛНЦ, за които не е извършена ликвидация и които са заличени от търговския регистър?
Може ли въззивния съд да въздейства служебно върху предмета на делото и да вземе предвид фактическите обстоятелства, неизтъкнати от страната във въззивната жалба, но установени вследствие от служебно събраните доказателства?
Може ли гражданския съд при преценка на обстоятелствата по делото самостоятелно да прецени дали има извършено престъпление, когато този въпрос е от съществено значение за решаване на правният спор?
Лицата, живееещи в едно домакинство с държател на недвижим имот, които не се намират в наемно правоотношение със собственика, могат ли да претендират, че осъществяват владение върху имота?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Дечева
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
При определяне размер на обезщетение за неимуществените вреди в хипотезата на чл. 2б ЗОДОВ, вр. с чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС как се определя и какво е съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Златина Рубиева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Как се прилага и отчита критерият за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД относно изискването за сходно разрешаване на аналогични случаи и съобразяване на съдебната практика в сходни хипотези, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на сходни неимуществени вреди от един и същи вид и източник? Как следва да се прилага принципът на справедливост при паричната оценка на неимуществените вреди и остойностяването на обезщетението по чл. 2б ЗОДОВ при установено нарушение на чл. 6, пар. 1 Конвенцията (разумен срок) така, че да се получат еквивалентни размери на обезщетението в сходни случаи по обща продължителност и аналогичен залог на забавеното дело? Относно приложението на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението по чл. 2б ЗОДОВ за неимуществените вреди? Как се определя справедливият размер на обезщетението за неимуществените вреди по чл. 2б ЗОДОВ и кои обстоятелства следва съдът да отчете при определянето му? Какво е значението на самото осъждане на прокуратурата да заплати обезщетение по чл. 2б ЗОДОВ при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и дали то има основен репариращ ефект и в кои случаи? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи във въззивната жалба и доказателства по делото? Какво е значението на продължителността на забавеното дело по иск по чл. 2б ЗОДОВ за определяне на размера и паричното остойностяване на справедливото обезщетение за неимуществените вреди от нарушението на чл. 6, пар. 1 от КЗПЧОС (разумен срок)? В частност как се отчита продължителността на забавеното дело при определяне на паричния израз/еквивалент на обезщетението? Имат ли значение вредите от престъплението, предмет на разследването по забавеното дело, при определяне на обезщетението за неимуществените вреди по чл. 2б ЗОДОВ и какво е значението им?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Даниела Стоянова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Налице ли е правен интерес и допустимо ли е възражение с правно основание чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожност на сделка от лице, което не е страна по нея, но решението по делото ще се отрази върху неговата правна сфера? Налице ли е правен интерес за заложния длъжник в производство по предявен срещу него иск с правно основание чл. 44а от 303, да въвежда възражения за нищожност на договора за особен залог и на договора, който той обезпечава, в случаите, когато изясняването на въпроса за действителността на договора за особен залог има преюдициално значение по отношение на възражението за прихващане на насрещни вземания между залогодателя и заложния длъжник? Длъжен ли е съдът да се произнесе по така направено възражение за нищожност?
Длъжен ли е съдът в производство по иск с правно основание чл. 44а от 303, предявен срещу заложния длъжник, да се произнесе относно нищожността на договора за залог и договора, който той обезпечава, и без да е направено възражение за нищожност от заинтересована страна и без да вземе предвид липсата на правен интерес на ответника, длъжник по договора за особен залог, да отправя подобни възражения?
Длъжен ли е съдът служебно да открие и съответно да сформира краен извод за нищожност на правна сделка, респективно на договор за залог и договора, който той обезпечава, в хипотезата на противоречие с материалния закон и/или поради липса на предмет по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, без да е направено възражение от заинтересована страна и как следва да процедира въззивният съд, когато констатира нищожност на сделка, относима към правата на страните?
Длъжен ли е при проверка правилността на обжалвания акт въззивният съд да се произнесе по всички наведени в жалбата възражения и доводи и да направи преценка на всички писмени доказателства?
Допустимо ли е съдът да постанови решението си без да изложи мотиви по част от направените възражения и доводи на страната и без да извърши анализ на събраните по делото доказателства, относно тези релевантни обстоятелства?
В качеството си на инстанция по същество, може ли въззивният съд да остави неразгледани направени пред него оплаквания и неразгледани определени писмени доказателства?
Противопоставимо на заложния кредитор ли е възражение за прихващане, направено от заложния длъжник, за вземане от залогодателя, възникнало след датата на съобщаване на заложния длъжник за учредяването на залога по реда на чл. 17, ал. 1 ЗОЗ и преди датата на съобщаване на заложния длъжник за пристъпване към изпълнение по реда на чл. 32 ЗОЗ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Галина Иванова
чл. 104 ЗЗД, чл. 17 ал. 1 ЗОЗ, чл. 17 ал. 3 ЗОЗ, чл. 214 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 26 ал. 2 ГПК, чл. 26 ал. 2 ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. първо ЗЗД, чл. 26 ал. 4 ГПК, чл. 26 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 предл. първо ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 306 ал. 2 ТЗ, чл. 306 ТЗ, чл. 307 ТЗ, чл. 32 ЗОЗ, чл. 44а ал. 2 ЗОЗ, чл. 44а ЗОЗ, чл. 452 ГПК, чл. 510 ГПК, чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 79 ЗЗД, чл. 83 ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД, чл. 92 ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.