чл. 44 ЗЗД

не са разрешени в противоречие с цитираната практика на ВКС: ГС е основал преценката си за наличие на предпоставките по чл. 31 ЗЗД/ медицински и юридически критерии/ на изслушаната по делото съдебно- психиатрична и психологична експертиза, от която се установява, че ищцата/ род. през 1936 г./ страда от „параноидна шизофрения“, непрекъснато протичане с устойчив личностен дефицит; халюцинаторно-параноиден синдром и умерен дементен синдром. Заболяването е с голяма давност и поради липса на адекватно медикаментозно лечение психозата при освидетелстваната е приела хроничен/ непрекъснат/ ход, без ремисии/ светли моменти/. Поведението й през годините било дезорганизирано и с психопатологична симптоматика с формирана личностна промяна и тежка социална дезадаптация. Неспособна е за самостоятелно организирано справяне, снижени са паметово – интелектуалните й функции, мисловният процес е обстоятелствен с параноидни налудни идеи за отношение и унищожение. Обсъдени са и преценените от съда за безпристрастни показания на св. М., който е с дългогодишни впечатления от живота и поведението на ищцата – настъпилите болестни промени, довели до дезорганизация, дезориентация и безпомощност в бита. Или при разрешаването на първия от поставените правни въпроси въззивният съд се е съобразил с цитираната от касатора практика на ВКС – р. по гр. д. №******г., първо г. о. , р. по т. д. №1106/2010 г., второ т. о., р. по гр. д. №992/2010 г. на първо г. о. и др., в които е прието, че въззивният съд като инстанция по същество е длъжен да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, както и всички възражения и доводи на страните,.