чл. 116 НК
Чл. 116. (1) За убийство:
1. на длъжностно лице, на представител на обществеността, както и на военно лице, включително от съюзна или приятелска държава или войска, при или по повод изпълнение на службата или функцията му, или на лице, ползуващо се с международна защита;
2. от длъжностно лице, както и от представител на обществеността, от полицейски орган при или по повод изпълнение на службата или функцията му;
3. на баща или на майка, както и на рожден син или на рождена дъщеря;
4. на бременна жена, на малолетно лице или на повече от едно лице;
5. на лице, което се намира в безпомощно състояние;
6. по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен начин за убития или с особена жестокост;
6а. извършено в условията на домашно насилие;
7. с користна цел;
8. с цел да бъде улеснено или прикрито друго престъпление;
8а. с цел отнемане на телесен орган, тъкан, клетка или телесна течност от пострадалия;
9. извършено предумишлено;
10. извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;
11. извършено по хулигански, расистки или ксенофобски подбуди и
12. представляващо опасен рецидив или осъществено от лице, извършило друго умишлено убийство по предходния или настоящия член, за което не е постановена присъда,
наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.
(2) За убийство на съдия, прокурор, следовател, полицейски орган, разследващ полицай, държавен съдебен изпълнител, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител, както и на митнически служител, на орган по приходите, на служител от Изпълнителната агенция по горите или на служител на Министерството на околната среда и водите, осъществяващ контролна дейност или на медицински специалист, на учител (възпитател) при или по повод изпълнение на службата или функцията му, наказанието е лишаване от свобода от двадесет до тридесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Допустимо ли е и при какви условия в производство по чл. 2, ал. 1, т. 3 и 4 ЗОДОВ ищецът да измени обстоятелствената част на първоначалната искова молба като въведе нововъзникнали факти и обстоятелства, от значение за разрешаване предмета на делото?
Представлява ли изменение на предмета на делото въвеждането на новонастъпили обстоятелства по продължило и след възобновяване наказателно преследване над ищеца? Следва ли съдът да приеме новонастъпилите фактически обстоятелства, следва ли да допусне доказателства и доказателствени средства за тях? Надлежно ли е събирането им и следва ли да бъдат оценявани всички поотделно и в съвкупност с представените с първоначалната искова молба? Въз основа на тях следва ли да се постанови решение, разрешаващо спора или се касае до ненадлежни такива?
Длъжен ли е съдът, който е допуснал и събрал доказателства за нововъзникналите обстоятелства, в обем по-голям от заявените и за период, различен от първоначалния иск, да не ги обсъжда и да не ги съобрази при разрешаване на правния спор? Допустимо и правилно ли е въззивният съд да не зачита нововъзникналите обстоятелства и да ги елиминира като се произнесе само въз основа на тези, твърдени по първоначалната искова молба?
По отношение на неизрично заявени претенции за нарушаване правото по КЗПЧОС, но наведени доводи и фактически твърдения като очевидно нарушаване правото на разумен срок за разглеждане и решаване на делото, право на честен и справедлив процес, длъжен ли е въззивният съд да се произнесе и по тях при съвкупната си оценка на всички и в пълен размер претърпени неимуществени вреди?
В кои случаи и за кои нарушения по КПЧОС следва да се предяви отделен и нарочен иск или отделна претенция? Ако е отделна претенция в производството по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за нов правопораждащ факт ли се касае и следва ли да се предяви нов иск за нея - нарушаване на правото на справедлив и честен процес в разумен срок?
При новозаявени и нововъзникнали обстоятелства, вкл. нови правопораждащи факти, и при несъстояло се първо съдебно заседание, решаващият съд има ли задължение да постанови нов доклад или допълни вече постановения? Ако не е сторил това, но ясно и категорично с действията си е демонстрирал, че се е съобразил с тях, има ли допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и пречка ли е това нарушение за решаване на спора по същество от въззивния съд?
Основание ли е настъпването на абсолютната погасителна за наказателното преследване давност за ангажиране обезпечителната отговорност на прокуратурата и от кой момент? Извършените действия по преследването след изтичане на давността имат ли значение и относимост към преценката за незаконна наказателна репресия? Могат ли да бъдат включени към глобалното определеното обезщетение?
Задължително ли е искът за обезщетение от незаконно преследване при новонастъпили обстоятелства, след спиране и възобновяването му, както е в случая, да се разделя на искове като иск за нарушаване правото на разумен срок, иск за справедлив и честен процес, иск за непредявено обвинение, без узнаване и упражняване право на защита в процеса, иск за незаконно преследване след настъпила погасителна давност и при преквалификация на деянието от най-тежко наказуемо в леко такова?
Длъжен ли е съдът да установи новонастъпилите обстоятелства, макар и невъведени в претенция, и съобразно задължението си за пълно установяване на всички вреди, понесени от пострадалия от незаконно преследване, да ги приеме при изграждане на вътрешното си убеждение?
Пречка ли е разясняването на ищеца в даден момент от производството за упражняването на правата му и развитието на процеса предвид служебното начало, особеностите в развитието на наказателното производство, зависимостта от неговия ход, за изхода на гражданскоправния спор? Спазени ли са сьдопроизводствените правила за провеждане на първо съдебно заседание при подадена молба за съществено изменение на обстоятелства, свързани със заведения иск и неуважаване на искането за спиране на същото? Длъжен ли е решаващият съд, предвид етапите в развитието на наказателния процес, да изготви нов доклад, съобразно който да продължи разглеждането на иска, да изясни на страните какви доказателства да ангажират и какви мерки да предприемат, за да защитят правата си?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бисера Максимова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
За определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди, което следва да се извърши от съда след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД в светлината на критериите на Европейския съд по правата на човека по чл. 6, параграф 1 Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи?
Как се определя и какво е съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД в хипотезата на чл. 2б ЗОДОВ?
Длъжен ли е съдът при определяне на отговорността по чл. 2б ЗОДОВ да обсъди всички действия на разследващите органи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Жива Декова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Как се определя и какво е съдържанието на понятието „справедливост“, изведено като принцип при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД? Може ли по предявен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, които се състоят в заплащане на адвокатско хонорар, да се намали поради прекомерност адвокатското възнаграждение в наказателния процес и при какви обстоятелства е възможно да стане това?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Попколева
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Пасивно легитимиран ли е Министерството на вътрешните работи да отговаря по иск за обезщетение за вреди от незаконно повдигнато обвинение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, когато не са посочени конкретни действия или бездействия на негови служители, които да са в причинна връзка с претендираните вреди?
Допустимо ли е повторно ангажиране на отговорността на държавата чрез друг процесуален субституент (МВР), когато за същите неимуществени вреди от същото наказателно производство вече е присъдено обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република България?
Осъществява ли се фактическият състав по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ при частично оправдаване по някои елементи и обстоятелства на обвинението, когато за същите престъпления лицето е признато за виновно и осъдено с влязла в сила присъда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Маргарита Георгиева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
Пасивно легитимиран ли е Министерството на вътрешните работи да отговаря по иск за обезщетение за вреди от незаконно повдигнато обвинение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, когато не са посочени конкретни действия или бездействия на негови служители, които да са в причинна връзка с претендираните вреди?
Допустимо ли е повторно ангажиране на отговорността на държавата чрез друг процесуален субституент (МВР), когато за същите неимуществени вреди от същото наказателно производство вече е присъдено обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република България?
Осъществява ли се фактическият състав по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ при частично оправдаване по някои елементи и обстоятелства на обвинението, когато за същите престъпления лицето е признато за виновно и осъдено с влязла в сила присъда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Маргарита Георгиева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022
за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадало лице и как се прилага обществения критерии за справедбивост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща чл. 4 ЗОДОВ. Според касатора въпросът е разрешен в противоречие с решение №53/07.05.2019г. по гр. д.№3528/2018г. на ІІІ ГО, решение №159/ 09.10.2019г. по гр. д.№89/2019г. на ІІІ ГО и решение №199/29.10.2018г. по гр. д.№363/2018г. на ІV ГО на ВКС.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Яна Вълдобрева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
в изложението, да се отмени въззивното решение и предявените искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. първо и 3 ЗЗДискр. се уважат
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Зоя Атанасова
чл. 116 НК, чл. 20 ГПК, чл. 22 ал. 1 т. 6 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 292 ГПК, чл. 359 КТ, чл. 37 ЗПП, чл. 4 ал. 1 ЗЗДискр, чл. 6 ал. 2 КРБ, чл. 78 ал. 2 ГПК, чл. 78 ал. 8 ГПК, чл. 78 ГПК, чл. 83 ГПК
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, които, като обща предпоставка за допустимост на касационния контрол, да са с обуславящо значение за решаващата воля на въззивния съд в частта, с която е постановено отхвърляне на иска за разликата над 4 000 лв. до 50 000 лв. Съгласно задължителните указания на Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, като Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, а може само да го уточни и конкретизира. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочените от касатора правни въпроси са от значение за изхода на конкретното дело и са обусловили правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали тези изводи са законосъобразни. Задължението на касатора да посочи конкретен правен въпрос от значение за изхода по делото и обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата, включително по отношение фазата на нейното селектиране, са израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Липсата на конкретно формулиран въпрос сама по себе си представлява достатъчно основание да не се допусне касационно обжалване и не може да бъде преодоляна чрез служебното извеждане на такъв въпрос от страна на касационния съд, доколкото това би било в противоречие с основните начала, установени в чл. чл. 6, 8 и 9 ГПК - диспозитивно начало, състезателност и равенство на страните.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гергана Никова
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
с процесуален характер.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Дияна Ценева
чл. 10 ГПК, чл. 116 НК, чл. 12 ГПК, чл. 124 НК, чл. 145 ал. 2 ГПК, чл. 146 ал. 2 ГПК, чл. 146 ГПК, чл. 17 ал. 2 ГПК, чл. 20 ал. 2 НК, чл. 206 ал. 1 НК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 26 ал. 1 НК, чл. 266 ал. 2 ГПК, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 49 ЗЗД, чл. 54 НК, чл. 55 НК, чл. 86 ЗЗД
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадало лице и как се прилага обществения критерии за справедбивост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща чл. 4 ЗОДОВ. Според касатора въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС- решение №53/07.05.2019г. по гр. д.№3528/2018г. на III ГО, решение №159/09.10.2019г. по гр. д.№89/2019г. на III ГО и решение №199/29.10.2018г. по гр. д.№363/2018г. на IV ГО на ВКС.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Яна Вълдобрева
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.