чл. 57 КРБ

в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК: 1/ Как се определя спорното право, предмет на иска; 2/ Допустим ли е иск по чл. 2б ЗОДОВ за обезщетяване на имуществените вреди, причинени от прекомерното забавяне на дело, при наличие на ЗПГРРЛ; 3/ Какви са правомощията на съда по отношение на изтъкнати доводи и възражения за противоконституционност на приложим по конкретното дело закон; 4/ Наличието на административна процедура за еднократни обезщетения по ЗПГРРЛ пречка ли е за допустимостта на иск пред съд за обезщетяване на вреди от лишаване от свобода, извършено в периода преди 1989 г. във връзка с провеждането на т. нар. възродителен процес и 5/ Как и по какви критерии се прилага разпоредбата на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, съответно как и по кои критерии се преценява наличието/липсата на специален начин на обезщетение, уредени в друг закон или указ, който изключва приложението на ЗОДОВ; По първи и четвърти въпрос се поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на практиката на ВКС – изрично посочена в изложението. По втори и трети въпрос се поддържа, че даденото разрешение противоречи на актове на Конституционния съд /изрично посочени в изложението/ по тълкуването на и прилагането на чл. 56, чл. 57 КРБ и по въпроса за компетентността и правомощието на всеки съдия инцидентно да разгледа въпрос за противоконституционност на разпоредба от законодателството в рамките на конкретно разглеждано от него дело. По последния въпрос допълнителната предпоставка е обоснована с доводи за липса на съдебна практика на ВКС по повдигнатия въпрос.