30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 65 ЗЗД

Чл. 65. (1) Кредиторът не може да бъде принуден да приеме в изпълнение нещо, различно от дължимото.
(2) Ако кредиторът се съгласи да получи в собственост нещо друго вместо дължимото, то при съдебно отстранение или при скрити недостатъци на полученото се прилагат съответно правилата за продажбата.
(3) Когато на кредитора е прехвърлено едно вземане вместо дължимото, задължението се погасява, след като бъде събрано вземането, ако не е уговорено друго.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Какво следва да се разбира под израза „значително“ в разпоредбата на чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК, за да се приложи критерият за относителна недействителност, съответно за разваляне на една сделка? Какъв би бил критерият, по който да се преценява дали даденото значително надхвърля стойността на полученото – абсолютна сума, процент от оценката на даденото или нещо друго?
Дали изводите за липса на насрещна престация и за неравностойност на двете насрещни престации са взаимно изключващи се и вътрешно противоречиви, което би довело до явна необоснованост на изложените мотиви?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анжелина Христова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Длъжен ли е въззивният да се произнесе по спорния предмет на делото, очертан от въззивната жалба - да обсъди и се произнесе в мотивите си по всички доводи и възражения на страните, които имат значение за решаването на делото? Когато съдът не би могъл сам да даде отговор по съответните въпроси, за които няма нужната квалификация и образование, следва ли да се ползва експертно становище на специалист в съответната област? Следва ли първоинстанционният съд, съгласно чл. 146, ал. 1, т. 2 и 5 и ал. 2 ГПК да даде надлежна правна квалификация на претендираните права и насрещни възражения, да разпредели доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти и да укаже на страните за кои от твърдените факти не сочат доказателства, съответно длъжен ли е въззивният съд при констатирани нарушения във връзка с доклада да даде указания на страните относно възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими доказателства? Следва ли ако пристъпи за първи път към разрешаване на спора въз основа на обстоятелства, за които страните не са получили указания, че подлежат на доказване, да изпълни задълженията по чл. 146, ал. 1, т. 5 и ал. 2 ГПК? Отсъствието, непълнотата или неточността на доклада и дадените указания, представляват ли извинителна причина за допускането на доказателства за първи път във въззивното производство, по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Радост Бошнакова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Какво е значението на характера и естеството на отношенията между прехвърлителя и приобретателя по прехвърлителна възмездна сделка по отношение на която, като увреждаща е предявен иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, при доказване на знание за увреждане?
Явявал ли се З. П. А. кредитор на своята майка, за стойността на подобренията извършени от него в имота на майката и съответно оборена ли била презумпцията за знание на задълженията към него при прехвърляне на 2/3 идеални части от имота Н. А. А. на Ж. П. А., съответно за увредата на кредитора?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Димитър Димитров

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Длъжен ли е въззивният съд, в случай на противоречиви твърдения на вещо лице и изложени от него при изслушването му предположения относно конструкцията на веща и нейните фундаменти, че експертизата не се основава на реални данни и служебно да назначи повторна? Длъжен ли е въззиният съд да изложи в мотивите на решението си подробни съображения защо кредитира експертизата на вещото лице или е достатъчно да се произнесе, че то е пълно, обективно и компетентно изготвено? Винаги ли вещта погива ако бъдат прекъснати арматурните й връзки, съществуващи между бетонната основа и колоните й или е възможно това прекъсване да е част от процедура по демонтаж? Длъжен ли е съдът преди да се произнесе дали вещта е трайно прикрепена към земята или не да изследва възможността тя да бъде преместена на друго място чрез прекъсване на арматурните връзки и последващото им възстановяване? Допустимо ли е да се извърши експертиза на подпис от ксерокопие на документ и каква е стойността на такава експертиза? Ако възивната жалба съдържа обосновани оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, следва ли въззивният съд да даде указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими към спора доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания? Каква е доказателствената тежест на констативният нот. акт на праводателя на ищците и какво установява той?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Дечева

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

За значението на поредността на прехвърлените имоти при сключване на договор по чл. 65, ал. 2 ЗЗД и колко са сделките в случай на даване вместо изпълнение, когато се прехвърлят два или повече имота, а погасяваното вземане е едно- една или толкова, колкото са прехвърлените имоти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Милена Даскалова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

относно задължението на въззивния съд да обсъди всички обстоятелства по делото и събраните доказателства в него и да изложи мотиви по всички доводи и възражения на страните – противоречие с т. 19 от тълкувателно решение №1/04.01.2021 г. по дело №1/2000 г. на ВКС, ОСГК; решение №19 от 05.02.2021 г. по гр. д. №1680/2020 г. на ВКС, III гр. о.; решение №89 от 30.09.2020 г. по гр. д. №3827/2019 г. на ВКС, IV гр. о.; решение №113 от 17.10.2019 г. по т. д. №2820/2017 г. на ВКС; II т. о.; решение №210/20.11.2020 г. по гр. д. №3846/2019 г. на ВКС, IV гр. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Галина Иванова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. Освен при покупко-продажба и замяна срещу родово определени вещи, при какви други сделки може да се прилага разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС и по-конкретно може ли чл. 33, ал. 2 ЗС да се прилага в случаите при сделки за даване вместо изпълнение на парично задължение; 2. Ако се допусне изкупуване по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС при сделка за даване вместо изпълнение, по какъв начин следва да се определи какви са „същите условия“ /действително уговорените условия/; 3. При даване вместо изпълнение на парично задължение, когато се дават повече от един недвижими имоти за погасяване на един неделим паричен дълг и когато транслативният елемент на сделката се осъществява посредством прехвърляне на собственост на няколко имота, допустим и основателен ли е искът за изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС само за част от прехвърлените имоти. В горния случай как следва да се определи цената, по която ще се постанови изкупуването по чл. 33, ал. 2 ЗС на един от прехвърлените имоти. Може ли цената да бъде определена от съда чрез назначаване на съдебно-оценителна експертиза; 4. Допустимо ли е цената на един измежду няколко прехвърлени имоти чрез даване вместо изпълнение на парично задължение, при иск по чл. 33, ал. 2 ЗС да се определи чрез съдебно-оценителна експертиза, при която вещото лице, като съобрази характеристиките на имотите по сделката, да определи стойността на всеки един от тях към датата на прехвърлянето; 5. Може ли съдът да игнорира част от доказателствата при установяването по чл. 20 ЗЗД на волята на страните относно цената на прехвърлен по чл. 33, ал. 2 ЗС имот; 6. Допустимо ли е съдът да приеме, че сделката е уговорена привидно във вреда на останалите съсобственици в производството по чл. 33, ал. 2 ЗС, без да има предявен установителен иск за разкриване на относителна симулация и установяване на действителните отношения между страните по сделката. Допустимо ли е съдът да уважи иска по чл. 33, ал. 2 ЗС и да допусне изкупуване по договор за даване вместо изпълнение на парично задължение на база позоваване от страна на ищците на относителна симулативност на сделката поради условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици, без да е направено искане за произнасяне по тези факти със силата на пресъдено нещо; 7. Ако е предявен главен иск с правно основание чл. 33, ал. 2, предл. първо ЗС и евентуален иск с правно основание чл. 33, ал. 2, предл. второ ЗС, може ли да се приеме, че съдът е сезиран с два отделни иска и следва ли да се произнесе и по двата иска; 8. С оглед задължението на въззивния съд да обсъди всички обстоятелства по делото и да се произнесе по всички доводи и възражения във въззивната жалба, то следва ли той да формира своите изводи за фактите след съвкупна преценка на доказателствата по делото и да се произнесе по всички възражения и доводи; 9. Съставлява ли процесуално нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК необсъждането в пълнота на събраните по делото доказателства; 10. Задължен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор, като изложи в решението си собствени фактически и правни изводи; 11. Следва ли мотивите на съдебното решение и в частност въззивното, да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът, и в частност въззивният, счита доводите и възраженията на страните за основателни, респективно неоснователни.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Здравка Първанова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

се твърди противоречие с практика на ВКС, обективирана в решение №247/2020 г. по гр. д. №540/2018 г. на IV г. о., решение №192/2018 г. по т. д. №44/2017 г. на I т. о., решение №194/2013 г. по гр. д. №1100/2012 г. на IV г. о. По третия въпрос се твърди отклонение от решение №85/2020 г. по т. д. №2262/2018 г. на I т. о. Четвъртият въпрос е разрешен според касатора не в съответствие с решение №497/2009 г. по гр. д. №2173/2008 г. на IV г. о., решение №105/2017 г. по гр. д. №2604/2016 г. на IV г. о. Последните три въпроса са формулирани при наличие на селективния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като в практиката на ВКС не е даден техен отговор. В евентуалност касаторът твърди, че има постановено решение, което дава отговор на тези въпроси, а именно решение №514/2006 г. на IV г. о. на ВКС, както и решение №111/2018 г. по гр. д. №3807/2017 г. на I г. о. на ВКС и решение №148/2004 г. по гр. д. №1046/2003 г. на II г. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Диана Добрева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

не е обсъден, поради което е решен в нарушение на съдопроизводствените правила. Позовава се на решение №64 от 02.02.2006г. по т. д. №610/2005г. на ВКС, ТК, ТР №88/28.02.1984г. на ОСГК на ВС и решение №811 от 13.10.2006г. по т. д. №336/2006г. на ВКС, ТК, II т. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анна Баева

1237 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела