чл. 269 ЗЗД
Чл. 269. (1) Ако изпълнителят умре или стане неспособен да извърши работата, договорът се прекратява, освен ако не е бил сключен с оглед личността на изпълнителя и ако наследниците му се съгласят да продължат изпълнението.
(2) При прекратяване на договора поръчващият трябва да заплати извършената работа и полезно вложените материали съобразно уговореното възнаграждение.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Какъв е допустимият предмет на обратния иск? (По на основание чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, предл. второ ЗЗД)
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геника Михайлова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд да изложи и обсъди в мотивите си всички спорни въпроси, повдигнати от страните с исковата молба, в отговора на исковата молба, с въззивната жалба и отговора на въззивната жалба, с всички възражения и доводи на страните по тях, допустими и относими към предмета на спора, да посочи всички факти и обстоятелства по повдигнатите спорни въпроси, които приема за доказани, съответно за недоказани, да посочи доказателствата въз основа на които ги приема или не приема за доказани, както и да изложи причините, поради които не възприема някои факти и доказателства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бисера Максимова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
„Установяването на фактическа власт от възложителя върху работа, без присъствието на изпълнителя и без формален акт на предаване на тази работа чрез действия или изявления на изпълнителя, включително при липса на приемо-предавателен протокол, може ли да се приеме за надлежно предаване на работата, съответно за приемане на работата (в количествено и качествено отношение) в контекста на чл. 264, ал. 1 – ал. 3 ЗЗД?“
„Липсата на приемо-предавателни протоколи, текущите възражения в устна форма за недостатъци на работата, докато трае изпълнението й, и устните възражения за недостатъци на работата в срок до един месец след установяването на фактическа власт върху нея от възложителя, без да е било налице формално предаване на работата, може ли да се приеме за неприемане на тази работа в контекста на чл. 264, ал. 1 – ал. 3 ЗЗД?“
„Какъв е разумният срок, в който възложителят трябва да направи своите възражения за недостатъци на СМР (явни и скрити) на обект, на който е било възложено изпълнението на комплексни СМР?“
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геновева Николаева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
Следва ли да се приеме, че търговските дружества се прекратяват с обявяването им в несъстоятелност по силата на закона /чл. 252, ал. 1, т. 3 ТЗ за акционерните дружества /"АД"/, чл. 93, т. 3 ТЗ за събирателните дружества /"СД"/, чл. 154, ал. 1, т. 4 ТЗ - за дружествата с ограничена отговорност /"ООД"/, без да е необходимо прекратяването да бъде обективирано в диспозитива на съдебното решение по чл. 711 ТЗ, без да е необходимо производството по несъстоятелност да е приключило с решение по чл. 735 ТЗ, както и без да е нужно заличаването на правния субект? С оглед сходността на правните последици от прекратяването на търговско дружество поради обявяването му в несъстоятелност и поставянето на физическо лице под запрещение по отношение на ограничената им правосубектност, може ли да се приеме, че по отношение на договор за консорциум/гражданско дружество, състоящо се от установения в чл. 357 ЗЗД минимален брой съдружници - 2 (двама) са налице предпоставките да бъде приложена по аналогия разпоредбата на чл. 363, б. в ЗЗД и следва ли да се тълкува, че с обявяването в несъстоятелност и прекратяването ex lege на единия от съдружниците, консорциумът/гражданското дружество се прекратява по силата на закона? Допустимо ли е да се приеме, че от момента на обявяването на дружеството-съдружник в несъстоятелност и прекратяването на консорциума/гражданското дружество ex lege, отпада и активната кредиторова солидарност по отношение на вземанията на консорциума/гражданското дружество, представляващи обща собственост на последното? Към кой момент следва да се приеме за прекратен ex lege консорциум/гражданско дружество, състоящо се от установения в чл. 357 ЗЗД минимален брой съдружници - 2 (двама), единият от които е обявено в несъстоятелност търговско дружество? Следва ли да се приеме, че от момента на прекратяване на търговско дружество поради обявяването му в несъстоятелност, прекратяване на дейността на дружеството и прекратяването на правомощията на органите му, автоматично по силата на чл. 41 ЗЗД се прекратяват занапред и направените от прекратеното дружество упълномощителни сделки? Следва ли да се приеме, че ответникът по иска разполага със защитим правен интерес да оспори съществуването на консорциума при положение, че направеното възражение защитава имуществената сфера на ответника от недължимо и/или неточно плащане и го предпазва от риска да заплати два пъти недължимо платената част от възнаграждението по договора, полагаща се на обявеното в несъстоятелност дружество-съдружник в консорциума? Следва ли да се приеме, че ответникът по иска разполага със защитим правен интерес да оспори съществуването на консорциума с оглед факта, че прекратяването на консорциума е обуславящо за липсата на материалноправна и/или процесуалноправна легитимация на ищеца да претендира процесното вземане в посочения в иска размер, съответно - обосноваващо недоказаността на иска по размер и неоснователността на ищцовата претенция? Следва ли да се приеме, че всяка договорка за изплащане на дължимо възнаграждение по договор за изработка на изпълнител консорциум/гражданско дружество, се приравнява автоматично на договорка за активна кредиторова солидарност в полза на лицата - съдружници в консорциума/гражданското дружество? Доколкото вземането за възнаграждение представлява обща собственост на съдружниците в консорциум/гражданско дружество, дял от която може да се получи само при излизане на съдружник от консорциума/дружеството или при прекратяването му, следва ли да се приеме, че за подобно вземане са приложими правилата на чл. 129 ЗЗД, отнасящи се до неделимите задължения? Следва ли да се приеме, че извеждането на активна кредиторова солидарност по тълкувателен път по отношение на вземане с предмет - неделимо задължение (в случая - възнаграждението по договора), противоречи на разпоредбата на чл. 129 ЗЗД, изрично изключваща приложимостта на правилата за солидарните задължения по отношение на предмета на неделимо задължение? Задължен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички наведени от ответника доводи и възражения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Тотка Калчева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
първите три – процесуалноправни, а останалите - материалноправни: 1. Налице ли е съществено нарушение на процесуалните правила, когато въззивният съд базира фактическите си изводи на гласни доказателства, събрани чрез разпит на доведени пред него свидетели, въпреки че свидетелите са били поискани и допуснати пред първата инстанция, но страната не ги е довела без уважителна причина? 2. Има ли правомощие въззивният съд да отхвърли иска за неустойка по възражение, каквото ответникът не е въвеждал, а именно, че изпълнението на обезпеченото чрез неустойка задължение е обусловено от насрещно задължение, при това, каквото в договора не е уговаряно? 3. Длъжен ли е съдът по иска за неустойка да съобрази материалната доказателствена сила на приет по делото официален документ, засвидетелстващ факта на неизпълнените задължения, обезпечени с неустойката, както и да обсъди събраните гласни доказателства в тяхната взаимна връзка, а не да ги анализира избирателно? 4. Следва ли в преценката за основателност на възражение по предявен иск за ангажиране на договорната отговорност на строителя за вредите от забавено и/или неточно изпълнение, съдът да изследва въпроса, дали построеното е било прието или за наличието на покана до поръчващия да приеме изработеното? и 5. Изпълнил ли е задълженията си по договор за изработка по смисъла на чл. 258 ЗЗД и сл. изпълнител, който надлежно не е предал извършеното по договора? Касаторите считат въпросите включени в предмета на обжалване – общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, и твърдят, че въззивният съд им е отговорил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, включително с т. 2 ТР №1/09.12.2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. ОСГТК на ВКС – допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовават се и на очевидна неправилност. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК извеждат с твърдения, че мотивите на решението съдържат вътрешно противоречие, несъвместимо с извода за недължимост на неустойката, която е в отнапред уговорено обезщетение и за вредите от недостатъците на построеното. От една страна, въззивният съд е приел, че с договора за строителство ответникът се е задължил да изпълни и ревизионен отвор (капандура), наричана разговорно „Велукс“, макар че такава не е била предвидена в проекта за преустройство на покрива на сградата на ищците и че строежът е извършен според уговореното, а от друга – е намерил, че в преустроения покрив е нямало прозорец Велукс, т. е. допълнително уговорената капандура. По същество се оплакват, че решението е неправилно, като обосновават всички касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Претендират разноските по делото.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геника Михайлова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
включени в предмета на обжалване – общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, и твърди, че въззивният съд е отговорил на процесуалноправния в противоречие с т. 19 ТР №1/04.01.2001 г. по гр. д. №1/2000 г. ОСГК на ВКС, а материалноправните да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на решението. Основанието за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК обосновава с доводи, че само и при прочита на решението се установява липсата на необходимите мотиви, изясняващи съображенията на съда да отхвърли иска. По същество се оплаква, че допуснатото съществено процесуално нарушение по 12, чл. 235, ал. 4 и чл. 236, ал. 2 ГПК е причината за явната немотивираност на решението и до постановяването му в нарушение на материалния закон – касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Претендира разноски.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геника Михайлова
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
За задължението на въззивния съд да мотивира решението си като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора, произнасяйки се по всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните.
Следва ли съдът в производство по иск по чл. 422, ал. 1 ГПК да се произнесе по наведените доводи във възражението по чл. 414 ГПК, ако ответникът не е подал в срок отговор на исковата молба, когато тези доводи се свеждат до възражение за прекомерен размер на процесното акцесорно вземане, независимо как то е квалифицирано от длъжника – мораторна неустойка или лихва за забава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геновева Николаева
чл. 131 ал. 1 ГПК, чл. 146 ал. 1 ГПК, чл. 146 ГПК, чл. 20 ЗЗД, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 26 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 269 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ал. 3 ГПК, чл. 294 ал. 1 ГПК, чл. 309 ТЗ, чл. 414 ал. 1 ГПК, чл. 414 ГПК, чл. 415 ал. 1 ГПК, чл. 415 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 418 ГПК, чл. 419 ГПК, чл. 422 ал. 1 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 47м ал. 1 ППЗСПЗЗ, чл. 92 ал. 2 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
1. Как се индивидуализира предмета на гражданскоправния спор?, който счита за разрешен от въззивния съд в противоречие с решение №51/30.04.2014 г. по т. д. №1977/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №156/26.03.2021 г. по гр. д. №4622/2019 г. на ВКС, IV и др.; 2. При липса на писмен договор за изработка, как се установява волеизявлението на възложителя за приемане на извършената работа?, който поддържа, че е разрешен в противоречие с решение №250 от 11.01.2011 г. по т. д. №535/2010 г. на ВКС, II т. о. и решение №231 от 13.07.2011 г. по т. д. №1056/2009 г. на ВКС, II т. о.; 3. Дължи ли се плащане на възнаграждение по чл. 266, ал. 1 ЗЗД при неприемане на извършена работа и изричен писмен договор?, който счита за разрешен в противоречие с решение №48 от 31.03.2011 г. по т. д. №822/2010 г. на II т. о.; 4. Счита ли се покана за плащане по чл. 84, ал. 2 ЗЗД за надлежна, ако е изпратена на адрес, на който адресатът нито живее, нито пребивава?, който намира, че не е разглеждан от ВКС, поради което е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, и 5. Когато експертното заключение дава вероятни, а не категорични отговори; когато възпроизвежда исковата претенция поради липса на експертна литература и знания, налице ли е съмнение в правилността му? Когато приетото от съда заключение не е категорично и една от страните го оспорва, длъжен ли е съдът да назначи нова експертиза?, който счита за разрешен в противоречие с решение №58 от 13.02.2012 г. по гр. д. №408/2010 г. на ВКС, I г. о. и решение №165/22.10.2019 г. по гр. д. №2622/2018 г. на ВКС, I г. о..
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геновева Николаева
Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2021
За темпоралния обхват на пар. 96, ал. 1 ПЗР на ЗИДКЗ. (По иск срещу ЗД “Бул Инс“ АД за осъждане на застрахователното дружество да заплати обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на внук, настъпила при ПТП в размер на 140 000 лв.)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Диана Добрева
Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2021
1“Следва ли въззивният съд да разгледа въззивната жалба като се произнесе по всички изложени от въззивника възражения и оплаквания в тяхната пълнота, като изложи свои мотиви по всички надлежно заявени и поддържани от страните възражения и доводи при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на производството?“; 2“Следва ли при спор за прилагане договорни клаузи и преценка на изправността на страните по един договор, съдът да проведе тълкуване на договора по чл. 20 ЗЗД като изясни действителната договорна воля на страните, както и при преценката на договорната изправност на страните да съобрази нормативните или практически правила, уреждащи изпълнението на поетите договорни задължения?“; 3“Следва ли съдът да изгради своите крайни изводи въз основа на съвкупна преценка на всестранен анализ на целия събран по делото доказателствен материал и съответно връзките между отделните доказателствени средства, и следва ли когато констатира противоречие в показанията на ищцовите и ответните свидетели, да обоснове извод за това, кои от тези показания следва да се кредитират, включително и като изходи от възможността на съответните свидетели да са възприели пряко релевантните факти, за които свидетелстват?“.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Жива Декова
чл. 20 ЗЗД, чл. 262 ал. 2 ЗЗД, чл. 264 ал. 3 ЗЗД, чл. 265 ал. 2 ЗЗД, чл. 268 ЗЗД, чл. 269 ЗЗД, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ал. 1 ГПК, чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 87 ал. 1 ЗЗД, чл. 87 ал. 2 ЗЗД, чл. 87 ЗЗД, чл. 88 ЗЗД, чл. 90 ЗЗД, чл. 95 ЗЗД
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.