чл. 118 ЗЗД

Има ли право електроснабдителното дружество да преустанови електрозахранването в обекта, когато вземането за цена е оспорено от клиента, включително по съдебен ред - в аспекта на чл. 123 ЗЕ и чл. 30-чл. 32 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“АД, сега „Електрохолд Продажби“ЕАД?
Кога доставчикът на електроенергия следва да възстанови снабдяването след прекъсване поради несвоевременно заплащане на цената от потребителя?
Има ли значение уведомяването от потребителя до доставчика, когато електроснадването е прекъснато от него и той знае за това?
Вписването и воденето на задължение в счетоводството на дружеството основание ли е да се приеме, че вземането съществува и докога? Може ли да се приеме, че и отречено задължение съществува по счетоводството на дружеството и това да е основание за претенция за лихви /каквато е заявената претенция по насрещния иск по в производството пред СРС-88с./, поради което не е отнесено в загуби?
Клаузите в ОУ на дружеството подлежат ли на тълкуване по критериите на чл. 20 ЗЗД?
Следва ли неизпълнението да е съществено с оглед критерия – интереса на кредитора?
Следва ли да бъдат обезщетени вредите от неправомерно прекъснатото електроснабдяване в жилището за периода 7.11.15-7.11.18, заедно с изтекла мораторна лихва и законната такава от завеждането на исковата молба, които са резултат от допуснатите нарушения по чл. 123, ал. 1 ЗЕ и по чл. 31, ал. 4, ал. 5 и чл. 32 от ОУ на дружеството и не се обхващат от клаузата на неустойка?
Обвързан ли е съдът от правната квалификация на ищеца и при наличие на предпоставките да се ангажира договорна отговорност, съдът следва ли да присъди суми за причинените неимуществени вреди?
Задължен ли е съдът да се съобрази със стандартите в Директива №.03/2019 на Съвета относно неправомерните клаузи в потребителските договори?
Когато със сила на пресъдено нещо е установено, че задължението е погасено преди периода на прекъсването, прекъсването на електроснабдяването регламентирано ли е или не?