чл. 130 ал. 2 ЗСВ

Длъжен ли е въззивният съд да следи служебно за съответствието на неустоечната клауза с добрите нрави без да е направено нарочно възражение за нищожност от ответната страна и следва ли в преценката си да вземе предвид всички заложени в т. 3 Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г., ОСТК на ВКС критерии и представлява ли предпоставка за съобразяване на тези критерии, правилното разпределение на доказателствената тежест по делото и изготвянето на пълен доклад с всички реквизити по чл. 146 ГПК?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си и да вземе предвид всички факти и обстоятелства, наведени от страните по делото, както и всички събрани доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност, имащи отношение към размера на уговорената неустойка в преценката за противоречието й с добрите нрави и дали действително излиза извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция?
Какви са обективните предели на задължителност на тълкувателните актове - Тълкувателни решения и Тълкувателни постановления на колегиите на ВКС и ВАС и по-конкретно ползват ли се със задължителен характер мотивите на същите или правила за поведение представляват само дадените отговори по поставените въпроси?
Кои са критериите, които следва да бъдат съобразявани в преценката на съдилищата за противоречието на неустоечната клауза с добрите нрави и дали същата излиза извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция?
Нищожен ли е записът на заповед в случай, че не е доказано от поемателя или издателя наличието на каузално правоотношение, от което произтича вземането по ценната книга, но самият запис на заповед е изряден от формална страна и удостоверява изискуемо вземане?
Достатъчно ли е за целите на доказване съществуването на вземането, произтичащо от запис на заповед, издателят и поемателят да установят наличието на редовен от външна страна документ?
При наведено твърдение за наличие на каузално правоотношение, но липса на проведено пълно и главно доказване за него, запазва ли се абстрактният характер на записа на заповед и поражда ли последният правновалидни последици, обвързващи издателя и поемателя по ценната книга?
Какво е значението на релевираното в процеса каузално правоотношение и недоказването му, за обезпечаването на което е издадена запис на заповед, вземането по която ценна книга се оспорва от друг взискател в образувано изпълнително производство по реда на чл. 464 ГПК?