чл. 207 ГПК
Обезпечение на доказателства
Чл. 207. Когато съществува опасност някое доказателство да се изгуби или неговото събиране да се затрудни, страната може да поиска събирането му предварително.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди оплакването в жалбата, че първоинстанционният съд не е анализирал събраните доказателства?
Длъжен ли е въззивният съд да основе изводите си при обсъждане на всички, а не на избрани доказателства, доводи, становище и възражения, като обсъди всички относими и допустими доказателства, съобразно наведените от сграните доводи и възражения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Розинела Янчева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Обоснован ли е изводът на въззивния съд, че процесната тераса съставлява обща част на сградата, когато този извод е направен без по делото да е изслушана експертиза, която да установи статута на терасата съгласно одобрения архитектурен проект и строителни книжа – какво е било предвиденото по проект функционално предназначение (да бъде тераса към жилището на ответника или предназначението на цялата незастроена площ пред жилищата на последния 12 етаж е да бъде покрив на жилищната сграда, до който е бил предвиден достъп на етажните собственици); дали по проект спорната площ е проектирана като междуетажна плоча, част от която представлява тераса към апартаментите на 12 етаж или като покрив на жилищната сграда и т. н.?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ваня Атанасова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
При предявен иск по чл. 50 ЗЗД, с който се претендира репариране на вреди, нанесени от животни върху земеделска земя, длъжен ли е ищецът да конкретизира в какво точно се състоят вредите - в стойността на посева като разход за неговото засяване, поддръжка, обработка, или като пропусната полза от реализацията на продукцията? Длъжен ли е съдът да даде указания на ищеца за конкретизиране предявен иск по чл. 50 ЗЗД, когато в исковата молба не е посочил изрично компенсирането на какви вреди претендира с предявяването на иска - щети или пропуснати ползи? Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, както и наведените в тази насока доводи и възражения на страните? Настъпването на причинените от деликт пропуснати ползи следва ли да бъдат доказани със сигурност? Коя е установената фактическа обстановка, която е приел за доказана въззивният съд, и къде в мотивите на обжалвания съдебен акт са изложени фактическите му и правни изводи, къде е извършено тяхното обсъждане в съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото, на основание чл. 235 и чл. 236 ГПК? Кои са релевантните факти относно преценката на експертното заключение, които са от значение за обосноваване на съдържанието му? Следва ли да се направи преценка на събрани по делото свидетелски показания, ако тези свидетели са роднини по права линия на ищеца и се явяват фактически изпълнители на земеделски дейности? Длъжен ли е въззивният съд при мотивиране на акта си да посочи на база на кои изходни данни формира други, различни крайни изводи, предвид факта, че вредата не е настъпила само от изяждане и изпотъпкване от животни, а и от болест по царевичния кочан, която води до намален добив?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Маргарита Соколова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Защо съдът е възприел „нещо“ от разпоредбата на чл. 55 ЗЗД за възнаграждение, коментирайки приложени по делото разписки, в които е записано „сумата от...“? Възприема ли тези две разписки за доказателство за платено възнаграждение, въпреки липсата на мотиви и в тази връзка? Допустимо ли е, без твърдения от ищеца и/или ответника, да се квалифицира сумата като възнаграждение при твърдение на ответника - необсъдено, че същата представлява разход за материали? Възможно ли е доказателства, обезпечени в производство, с твърдения за съществуване на валиден писмен договор от 01.08.2019 г. за СМР, да се ползват като валидни в производство, в което договорът е признат за невалиден, а на негово място съдът счита за доказано съществуването на валидна облигационна връзка между страните по неформално съглашение със същия предмет, без да има такива обезпечени доказателства? Допустимо ли е развалянето на писмения договор от 01.08.2019 г. с недоказани по безспорен начин отправени и възприети възражения по приемане на работата в производството във Варненски окръжен съд или евентуално твърдяното разваляне на същия договор с молбата по чл. 207 ГПК пред Варненски районен съд, да се приема за доказано разваляне на неформален договор между същите страни и двата да бъдат възприети като взаимозаменяеми едва в производството пред въззивна инстанция? Допустимо ли е възприемането на плащане на суми в размер на частичен иск от 50 000 лв., и пълния размер от над 100 000 лв., без да се изследва действително механизмът на тяхното заплащане предвид забраната по ЗМИП и императивното ограничаване на плащанията в брой при липса на доказателства за банкови преводи от и към доверителя ми? Представлява ли нарушение на материалния закон липсата на обсъждане на твърденията, че платените по разписките суми са разходвани за вложени материали? Следва ли да се приобщават и ползват за мотивиране на решението изготвените по чл. 207 ГПК експертизи с твърдения за погиване на доказателствата и невъзможност за по-късното им събиране в производството, с възприет предмет неформален договор за строителство и при условие, че са налични доказателства за съществуването на сградата към момента на заседанията от 2024 г.? При събрани устни доказателства за пълната липса на строителна документация за осъществен контрол по време на извършване работата и на вложените материали и при данни, че доверителят ми не е отговорното лице, допустимо ли е да бъдат изведени мотиви в обратна посока? Налице ли е неоснователно обогатяване при липса на доказателства досежно разместванията на имуществените сфери на ищеца и ответника; при липса на твърдения за обедняване от ищеца, както и такива за обогатяване на ответника с конкретните суми, както и при липса на ангажирани каквито и да е доказателства, установяващи разход у ищеца респ. приход при доверителя ми? Представлява ли преобразуването на финансови средства в материални блага в полза на ищеца - съществуваща сграда, обедняване на ищеца? Закупуването, преработката и преобразуването на стоки във вещи в чужда полза (на ищеца) представлява ли неоснователно обогатяване на доверителя ми?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по наведените във въззивната жалба доводи и възражения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емилия Донкова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на решението си всички относими към предмета на спора доказателства, вкл. приети заключения на съдебни експерти, като посочи обосновано кои правнорелевантни факти приема за установени, както и да даде отговор на всички относими доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 236, ал. 1 ГПК?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Красимир Машев
чл. 12 ГПК, чл. 146 ал. 1 ГПК, чл. 146 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 146 ал. 1 т. 5 ГПК, чл. 154 ал. 1 ГПК, чл. 175 ГПК, чл. 179 ал. 1 ГПК, чл. 179 ГПК, чл. 202 ГПК, чл. 207 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 1 ГПК, чл. 258 ЗЗД, чл. 264 ал. 1 ЗЗД, чл. 264 ал. 3 ЗЗД, чл. 264 ЗЗД, чл. 266 ал. 1 ЗЗД, чл. 266 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2023
Длъжен ли е въззивният съд да осигури правилното приложение на императивния материален закон, като прецени дадената от първата инстанция квалификация на предявения иск, и ако констатира, че на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, следва ли служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да изложи собствени мотиви по същество на спора, да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора, като даде указания относно релевантните факти и разпределение на доказателствената тежест, и укаже на страните необходимостта да ангажират съответните доказателства/ чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК?
Следва ли съдебното решение да съдържа обсъждане на всички фактически и правни доводи на страните, които имат значение за правилното решаване на делото и да изложи изрични и ясни мотиви при отхвърлянето на някои, като гаранция за правото на защита на страните и правилното решаване на делото?
Лицето, което претендира права на основание давностно владение върху реална част от съществуващ новообразуван имот може ли да придобие собствеността само върху владяната обособена реална част, при условие, че има възстановяване на собствеността, но не е завършена процедурата на реституция, а възстановения собственик не упражнява фактическа власт върху имота?
Тече ли придобивна давност срещу възстановените собственици, когато не са завършили процедура по реституция по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ и от кога?
Когато въззивният съд установи фактически и/или правни обстоятелства по делото, които налагат служебно прилагане на императивна материално правна норма, неприложена от първоинстанционния съд, с оглед спазване принципите на състезателност и равнопоставеност, длъжен ли е да уведоми страните за това, като им даде възможност да изразят становище по обстоятелствата или по прилагането на нормата и да ангажират доказателства, както и да разпредели доказателсвената тежест?
Очевидно неправилно ли е решението на въззивния съд, с което е отхвърлил главния иск, но не се е произнесъл с отделен диспозитив по предявения в евентуалност иск?
Ако правото на задържане ни дава основание да владеем и в последствие променим намерението си и своим реална част от имота, то тя може ли да се придобие по давност, ако отговаря по площ /без лице/ и се присъединява към съседен имот, а остатъка от имота е с площ два пъти дан минималните размери?
Могат ли да се въведат допълнителни изисквания и характеристики за придобиване на реална част от имот при отделните хипотези с оглед установяване на правния ред и сигурност на гражданите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Соня Найденова
пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, пар. 4в ПЗР ЗСПЗЗ, пар. 4з ал. 2 ПЗР ЗСПЗЗ, пар. 5 т. 11 ДР ЗУТ, пар. 5 т. 6 ДР ЗУТ, чл. 108 ЗС, чл. 124 ГПК, чл. 15 ЗУТ, чл. 17 ЗУТ, чл. 19 ал. 2 ЗУТ, чл. 19 ЗУТ, чл. 200 ал. 1 ЗУТ, чл. 200 ал. 2 ЗУТ, чл. 200 ЗУТ, чл. 207 ГПК, чл. 22 ал. 1 ЗАТУРБ, чл. 269 ГПК, чл. 270 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 3 ал. 4 ЗАТУРБ, чл. 68 ал. 1 ЗС, чл. 72 ЗС, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 79 ЗС, чл. 80 ГПК, чл. 81 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Дължи ли се заплащане от страна на поръчителя по договор за изработка, когато изпълнителят е изпълнил задължението си да изработи поръчаното, но поради недаване на указания за монтаж от страна на поръчващия вещта не е монтирана в обекта?
Липсата на одобрен проект за преустройство пречка ли е за изпълнителя да изпълни задължението си за монтаж в обекта?
Може ли виновното неизпълнение на поръчващия по договор за изработка, изразяващо се в недаване на точни и ясни указания за монтаж на изработеното от страна на изпълнителя, да се вмени във вина на последния?
При наличието на потвърждение от страна на поръчващия, че поръчаната и изработена за неговия обект вещ е доставена на обекта, следва ли да се счита, че изпълнителят е изпълнил задълженията си по договора и следва ли да получи заплащане за това?
Следва ли въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, за да определи предмета на договора и да определи действителната воля на страните?
Дали въззивният съд следва в мотивите към решението си да обсъди становището на страните и събраните по делото доказателства?
Могат ли парите да погинат?
Допустимо ли е предпоставка за възникване на отговорност за вреди да бъде договорно неизпълнение за заплащане на парично задължение, което е довело до натрупването на публични задължения към фиска?
С какви доказателствени средства следва да се установи наличието на причинно-следствена връзка по иск за вреди, които се изразяват в натрупване на задължения към фиска, вследствие на договорно неизпълнение, което е установено в съдебен процес? Достатъчно ли е да се предоставят доказателства за натрупаните задължения и периода, за който са натрупани тези задължения?
Ако възложителят е бил недобросъвестен и вследствие на неговото поведение, кредиторът е натрупал публични задължения, допустимо ли е те да бъдат претендирани като претърпяна вреда?
Относно допускане от съда, разглеждащ осъдителен иск в основното исково производство, на съдебна експертиза, която по смисъла на чл. 201, предл. второ ГПК се явява повторна по отношение на задачите, които са идентични със задачите, на които вещи лица по извършени в производство по чл. 207 и 208 ГПК експертизи са дали отговор в заключение, което заключение е прието от съда с определение по ч. гр. д. за обезпечаване на доказателствата.
С оглед разпоредбата на чл. 208, ал. 6 ГПК допустимо ли е съдът, разглеждащ иска в основното исково производство, да не е обвързан с процесуалноправните последици на влязъл в сила съдебен акт – определение по чл. 208 ГПК за събиране на доказателства и следва ли решаващият спора по същество съд да се произнесе с нарочен акт по влязлото в сила определение за събиране на доказателствата по чл. 207 ГПК и сл. и неговата отмяна, в случай, че се констатира непълнота, неяснота или необоснованост на представеното първоначално заключение, прието с определение по чл. 208 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мадлена Желева
чл. 201 ГПК, чл. 207 ГПК, чл. 208 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 264 ал. 1 ЗЗД, чл. 266 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 326 ал. 2 ТЗ, чл. 82 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Законосъобразно ли е да се ангажира отговорност на страна по договор на основание клауза за неустойка за забава от вече развален договор и противоречи ли това на Тълкувателно решение №7/2013 г. от 13.11.2014 г. на ОСГТК на ВКС?
Законосъобразно ли е по иск за пропусната полза от нереализирана печалба на търговец, същата да бъде изчислена, без изследване на разходите (преки и непреки) за дейността на търговеца?
Необосноваността на преценката на съда за действителния размер на обезщетението за пропуснати ползи от нереализирана печалба по договора от 09.04.2015 г., анекса от 07.12.2015 г., както и договора от 07.12.2015 г., води ли до неправилно прилагане на материалния закон – чл. 268 ЗЗД и чл. 236, ал. 2 ГПК?
Длъжен ли е съдът на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение и в рамките на твърдените фактически обстоятелства и неизпълнението на това задължение представлява ли съществено процесуално нарушение?
Нищожна ли е клаузата за неустойка в договор поради противоречието й с добрите нрави, с оглед претендирания размер, обстоятелството, че същата е начислявана без краен предел и че уговореното обезщетение поради конкретните си характеристики излиза извън обичайните обезпечителна и обезщетителна функции на неустойката?
Налице ли е надлежно изпълнение на задължение за монтаж и въвеждане в експлоатация на съоръжение представляващо трафопост, без изпълнение на задължение за предаване от изпълнителя на възложителя и на строителния надзор на техническата документация за трафопоста?
Правно възможно ли е съгласно правилата на ЗУТ без предаване на техническата документация за трафопоста, същият да бъде приет от енергоразпределителното дружество - ЧЕЗ, да бъде поставен под напрежение и да бъде въведен в експлоатация?
Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото - приети и относими към конкретния иск или може да обоснове изводите си по съществото на спора с произволно избрани от него доказателства при пълно пренебрегване на останалите доказателства по делото? Длъжен ли е въззивният съд да обсъжда доказателствата в цялост и да подчинява процесуалните си действия на принципа за установяване на истината?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички твърдения на страните и да мотивира решението си като изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора? Длъжен ли е въззивният съд да изложи подробни, ясни и обосновани мотиви и може ли правните изводи на съда да са противоречиви и декларативни? При тълкуване на доказателствата, следва ли съдът да спази правилата за формалната логика, опита и научното знание? При отмяна на решението на първоинстанционния съд, с което искът е бил уважен, следва ли въззивният съд освен оплакването във въззивната жалба, да обсъди становището и възраженията на въззиваемата страна?
Може ли въззивният съд да препрати към мотивите на първоинстанционния съд, при липса на съвпадение на фактическите и правните изводи и на крайния резултат от решаващата дейност?
Допустимо ли е съдът да основе решението си на невъведен от ответника в процеса факт или възражение, при което, излизайки извън рамките на законовите си правомощия, да отмени първоинстанционното решение и да се произнесе по незаявено с въззивната жалба основание за неправилност на решението?
Съществува ли обусловеност между задължението за съставяне и подписване на двустранно подписани протоколи, обр.19 за приемане на работата и/или данъчни фактури и задължение за плащане на доказано приети /с други доказателствени средства/ СМР?
Фактът на изпълнение на договорените от изпълнителя СМР и поставянето му в забава, прави ли задължението за неустойка изискуемо или следва да бъде обусловено от волята на възложителя да подпише протоколи обр.19?
Издаването и изпращането на проформа фактура до възложителя има ли действието на покана за плащане и предпоставка ли е за възникване на изискуемостта на задължението за заплащане на възнаграждение по договор за изработка?
Коя воля е меродавна при тълкуване на сключените договори между страните? При извършване на тълкуване следва ли съдът да търси общата воля на страните - изявеното и обективирано в писмения текст общо намерение, изследвано в контекста на съотносимост на уговорката с останалите договорни клаузи, със смисъла и целта на целия договор, с обичаите, практиката и добросъвестността, с оглед на установената фактическа обстановка или следва да се тълкува буквалния смисъл на клаузата?
Изпращането на покана и проформа фактура поставя ли възложителя в забава по отношение на задължението за плащане на изпълнената работа в случаите, когато възложителят недобросъвестно отказва да подпише документите, които страните са уговорили като условие за плащане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иванка Ангелова
чл. 20 ЗЗД, чл. 201 ГПК, чл. 207 ГПК, чл. 20а ЗЗД, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 250 ГПК, чл. 266 ал. 1 ЗЗД, чл. 268 ЗЗД, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 59 ЗЗД, чл. 82 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД, чл. 87 ЗЗД, чл. 88 ал. 1 изр. 2 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Наталия Неделчева
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.