30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 183 ГПК

Представяне на документи на хартиен носител
Чл. 183. Когато по делото се прилага документ, той може да бъде представен и в заверен от страната препис, но в такъв случай при поискване тя е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него. Ако не стори това, представеният препис се изключва от доказателствата по делото.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Каква е доказателствената сила на представени заверени от страната преписи при направено изрично искане за представяне на оригиналите на основание чл. 183 ГПК?
Намира ли приложение разпоредбата на чл. 165 ГПК, когато страната, която следва да представи съответните писмени доказателства и има интерес от тяхното съхранение, сама ги е унищожила?
Може ли съдът да обоснове съдебното решение въз основа на оспорен частен документ, чиято автентичност не може да бъде доказана по категоричен начин?
Има ли доказателствена сила частен документ, в който се съдържа благоприятно за ответника изявление на негов служител, който действа от името и за сметка на ответника?
Допустимо доказателствено средство ли са писмените свидетелски показания?
Следва ли съдът при постановяване на съдебния си акт да анализира всички доказателства, събрани по делото?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните?
Длъжен ли е съдът да обсъди доказателствата в тяхната съвкупност при спазване на логическите, опитните и научните правила?
Включването с последващ регулационен план на самостоятелен ПИ в съсобствен такъв, означава ли, че владението на същия представлява владение на реална част по смисъла на чл. 59 ЗТСУ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Пламен Стоев

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Относно приложението на чл. 183, ал. 1 и чл. 193 ГПК и доказателствената стойност на ксеро-копие от частен документ, представен от ищеца и оспорен от ответника, чийто оригинал не е представен, и за който е установено, че е унищожен не по вина на страната, която се ползва от него. Следва ли същият да се изключи от доказателствата по делото или съдът може да го ползва при постановяване на решението и формиране на фактическите и правни изводи?
По въпроса, свързан с приложението на чл. 165, ал. 1 и ал. 2 ГПК относно доказателствените средства за установяване съдържанието на загубен или унищожен не по вина на страната документ
По въпроса за произнасянето по реда на чл. 161 ГПК при наличие на основанията за такова произнасяне - ответникът е създал пречки за събирането на доказателства, като не е изпълнил указанията на първоинстанционния съд за тяхното представяне. Твърди се произнасяне от въззивната инстанция по въпроса в отклонение от решенията на ВКС по т. д.№1919/2018 и 1892/2017 и двете на 1, т. о. и по гр. д.№2732/2016 на 4 г. о.
По въпроса за приложението на чл. 175 ГПК и как следва да се цени направеното от ответника в отговора на въззивната жалба признание на неизгодни за нея факти
По въпроса за процесуалната преклузия на доказателствени искания, формулирани с исковата молба по реда на чл. 192 ГПК, депозирани преди даването на ход на делото в първото по ред съдебно заседание, както и на такива, направени във връзка с дадени от съда указания за представяне на доказателства, който отново се твърди, че е разрешен в противоречие с цитирана практика на касационната инстанция
За доказателствената стойност на счетоводните записвания, когато редовността на воденото счетоводство не е доказана при твърдение за произнасяне от въззивната инстанция по този въпрос в отклонение от цитирана практика на ВКС
Относно реалния характер на договора за заем и възможността предаването в собственост на заемната сума с основание договор за заем и поемането на задължение за връщането й да бъдат извършени преди материализиране на волеизявленията на страните по договора в писмен документ, както и по материално-правния въпрос за приложението на института на чл. 107 ЗЗД
По въпроса за тълкуването на договора според действителната воля на страните и в контекста на конкретните обстоятелства при сключване на договора, съобразно целта на договора и съобразно принципите на добросъвестността и добрите нрави - чл. 20 ЗЗД

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ирина Петрова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

При проверка на правилността на първоинстанционното решение, следва ли въззивният съд да обсъди всички доводи на страните и всички събрани доказателства имащи значение за решаване на спора?
Дали всяко публично известно и достъпно извършване на действия по общо управление на процесния имот и сградата, в която се намира същия, както и обща възбрана върху имуществото на дружеството – бъдещ продавач, в производство по несъстоятелност, обявено в Търговския регистър и в публичния регистър на Министерството на правосъдието, както и вписана възбрана в имотен регистър/които забрани за разпореждане и общи възбрани върху имуществото на юридическото лице в производство по несъстоятелност са законови постановки/, води до прекъсване на придобивната давност?
Императивна ли е нормата на чл. 183, изр. 2 ГПК и следва ли при липса на оригинал от документ, поради обективни обстоятелства, да бъде изключено от доказателствения материал представено от страната копие? Следва ли официален документ, който е унищожен по надлежния ред от издателя му и чието издаване и съществуване е потвърдено с нарочен документ от издателя му, да бъде изключен от доказателствата по делото?
Следва ли съдът да приеме, че при наличие на предварителен договор и твърдяно владение, същото задължително съставлява владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС? Следва ли при сграда в процес на строеж и при липса на строителна документация – акт обр.14, акт обр.15 и въвеждане на сградата в експлоатация, да се приеме, че обитаването на процесния обект е действие, доказващо владение с намерение за своене, след като в практиката се приема, че сграда и обекти в процес на строеж, манифестираните действия могат да бъдат свързани с етапа до който се намира строителството, а не с обитаване на обекта?
Следва ли фактическото владение да се манифестира пред действителния собственик и с какви действия? Когато собственик е юридическо лице, следва ли владението да се манифестира пред физическото лице, което го представлява – в случая назначен от съда синдик?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Атанас Кеманов

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

обеднял ли е ищецът П. Х. със стойността на извършените строително-монтажни работи по обекта на ответника и по общите части, които твърди, че е платил по договора за изработка от 01.07.2018 г., с който възложил на трето лице - “Ню Пауър Груп” ЕООД, представлявано П. С. /фактически съжител на ответницата/, изграждането на грубия строеж и част от довършителните работи на сградата. Съобразил в тази връзка твърденията на ищеца, че част от СМР за били заплатени от него със собствени средства, а в случаите, в които не е разполагал с такива, е погасявал задълженията си по договора за изработка, нареждайки банкови преводи със средства на дружеството, чиито едноличен собственик е - “Вип Консулт Инженеринг ЕООД.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Невин Шакирова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

не кореспондират с процесуалните действия на съда, който е предупредил третото лице – помагач, от когото са изискани оригиналите на оспорените документи, за последиците при непредставянето им, като същевременно е обсъдил и всички доказателства по делото, заключавайки че никое от тях не обосновава солидарна отговорност на конституирания ответник с главния длъжник – кредитополучател „ Биотоп „ ООД.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, от кога тече съгласно чл. 114 ЗЗД давностният срок за главницата и за възнаградителните лихви– от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, вкл. в хипотеза на предсрочна изискуемост?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Как се проявява външно състоянието на свръхзадълженост?
Следва ли състоянието на неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост и съответната им начална дата да се определят чрез анализ на цялостното икономическо състояние на търговеца въз основа на всички събрани по делото доказателства?
Ограничен ли е въззивният съд от общото правило по чл. 266, ал. 1 ГПК по делата за несъстоятелност или с оглед на засиленото служебно начало по чл. 621а, ал. 1, т. 2 ГПК може по своя инициатива да събира доказателства, относими към правния спор?
Длъжна ли е въззивната инстанция, разглеждаща дело за несъстоятелност, да приложи засиленото служебно начало, регламентирано в разпоредбата на чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ и по свой почин да събира доказателства, които са необходими за изясняване на обективната истина?
Как се прилагат задълженията на въззивната инстанция да обсъди фактическия и доказателствения материал по делото и да се произнесе по всички наведени във въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение?
Когато приема заинтересованост на някой от разпитаните по делото свидетели, следва ли съдът да конкретизира тази заинтересованост в мотивите на решението си, да обсъди техните показания и да обоснове, защо не им дава вяра?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Галина Иванова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Следва ли ищецът по отрицателен установителен иск за собственост да докаже твърдяното от него самостоятелно право, с което обосновава правния си интерес и дали доказването на фактите, от които произтича това право, е свързано с допустимостта на иска?
Ползва ли се констативният нотариален акт с материална доказателствена сила по отношение на признатите от нотариуса права и дали при конкуренция на твърдяни права констативният нот. акт е достатъчен за доказване на правата на страната или тя следва да докаже фактите, от които произтича твърдяното от нея право?
Налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост срещу лице, разпоредило се със спорния имот преди завеждането на иска?
Длъжен ли е съдът да изключи от доказателствата документ, ако при поискване и след като е била задължена от съда страната не представи оригинал на документа или негов официално заверен препис?
След изтичане на десетгодишен давностен срок на владение на недвижимия имот и снабдяване с констативен нотариален акт за придобито право на собственост по давностно владение, необходимо ли е извършването на друго действие от страна на лицето, което е владяло недвижимия имот, за да придобие собствеността върху него?
От кой момент се придобива правото на собственост по давност - от момента на снабдяване с констативен нотариален акт или от момента на изтичане на предвидения в закона давностен срок?
Допустимо ли е съдебното решение да се основава на частен документ, представен като доказателство само в заверен препис, който след оспорването му не е представен в оригинал?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гергана Никова

12342 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела