A priori
Тук можете да намерите хронологичен списък и връзки към съдебните актове, споменаващи термина “A priori” и публикувани в системата на “Българското прецедентно право”.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
В случай че въззивният съд изцяло отменя първоинстанционното решение, а същевременно се съгласява с установената от първата инстанция фактическа обстановка, необходимо ли е да изложи своите мотиви за различните правни изводи? Длъжен ли е съдът да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички релевантни доказателства по делото? Следва ли при спор по чл. 127, ал. 2 СК съдът да изследва служебно фактите и обстоятелствата, обуславящи интереса на детето, в това число мястото, условията и средата, при които то ще пребивава, както и разширеното семейство/обкръжение на родителя, който ще упражнява родителските права занапред и да допусне доказателства за това служебно? В този контекст, императивна ли е разпоредбата на чл. 15, ал. 6 Закона за закрила на детето? Задължен ли е съдът служебно да изследва поведението и личностните качества на новия партньор на родителя, с когото същият съжителства, както и останалите лица от най-близкото му обкръжение? Императивна ли е разпоредбата на чл. 59, ал. 6 Семейния кодекс (преди измененията от 30.12.2025 г.), според която при спорове относно упражняването на родителки права родителите следва да бъдат лично изслушани пред съда? Може ли да се приеме, че 7-годишната възраст на дете е ниска по смисъла, вложен в ППВС №1 от 1974 г.? Следва ли съдът априори да предостави упражняването на родителките права на майката, в случай че детето се намира в тази възраст? Длъжен ли е съдът да изследва в пълна степен критериите, обуславящи най-добрия интерес на детето, когато взема решение за промяната на местоживеенето му и да изложи подробни мотиви за това свое решение? Длъжен ли е съдът, при констатация за равен родителски капацитет на двамата родители, да изложи конкретни, ясни и задълбочени мотиви относно решението си да избере да възложи упражняването на родителските права само на единия от тях- майката, както и относно ограничаването на другия родител до минимален режим на лични отношения с детето- въпреки пълноценното му участие в живота на последното и равната му способност да полага преки и непосредствени грижи? Допустимо ли е, при констатиране на еднакъв родителски капацитет, единият родител да бъде сведен до епизодично и ограничено участие в живота на децата- чрез архаичен режим за лични отношения от едва 4 дни месечно – без задълбочена мотивировка и без анализ на критериите по чл. 59, ал. 4 СК (редакция преди 30.12.2025 г.), пар. 1, т. 5 ДР ЗЗДет и постоянната практика на ВКС? При висящ спор за упражняване на родителски права. местоживеене и определяне на режим на лични отношения между детето и неотглеждащия родител, длъжен ли е съдът, при отчитане на интересите на детето като основен принцип, да съобрази географската отдалеченост между домовете на двамата родители? Отговаря ли на принципа за защита на най-добрия интерес на детето определянето на режим на лични отношения с родителя, при когото детето не живее постоянно, така че той да включва не само време през почивните дни и ваканции, но и в обичайни учебни дни, с цел детето да има възможност за пълноценно и равнопоставено общуване и взаимодействие с всеки от родителите, при поставянето му в центъра на родителската грижа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Борис Илиев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
За задължението на въззивната инстанция да действа като инстанция по същество, като прави собствена преценка на събраните по делото доказателства и съответно да постанови безпротиворечиви мотиви.
Правилно ли е обосновал извода въззивният съд, че е изпълнен фактическият състав на чл. 59 ЗЗД?
Отговаря ли на изискванията на чл. 59 ЗЗД и извършил ли е съдът съдебния контрол в съответствие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и с постоянната практика на ВКС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Добрева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, както и да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право?
Длъжен ли е въззивният съд да съобрази и обсъди в мотивите си всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и свързаните с тях доказателства, като посочи въз основа на кои от доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени?
Длъжен ли е въззивният съд да спазва правилата на формалната и правната логика при обосноваването на фактическите си констатации на правните си изводи?
Има ли право въззивният съд да извращава и подменя факти и доказателства по делото и да основе решението си върху подобно извращаване/подмяна, а не върху действителните факти и доказателства?
Допустимо ли е правото на собственост да бъде засегнато от държавата?
Задължение на публичната власт ли е да третира еднаквите еднакво?
Имат ли приоритет пред интереса на кредитора по чл. 125, ал. 3 ТЗ, интересите на всички други кредитори на ответника-длъжник?
Следва ли да бъдат предпочетени интересите на кредиторите на дружеството спрямо интересите на кредитора на съдружника в хипотеза на прекратяване на членствено правоотношение?
Следва ли междинният счетоводен баланс на ответника по иска с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ, да бъде съставен съобразно досегашната му счетоводна политика, при положение, че тази счетоводна политика никога не е била приемана от прекратилия участието си съдружник?
Допустимо ли е въззивният съд да не изложи собствени мотиви по съществото на спора, когато препраща към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК?
Подлежат ли на присъждане разноски за адвокатско възнаграждение, което не е заплатено от страната, която ги претендира?
Длъжен ли е съдът да откаже да приложи националноправна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, ако тази уредба определя минимални размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер?
Има ли право съдът да присъди възнаграждение, в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет?
При осъществена от адвокат безплатна правна помощ, на каква база следва да се определи, респ. присъди възнаграждението му - въз основа на резултата от делото, при съобразяване на размерите, установени от Наредба №1/2004 г., или пропорционално - при съобразяване на дължимия минимален размер на възнаграждението спрямо цялата претенция, респ. спрямо уважената част от нея?
При оказана безплатна адвокатска помощ присъжданото адвокатско възнаграждение представлява ли присъждане на разноски, за да е приложим чл. 78 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Галина Иванова
чл. 124 ТЗ, чл. 125 ал. 3 ТЗ, чл. 127 ТЗ, чл. 248 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 предл. първо ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 36 ал. 2 ЗАдв, чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗАдв, чл. 5 ал. 1 ЗН, чл. 61 ал. 2 ЗН, чл. 73 ал. 1 ЗЗД, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 78 ал. 5 ГПК, чл. 78 ГПК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
„Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички доказателства, съдържащи факти за механизма на настъпване на трудовата злополука и за приноса на работника за настъпването й?“
„Допустимо е ли въззивният съд да формира вътрешното си убеждение по възражението на ответника за наличие на груба небрежност без да е установил механизмът на настъпване на трудовата злополука?“
„Длъжен ли е въззивният съд да разгледа всички твърдения, доводи и възражения на страните и да обсъди всички доказателства, относими към правния спор?“
„Изключва ли допускането от работодателя на постоянна практика, нарушаваща правилната за безопасност и довела до злополуката, априори основателността на възражението за наличието на груба небрежност или въззивният съд дължи разглеждане на възражението по същество и изследване и съотнасяне на поведението на работника в конкретния случай с дължимата грижа, която и най-небрежният работник би положил?“
„Настъпва ли преклузия за допускане на съдебна експертиза пред въззивния съд когато жалбоподателят не е оспорил изготвеното експертно заключение и не е поискал изготвянето на повторно такова?“
„Относно приложението на критерия за справедливост при определяне на размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД и отчитането на всички конкретни обстоятелства от значение за обема на отговорността?“
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Борис Илиев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Как се определя процесуалният ред и прагът за касационно обжалване при спорове между търговец и физическо лице по договор за наем на земеделска земя, когато не е ясно дали физическото лице действа като потребител или като лице, извършващо стопанска дейност?
Кои обстоятелства са релевантни за преценка дали физическо лице е участвало в договорна връзка като потребител или с цел реализиране на търговска дейност, с оглед приложението на защитата по чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. първо ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Добрева
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2024
Дали сключеното споразумение е недействително, респ. е непротивопоставимо на ответника, на основание чл. 40 ЗЗД, тъй като е сключено от пълномощника, представлявал и насрещната страна, в негова вреда, като представляван, която вреда е заявена в два аспекта: 1/ предвид признаване със споразумението на несъществуващи вземания на ищеца към ответника и 2/ предвид последиците му на отказ от изтекла в полза на ответника погасителна давност, за вземанията на ищеца, признати в споразумението.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Росица Божилова
чл. 107 ЗЗД, чл. 116 б. а ЗЗД, чл. 118 ЗЗД, чл. 126 ал. 1 ГПК, чл. 126 ГПК, чл. 20 ЗЗД, чл. 221 т. 7 ТЗ, чл. 224 ТЗ, чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 26 ал. 1 ТЗ, чл. 26 ал. 2 ТЗ, чл. 26 ТЗ, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 299 ГПК, чл. 39 ЗЗД, чл. 40 ЗЗД, чл. 410 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 42 ЗЗД, чл. 422 ал. 1 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 65 ЗЗД, чл. 78 ал. 1 ГПК, чл. 78 ал. 5 ГПК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички доводи, изложени във въззивната жалба?
Може ли правото на акционер да участва в избора на член на съвета на директорите да бъде защитено чрез иска по чл. 71 ТЗ?.
При установяване на противоречие на решение на съвета на директорите с императивни норми на закона или с устава на дружеството следва ли да се приеме априори, че уврежда правата на акционерите? В този случай следва ли акционерът да посочва изрично кои негови права са увредени и по какъв начин, както е приел СГС, към чиито мотиви САС препраща?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Диляна Господинова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Следва ли въззивният съд да определя по-висок размер на сума за обезвреда на немуществени вреди - болки и страдания, без в хода на съдебното производство да са събирани нови факти от значение за спорното право?
Как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?
Доколкото петитумът на иска е искане за присъждане на парична сума, отговаря ли присъдената сума на принципа на справедливостта в настоящия казус и на основание какви обстоятелства, свързани с личността и преживяванията на пострадалия, следва да бъде определена?
При заявено възражение за съпричиняване на пострадалия за възникването на вредите следва ли решаващият съд да посочи въз основа на кои обстоятелства и в какво тяхно значение, при конкретно установените по делото факти, обосновава извода относно наличие или липса на съпричиняване и относно степента на съпричиняване?
Какви са обективните критерии, които съдът следва да съобрази за прилагане на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД?
Следва ли съдът да съобрази броя на извършените нарушения на закона, довели до настъпилия вредоносен резултат от страна на делинквента и на пострадалото лице при прилагане на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и при определяне размера на всеки един от тях за причинения вредоносен резултат?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Добрева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Договор за продажба или договор за предоставяне на услуга по смисъла на Регламент /ЕС/ №1215/2012е този договор, при който възложителят предоставя платове, а изпълнителят се задължава да ушие от тях облекла?
Кое е мястото на изпълнение на посочения в първия въпрос договор по смисъла на Регламент /ЕС/№1215/2012, когато то не е уговорено изрично между страните?
Може ли да се приеме, че липсата на уговорка за място на доставка и организиране на транспорт на готована продукция по договор за изработка, отговаря на условието, въведено в чл. 7, т. 1, б. б от Регламент /ЕС/№1215/2012 ако не е уговорено друго?
Международно компетентен ли е българският съд по смисъла на чл. 7, т. 1, б. б второ тире от Регламент /ЕС/№1215/2012, ако изпълнението на посочения в първия въпрос договор е на територията на Република България?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Людмила Цолова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Допустимо ли е постановяване на осъдително решение срещу застраховател, когато причината за вредоносния резултат е посочена като възможна или вероятна причина в теоретичен аспект, а не е установена като реално настъпила?
Въз основа на какви критерии се установява наличието или липсата на причинна връзка между хипотетично или теоретично посочена причина за настъпване на вредоносен резултат и настъпила вреда?
Следва ли съдът да съобрази при постановяване на решението хипотетично или теоретично предвидени от вещите лица причини за настъпване на вредоносния резултат, или трябва да се позовава само на обективно установените факти по делото?
Налице ли е очевидна неправилност при постановяване на решението при нарушение на материалния закон, ако съдът обосновава своето решение при условие, че липсва издаден заключителен акт по чл. 300 ГПК поради прекратяване на досъдебното производство? Какви доказателства, представени своевременно в производството по прекратената прокурорска преписка, е допустимо да кредитира съдът при постановяване на своето решение?
Необходимо ли е при уважаване на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ съдът да изследва обстоятелството дали деянието представлява престъпление? От значение за гражданския процес ли е фактът дали виновното и противоправно причиняване на смърт в транспорта е престъпление по смисъла на НК за изхода на гражданския процес?
Следва ли съдът да приеме, че постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство поради липса на престъпен състав по смисъла на НК, липсата на причинно-следствена връзка между настъпилата смърт и ПТП, дали се приравнява на постановения съдебен акт, влязъл в сила по смисъла на чл. 300 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Добрева
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.