Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1. Може ли съдът да достигне до извод за наличие на намерение за увреждане у длъжника по смисъла на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК само въз основа на обективни данни по делото, без ищецът да е представил каквито и да е доказателства за този субективен елемент?; 2. Кога се приема, че е налице субективният елемент „намерение за увреждане у длъжника като основание за уважаване на иска по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК?; 3. Наличието на разпоредителна сделка с имуществени права след датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизия достатъчно ли е, за да се приеме, че намерението за увреждане е доказано или субективният елемент от състава на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК подлежи на установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване като вид вътрешномисловно- емоционално състояние на длъжника-ответник, респективно на неговите управителни органи? Приложимостта на същия допълнителен критерий касаторът поддържа и с въпросите от процесуален характер: 4. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички относими доказателства в тяхната съвкупност, както и възраженията и доводите на страните? /противоречие с решение №143/06.02.2017г. по т. д.№2693/2014 г. на ІІ т. о. и решение №93/02.05.2019г. по гр. д.№3457/2018 г. на ІV г. о./; 5. Има ли публичният изпълнител качеството на трето лице по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК по отношение на частен документ, различен от атакуваната сделка, предмет на иска по чл. 216, ал. 1 ДОПК, представен от ответника като писмено доказателство в хода на производството? /противоречие с решение №235/04.06.2010г. по гр. д.№176/2010 г. на ІІ г. о., решение №128/20.08.2018г. по т. д.№1744/2017 г. на ІІ т. о., решение №284/17.01.2014г. по гр. д.№2415/2013 г. на І г. о. и решение №23/14.04.2020г. по т. д.№950/2019 г. на ІІ т. о./; 6. Може ли съдът да приеме, че представен по делото частен документ няма достоверна дата, ако насрещната страна в процеса не е оспорила датата на документа и не попада в кръга на третите лица по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК? /противоречие с решение №235/04.06.2010г. по гр. д.№176/2010 г. на ІІ г. о., решение №128/20.08.2018г. по т. д.№1744/2017 г. на ІІ т. о. и решение №32/18.06.2019г. по т. д.№1109/2018 г. на І т. о./.