Аналогия

Следва ли да се приеме, че нормата на чл. 252, ал. 1, т. 3 ТЗ противоречи на установените в чл. 607 ТЗ цели на производството по несъстоятелност /справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване предприятието на длъжника/?
Следва ли да се приеме, че нормите на част ІV на ТЗ/Несъстоятелност дерогират нормата на чл. 252, ал. 1, т. 3 ТЗ като специални спрямо обща норма?
Следва ли да се приеме, че търговските дружества се прекратяват с обявяването им в несъстоятелност по силата на закона /чл. 252, ал. 1, т. 3 ТЗ за акционерните дружества/ без да е необходимо прекратяването да бъде обективирано в диспозитива на съдебното решение по чл. 711 ТЗ?
С оглед сходността на правните последици от прекратяването на търговско дружество поради обявяването му в несъстоятелност и поставянето на физическо лице под запрещение по отношение на ограничената им правосубектност, може ли да се приеме, че по отношение на договор за консорциум /гражданско дружество, състоящо се от установения в чл. 357 ЗЗД минимален брой съдружници – двама, са налице предпоставките да бъде приложена по аналогия разпоредбата на чл. 363, б. в ЗЗД и следва ли да се тълкува, че с обявяването в несъстоятелност и прекратяването ex lege на единия от съдружниците, консорциумът/гражданското дружество се прекратява по силата на закона?
Допустимо ли е да се приеме, че от обявяването на дружеството – съдружник в несъстоятелност и прекратяването на консорциума/гражданското дружество ex lege, отпада и активната кредиторова солидарност по отношение на вземанията на консорциума/гражданското дружество, представляващи обща собственост на последното?
Към кой момент следва да се приеме за прекратено ex lege гражданско дружество, състоящо се от установения в чл. 357 ЗЗД минимален брой съдружници – двама, единият от които е обявено в несъстоятелност търговско дружество?
Следва ли да се приеме, че всяка договорка за изплащане на дължимо възнаграждение по договор за изработка на изпълнител – гражданско дружество се приравнява автоматично на договорка за активна кредиторова солидарност в полза на лицата – съдружници в гражданското дружество?
Доколкото вземането за възнаграждение представлява обща собственост на съдружниците в гражданско дружество, дял от която може да се получи само при излизане на съдружник от дружеството или при прекратяването му, следва ли да се приеме, че за подобно вземане са приложими правилата на чл. 129 ЗЗД, отнасящи се до неделимите задължения?
Следва ли да се приеме, че извеждането на активна кредиторова солидарност по тълкувателен път по отношение на вземане с предмет неделимо задължение /в случая възнаграждението по договора/, противоречи на разпоредбата на чл. 129 ЗЗД, изрично изключваща приложимостта на правилата за солидарните задължения по отношение на предмета на неделимо задължение?
Ако се приеме, че е налице активна кредиторова солидарност на съдружниците в консорциума, следва ли да се приеме, че при изплащане на цялото оставащо възнаграждение по договора от страна на възложителя по сметка на несъстоятелния съдружник в консорциума – „Строителна механизация“АД /н/, възложителят ще се освободи от задължението си по отношение на всички съдружници в консорциума?
В случай че е налице активна кредиторова солидарност на съдружниците в консорциума, а отговорът на 10 въпрос е отрицателен, допустимо ли е тълкуване в смисъл, че възложителят-длъжник разполага с право на избор на кого от съдружниците в консорциума да изпълни по отношение на дължимите вноски – част от възнаграждението по договора, за които към момента на изпълнение не е предявен иск от някой от съдружниците-кредитори? В такъв случай може ли да се приеме, че изпълнение от страна на възложителя по сметка на несъстоятелния съдружник в консорциума – „Строителна механизация“АД/н/ освобождава възложителя – длъжник от задължението му по отношение на всички съдружници в консорциума?
Следва ли да се приеме, че от момента на обявяване на търговско дружество в несъстоятелност и прекратяването на правомощията на органите му автоматично по силата на чл. 41 ЗЗД се прекратяват занапред и направените от последните упълномощителни сделки относно правомощия, предоставени по силата на закона от този момент нататък на синдика?
Задължен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички наведени от ответника доводи и възражения, както и да се произнесе и прецени всички относими и приети по делото писмени доказателства?