чл. 27 ЗЗД

Какви са подлежащите на установяване факти и връзки между факти при иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД в хипотезата на накърняване на добрите нрави при нееквивалентност на престациите при възмездна сделка /покупко-продажба/?
Преценката за нееквивалентност на престациите при възмездна сделка /покупко-продажба/ ограничава ли се единствено до числено сравнение на цената на имота и престацията или се вземат под внимание всички останали обстоятелства по делото като например необичайност, лекомислие, импулсивност, зависимост, заболяване или неопитност на едната от страните по сделката, като обстоятелства, при които е сключена сделката?
При нееквивалентност на престациите трябва ли непременно да има многократно разминаване в пъти между цената по сделката и пазарната стойност на прехвърленото имущество и следва ли при тази преценка за нееквивалентност да се отчетат и другите обстоятелства при сключване на сделката, посочени в предходния въпрос?
Съставляват ли проявни форми на основанието накърняване на добрите нрави за нищожност на сделката лекомислие, неопитност, зависимост, заболяване макар и лицето да не е било поставено под запрещение, които основания да са различни и отделни от нееквивалентността на престациите при предявен иск за нищожност поради накърняване на добрите нрави?
Нееквивалентността на престациите единственото основание ли е за преценката при накърняване на добрите нрави при нищожност на сделката?
Съставлява ли основание за нищожност на сделката поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД възползването на едната страна по сделката от лекомислието, неопитността и психично заболяване на другата страна по сделката в хипотезата на сключване на сделката с договорена цена в пъти по-ниска от пазарната цена или се касае за основание за унищожаемост на сделката в хипотезите на чл. 27 ЗЗД?
Съставлява ли процесуално нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК необсъждането в пълнота на събраните по делото доказателства?
Задължен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор?
Следва ли мотивите на съдебното решение и в частност въззивното, да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът, и в частност въззивният, счита доводите и възраженията на страните за основателни, респективно за неоснователни?
С оглед задължението на въззивния съд да обсъди всички обстоятелства по делото и да се произнесе по всички доводи и възражения във въззивната жалба и в отговора на въззивната жалба, то следва ли въззивният съд да формира своите изводи за фактите след съвкупна преценка на доказателствата по делото и да се произнесе по всички възражения и доводи?
Наличието на роднинска връзка между свидетел и страна по делото обуславя ли непременно основание за заинтересованост на показанията на този свидетел? Следва ли съдът да изложи конкретни мотиви, намиращи опора в материалните по делото, обуславящи извод за заинтересованост на този свидетел?
Длъжен ли е съдът в решението си да обсъди и служебно да прецени свидетелските показания с оглед заинтересоваността на свидетеля и да обсъди показанията му ведно с всички други доказателства по делото?
Длъжен ли е съдът да изложи мотиви защо приема или не приема показанията на свидетел, както и с оглед заинтересоваността на свидетеля, така и с оглед достоверността на показанията и съответствието им с останалите доказателства по делото?