всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

чл. 72 ЗС

Чл. 72. (1) Добросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения. Това увеличение се определя към деня на постановяване съдебното решение.
(2) Той може да иска да му се заплатят необходимите разноски, които е направил за запазване на вещта. (3) До заплащане на подобренията и на разноските той има право да задържи вещта.

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2024

В хипотезата, когато владението се основава на предварителен договор за покупка на имота, действителен/допустим ли е предварителен отказ на купувача по този договор от правото му да претендира от собственика стойността на извършените подобрения?
Длъжен ли е въззивният съд в случаите, когато за разрешаването на спорен по делото въпрос, се изискват специални знания служебно да назначи вещо лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Милена Даскалова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

По материалноправния въпрос, дали се дължи връщане на полученото по предварителния договор, след като той е последван от сключен окончателен договор. Дали е преклудирано възражението на ответното дружество за предоставянето на владението на имотите по силата на предварителен договор, предхождащ сключването на договора за замяна от 25.08.2014 г., когато е направено за първи път в първото по делото съдебно заседание. По тези въпроси се твърди противоречие с решение №3/06.02.2014 г. по гр. д. №5459/2013 г. на I г. о. на ВКС?
По материалноправния въпрос, че от представения договор за покупко-продажба, като новонастьпило обстоятелство, от 14.12.2023 г. не можело да се направи извод имотите да се владеят от В. С. (коректното е В. С.), независимо от обстоятелството, че продавачът В. С. се задължава да предаде владението на имотите в деня на сключване на сделката?
Недопустимо ли е въззивното съдебно решение, доколкото въззивния съд при наличие на основание за спиране, не е уважил искането на „КТМ ЕКС” ЕООД за спиране производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК - до приключване на производството по дело, образувано по предявен от „КТМ ЕКС” ЕООД установителен иск за собственост, основан на твърдения за изтекла в негова полза придобивна давност?
Недопустимо ли е въззивното решение поради наличие на несъответствие между заявените от ищцовата страна и обсъжданите от въззивния съд обстоятелства?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като изложи съображения защо възприема едни, а други не възприема, и въз основа на мотивирана преценка на целия доказателствен материал да изгради своите фактически и правни изводи? Твърди се противоречие с: решение №212/01.02.2012 г. по т. д.№1106/2010 г. на II т. о. на ВКС, решение №59/14.04.2015 г. по гр. д.№4190/2014 г. на IV г. о. на ВКС, решение №42/05.03.2014 г. по гр. д.№5488/2013 г. на IV г. о. на ВКС, решение №33/09.04.2020 г. по т. д.№693/2019 г. на I т. о. на ВКС и други?
Как се прилага задължението на въззивния съд при постановяване на съдебното решение да се съобрази с всички събрани по делото доказателства и да обсъди всички правни довади? Твърди се противоречие с: решение №331/19.05.2010 г. по гр. д.№257/2009 г. на IV г. о. на ВКС, решение №700/28.10.2010 г. по гр. д.№91/2010 г. на IV г. о. на ВКС, решение №27/02.02.2015 г. по гр. д.№4265/2014 г. на IV г. о. на ВКС, решение №160-А от 16.12.2020 по т. д.№2156/2019 г. на II т. о. на ВКС, решение №211/21.01.2021 г. по гр. д.№64/2020 г. на IV г. о. на ВКС, решение №183/16.11.2017 г. по т. д.№2624/2016 г. на II т. о. на ВКС и решение №145/07.01.2019 г. по гр. д.№811/2018 г. на II г. о. на ВКС и други?
В какво се изразява правораздавателната дейност на въззивната инстанция и аналогична ли е на тази на първоинстанционния съд или се изчерпва само с контрол върху валидността, допустимостта и правилността на първоинстанционното решение и има ли за предмет разрешаване по същество на материалноправния спор, очертан от ищеца с основанието и петитума на исковата молба, чрез самостоятелна преценка на събраните пред двете инстанции доказателства и на заявените от страните доводи?
Длъжен ли е въззивният съд при доказване на ново обстоятелство, което ответникът не е могъл да посочи, и представи доказателства за него, в срок в първоинстанционното производство, на основание чл. 176, ал. 1 ГПК да разпореди, лично явяване на насрещната страна, за да даде обяснения за обстоятелства по делото, необходими за изясняване на делото от фактическа страна, при положение, че искането на ответника е своевременно, а при отказ, необходимо ли да изложи мотиви? Ако без мотиви не е допуснал искането за лично явяване на основание чл. 176, ал. 1 ГПК, то това съставлява ли основание по чл. 266, ал. 3 ГПК?
Предявен иск на основание чл. 55 ЗЗД срещу владелеца по предварителен договор, прекъсва ли придобивната давност по смисъла на чл. 116, б. а ЗЗД, във вр. с чл. 84 ЗС?
Липсата на вписване в публичния регистър на Агенцията по вписванията на искова молба за прогласяване на нищожността на предварителния договор и липсата на искове за разваляне или нищожност на предварителния договор по които е предадено владението на приобретателя, дава ли основание да се приеме, че приобретателят е добросъвестен владелец по смисъла на чл. 70 ЗС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Костадинка Недкова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

От кой момент започва да тече придобивната давност срещу реституиран собственик, при условие че не е издадена заповед по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ, а е приложена процедура по чл. 13 от същия закон?
Нищожна ли е съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД сделка с предмет имот, за който към момента на прехвърлянето не е приключила реституционната процедура и не е налице конститутивен акт на възстановяване?
Допустимо ли е съдът да квалифицира правното положение на ответниците като държатели, а не като владелци, с оглед упражняваната фактическа власт върху процесния имот?
Налице ли е правно основание за квалифициране на фактическата власт като владение, когато отсъствието на реституирания собственик или неговата незаинтересованост към имота е довело до невъзможност за манифестиране на намерението за своене, като това намерение не е могло да бъде изразено пред собственика или неговия правоприемник?
Необходимо ли е преобръщането на държането във владение от заварени ползватели да се манифестира пред реституирания собственик, дори когато последният не е упражнявал фактическа власт или не е известен, и какво е правното значение на пасивността на реституирания собственик за приложението на чл. 69 и чл. 72 ЗС?
Допустимо ли е съдът да пренебрегне отсъствието на действия за манифестиране на намерението за владение пред реституирания собственик, когато той не е предприел действия за възстановяване на собствеността и не е изпълнил задълженията си?
Допустимо ли е съдът да приеме, че възраженията за придобивна давност не могат да се основават на действията по възстановяване на правото на собственост, ако те не са извършени в предвидените срокове и при неспазване на процедурата?
Налице ли е основание да се счита, че отсъствието на плащане на стойността на подобренията от реституирания собственик за период от почти 10 години води до възможността на ответниците да се разглеждат като владелци на процесния имот?
Допустимо ли е придобиване по давност на реално обособена част от поземлен имот в урбанизирана територия, която не отговаря на изискванията по чл. 19 ЗУТ, при условие че тази част е упражнявана като самостоятелен обект повече от 10 години?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Диана Коледжикова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

От кога започва да тече погасителна давност за добросъвестен владелец за подобрения в съсобствен имот в производство за съдебна делба в хипотеза, при която е допуснат до делба имот, обединен от имот, притежаван от единия съделител на самостоятелно придобивно основание и имот, притежаван от останалите съделители на самостоятелно придобивно основание, когато уточнението на исковата молба относно предмета на делбата и съсобствениците е направено след конституиране в производството на съсобственика-добросъвестен владелец, предявил вземането за подобрения?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Камелия Маринова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2024

За извършване на проверка за вероятна недопустимост с оглед на заявените размери на предявените от тях претенции по реда на чл. 214 ГПК, определението по чл. 214 ГПК и постановеното решение на въззивната инстанция.

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Радост Бошнакова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Задължен ли е въззивният съд, когато потвърждава първоинстанционното решение и не препраща към неговите мотиви, да мотивира решението си, като се произнесе по направените във въззивната жалба оплаквания, както и съответно на жалбата се произнесе по правния спор, като посочи исканията и възраженията на страните, направи преценка на доказателствата, изложи фактическите си констатации, както и правните си изводи, съответно на чл. 272, във вр. с чл. 236, ал. 2 и чл. 273 ГПК?
Достатъчно ли е въззивният съд само да посочи правните си изводи относно всеки елемент по спорното право, като формално заяви, че е извършил задълбочен анализ на събраните доказателства, без да изложи собствени мотиви по какъв начин стига до правните си изводи?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Розинела Янчева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Какви са критериите за преценка за недопустимост на предявен иск с оглед вече влязло в законна сила решение по предходно водено дело с оглед забраната за пререшаване на вече решен правен спор; притежаването на валиден изпълнителен титул и неизвършения въвод във владение не обосновават ли недопустимост на претенцията; обстоятелството, че не е бил реално извършен въвод във владение въз основа на влязло в сила решение за делба, обосновава ли допустимост на иска по чл. 108 ЗС, след като спорът за правото на собственост е вече разрешен с влязло в сила решение по чл. 344, ал. 1 ГПК; неосъщественият въвод във владение представлява ли нов правопораждащ факт, възникнал след влизане в сила на съдебния акт?
Как се определя кога едно съдебно решение влиза в сила в различните му части, когато в една част то е обжалвано, а в друга не; може ли съдът да приеме, че решението в необжалваната му част е влязло в сила с изтичане на срока за жалба, при липса на подадена такава или трябва да се съобрази с различна дата за влизане в сила на решение, отбелязана от служител от администрацията на съда; съставлява ли процесуално нарушение несъобразяването от страна на съда на факта, че решението по делото за делба е обжалвано само в някои части и съответно на това има различен момент на влизане в сила на различните части и оттам различно начало на давностните срокове?
Действия по перемирано изпълнително дело прекъсват ли своенето на имота съгласно действащото към този момент ППВС №3/1980 г. и т. 10 Тълкувателно решение №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС?
При действието на ППВС №3/1980 г. непоискването или неизвършването на изпълнителни действия води ли до прекратяването на изпълнителното дело по силата на закона и от този момент започва ли да тече давност, след като съгласно соченото постановление давност по време на висящ изпълнителен процес не тече?
Петият въпрос е за елементите на давностното владение и конкретно при какви условия съделител може да завладее и придобие по давност имот, поставен в дял на друг съделител след приключване на делбата?
Относно задължението на съда да обсъди в пълнота събраните по делото доказателства, да направи своя самостоятелна преценка тези доказателства, да обсъди доводите и възраженията на страните и да мотивира решението си?
Дали роднинската връзка между свидетел и страна по делото обуславя непременно основание за заинтересованост; дали съдът следва да изложи конкретни мотиви, обосноваващи заинтересованост на свидетеля; дали съдът следва да обсъди показанията на заинтересован свидетел заедно с всички други доказателства по делото и да изложи мотиви защо приема или не приема показанията на свидетеля?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Веселка Марева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2024

Следва ли съдът при произнасянето си да съобрази задължителните указания, обективирани в т. 2 ТР №4 от 17.12.2012 г. по тълк. д. №4/2012 г. на ОСГК на ВКС, касателно изричното тълкуване, че позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание съобразно нормата на чл. 79 ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, към момента на изтичане на законовия срок?
Следва ли искът да бъде уважен от въззивния съд, когато е възприел относимия юридически факт за осъществен, базирайки и своите фактически констатации на тази група гласни доказателства, без да обсъди, че свидетелят е заинтересован в полза да ищеца?
Длъжен ли е съдът, когато е сезиран с иск за установяване на собственост, въз основа на давностно владение, да изложи конкретни съображения в решението по отношение на кумулативното доказване на следните факти: основанието, на което се основава фактическата власт, срокът, в който е владян имотът, непрекъснатост и необезпокояваност на владението?
От кой момент започва да тече 10-годишният давностен срок за наследника, чийто наследодател е установил фактическа власт върху имота на основание предадено владение по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот?
Прекъсната ли е давността, изтекла в полза на наследодателя и заличени ли са последиците от нея, ако след смъртта му наследникът не установява сам фактическа власт върху имота?
Необходимо ли е наследникът, чийто наследодател е владял имота, предаден му по силата на предварителен договор, сам той /наследникът/ да установи фактическа власт върху имота, за да се позове на давностно владение?
В случай, че наследникът не е установил сам фактическа власт върху имота, би ли могъл да установи такава чрез трети лица, в хипотезата, в която владението на наследодателя се основава на сключен предварителен договор и същото е предадено в изпълнение на задължение по предварителен договор?
Може ли наследникът да присъедини към своето владение, владението на своя наследодател, тогава когато същото се основава на облигационно правоотношение – предварителен договор?
Има ли разлика между владението, предадено в изпълнение на едно облигационно правоотношение и владението, като факт /корпус и анимус по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС?
Необходимо ли е при владение, предадено в изпълнение на облигационно правоотношение, владелецът изрично да се позове на изтеклата в негова полза придобивна давност?
Представлява ли годно правно основание, за установяване на наследника на владение /като факт/ върху имот, върху който е предадено владение в изпълнение на задължение по предварителен договор за покупко-продажба и изгубва ли същият изтеклата в полза на наследодателя му погасителна давност, ако са изминали повече от 6 месеца от смъртта на наследодателя и установяване на фактическа власт върху имота от наследника?
Следва ли въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, и всички събрани доказателства имащи значение за решаването на спора?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Наталия Неделчева

12346 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела