чл. 485 ал. 2 ТЗ

Решението на АС-София е недопустимо, тъй като предявеният иск е недопустим и постановеното решение изцяло противоречало на духа и буквата на закона досежно целта на заповедното производство и специалния характер на иска по чл. 422 ГПК.
Неправилно съдът бил приел, че съединяването на три отделни заповедни производства в един исков процес, дори и между едни и същи страни, е допустимо и производството по чл. 422 ГПК и делото не следва да се прекрати, въпреки факта, че се касаело за три отделни записа на заповед за различни суми, които са предявени по различно време и по които има различни искания за присъждане на лихва, като видно от приложените писмени доказателства към исковата молба се касаело за различно оформени отделни копия от записите на заповед от различни длъжностни лица и по различно време и в нарушение на разпоредбите на чл. 422, ал. 1 и чл. 418, ал. 6 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Балевски

Определение №/..2025 по дело №/2024

Съобразима ли е и как обезпечителната - в правоотношението между кредитора и издателя на записа на заповед - функция на ценната книга, но по предявени от кредитора - поемател срещу авалиста по ценната книга искове? Допустимо ли е поръчителят да обезпечи отговорността си, възникнала от договора за поръчителство, чрез авалиране на издаден от главния длъжник запис на заповед в полза на кредитора или за тази цел следва да бъде издаден отделен запис на заповед от поръчителя към кредитора? В хипотезата на предявена претенция от поемателя по записа на заповед единствено срещу авалиста, който се явява поръчител по каузалното правоотношение, откритото производството по несъстоятелност на главния длъжник, по което вземанията на ищеца не са приети по смисъла на чл. 693 ТЗ с оглед запазването им по аргумент от разпоредбата на чл. 739, ал. 1 ТЗ, съставлява ли основание за спиране на производството по иска с правно основание чл. 422 ГПК по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Василева

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

съдия Емилия Василева

Предстои добавяне

Решение №/..2024 по дело №/2022

Граждански процес | Дружествено право | Нотариални производства | Търговски сделки | Търговско право

Съответно на закона ли е връчването на нотариална покана по реда на чл. 50 ЗННД, вр. чл. 50 ГПК на търговско дружество, чийто вписан в ТР законен представител е починал към датата на връчването?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

чл. 116 б. б ЗЗД, чл. 138 ЗЗД, чл. 147 ЗЗД, чл. 154 ал. 1 ГПК, чл. 179 ГПК, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 29 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 415 ал. 1 ГПК, чл. 415 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 417 т. 10 ГПК, чл. 417 т. 9 ГПК, чл. 422 ал. 1 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 47 ал. 1 ГПК, чл. 47 ал. 2 ГПК, чл. 47 ал. 5 ГПК, чл. 47 ГПК, чл. 47 ГПК, чл. 483 ТЗ, чл. 485 ал. 1 ТЗ, чл. 485 ал. 2 ТЗ, чл. 486 ал. 1 т. 1 ТЗ, чл. 487 ал. 1 ТЗ, чл. 50 ал. 2 ГПК, чл. 50 ал. 4 ГПК, чл. 50 ГПК, чл. 50 ЗННД, чл. 514 ал. 1 т. 1 ТЗ, чл. 514 ТЗ, чл. 531 ал. 1 ТЗ, чл. 531 ТЗ, чл. 538 ал. 1 ТЗ, чл. 58 ГПК, чл. 592 ГПК, чл. 78 ал. 1 ГПК, чл. 79 ал. 1 ЗЗД

съдия Павел Банков

Решения по чл. 290 ГПК

чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК

Решение №/..2024 по дело №/2022

Граждански процес | Допустимост | Облигационно право

За проверка вероятната недопустимост на обжалваното решение предвид постановките на ТР от 09.07.2019г., постановено по т. дело №1/2017г. на ОСГТК на ВКС. (По иск на основание чл. 135 ЗЗД за обявяване на недействителна по отношение на ищеца „Глоуейв България” ЕООД, извършената покупко-продажба на недвижим имот на Сдружение в обществена полза “Аероклуб Монтана, придобит в режим на СИО)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Таня Орешарова

III-то отделение, Гражданска колегия

съдия Таня Орешарова

Решения по чл. 290 ГПК

чл. 280 ал. 2 пр. 2 ГПК

чл. 135 ал. 1 ЗЗД, чл. 135 ЗЗД, чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 247 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 4 ал. 1 т. 1 ЗМДВИП, чл. 422 ГПК, чл. 485 ал. 2 ТЗ, чл. 694 ал. 1 т. 1 ТЗ, чл. 78 ал. 1 ГПК, чл. 80 ГПК

Определение №/..2024 по дело №/2023

са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №78/17.07.2009 г. по т. д.№29/2009 г.; решение №248/23.01.2015 г. по т. д. №3437/2013 г. на І т. о.; решение №95/08.07.2014 г. по т. д. №2473/2013 г.; решение №67/25.05.2017 г. по гр д. №60075/2016 г. на І г. о. и решение №141/08.03.2010 г. по т. д. №798/2008 г.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Граждански процес | Дружествено право | Нотариални производства | Търговски сделки | Търговско право

докладвано от съдия Евгений Стайков

Определение №/..2024 по дело №/2022

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

Опр. по чл. 288 ГПК за допускане, Определения по чл. 288 ГПК, Решени

съдия Павел Банков

чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК

Определение №/..2024 по дело №/2023

по приложението на процесуалните преклузии. Само в евентуалност е довода му, основан на чл. 513, ал. 2 вр. с ал. 1 ТЗ. При това, цитираната съдебна практика, освен че дава принципен отговор относно допустимите от авалистите възражения срещу приносител на записа на заповед, с която решението на въззивния съд не конфронтира, съдържа и произнасяне в конкретната, сочена от ответниците хипотеза на недобросъвестност/ злоупотреба с право - тълкувателната част на решение по т. д.№1588/2015г. на І т. о. ВКС, споделена в решение т. д.№84/2017 г. на ІІ т. о. ВКС, в идентична на настоящата хипотеза - непредявени срещу издателя на ценната книга вземания, основани на същата, в производството му по несъстоятелност, предвид последиците по чл. 739, ал. 1 ТЗ. Според същите, предвид самостоятелния характер на менителничното поръчителство поемателят разполага с право да упражни правата си по ефекта срещу солидарно задължените лица, като задължението на авалиста не може да се счита за отпаднало или погасено, нито с непредявяване на издателя вземането, основано на менителничния документ, имащ единствено гаранционна функция, нито дори с последващото изгубване на правосубектността на издателя. Акцентира се на безспорните последици от непредявяване вземанията на кредиторите на несъстоятелния длъжник, в сроковете по чл. 685, ал. 1 и по чл. 688, ал. 1 ТЗ – погасяване на процесуалното право за реализиране и удовлетворяване на такива непредявени вземания, а не погасяване на самото вземане.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Решение №/..2024 по дело №/2022

Съобразима ли е и как обезпечителната - в правоотношението между кредитора и издателя на записа на заповед – функция на ценната книга, но по предявени от кредитора - поемател срещу авалиста по ценната книга искове?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Определение №/..2024 по дело №/2023

1. „При издаден запис на заповед, по който задълженото лице е търговско дружество, а поръчител е физическо лице, поръчителят продължава ли да дължи, в случай че основният длъжник е заличен след развила се процедура по несъстоятелност?”; 2. „При издаден запис на заповед, по който задълженото лице е търговец, по отношение на който е открито производство по несъстоятелност, производството е прекратено и търговецът е заличен, но кредиторът не е предявил своето вземане по реда на чл. 685 ТЗ и сл., следва ли да бъдат приложени последиците по чл. 739 ТЗ?” (по тези два материалноправни въпроса твърди, че правният отговор е от съществено значение за развитието на правото); 3. „При допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и съдопроизводствените правила, които са довели до нарушаване на правата на ответника, възраженията на ответника, включително и тези по отношение на погасителната давност следва ли да бъдат разгледани от съда?” (по този въпрос твърди противоречие с тълкувателните разяснения в ТР №1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. №1/2013 г., ОСГТК на ВКС); 4. „Действителни ли са клаузи в договор за лизинг, предвиждащи начисляване на неустойки и след разваляне на договора, връщане на лизинговата вещ и повторната ѝ продажба на трето лице?” (по този въпрос твърди противоречие с тълкувателните постановки по т. 3 ТР №1/15.06.2010 г. на ВКС по т. д. №1/2009 г., ОСTK); 5. „При наличие на неустоечна клауза, противоречаща на закона и добрите нрави, следва ли съдът служебно в мотивите си да се произнесе по нищожността на отделните клаузи, както и да приложи последиците от констатираната нищожност?” (по този въпрос твърди противоречие с тълкувателните разяснения, дадени в ТР №1/27.04.2022 г. на ВКС по т. д. №1/2020 г., ОСГТК) и 6. „При непълен или неточен доклад по чл. 146 ГПК, изготвен от първоинстанционния съд, въззивната инстанция следва ли да извърши корекция, респ. да изготви нов доклад по делото?” (по този въпрос твърди противоречие с Решение №60173/15.02.2022 г. на ВКС по т. д. №1724/2020 г. и Решение №60095/07.02.2022 г. на ВКС по т. д. №1728/2020 г.).

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Красимир Машев

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

съдия Красимир Машев

Предстои добавяне

Определение №/..2023 по дело №/2022

от значение за изхода на конкретното дело, който е бил разрешен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. С позоваване на т. 1 на TPОСГТК №1/2009 г. се поддържа, че бланкетното позоваване на нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК не може да обоснове наличието на основанията за допускане на касационно обжалване, вкл. с оглед законодателно уредения факултативен характер на касационния контрол, чийто предмет е проверката за правилното прилагане на закона, а не [установяването] на фактите по конкретния правен спор. Твърди се, че касаторът не е поставил правен въпрос, а е интерпретирал единствено фактите по делото и цели преразглеждане на спора по същество, което е недопустимо в производството по чл. 288 ГПК. Поддържа се, че не е налице соченото от касационния жалбоподател основание за нищожност на обжалваното въззивно решение, като постановено от ненадлежен съдебен състав, с довода, че наличието на постоянно действащи съдебни състави не нарушава принципа за случайно разпределение, след като съдията-докладчик е определен в съответствие с него, а останалите членове на състава са предварително известни и по делото липсват конкретни доказателства, установяващи липса на безпристрастност на магистратите от съдебния състав, при което не се нарушават изискванията на чл. 6 от КЗПЧОС. Оспорено е и наличието на основанието за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, с довода, че позоваването на нормата е бланкетно, като касаторът не е разграничил основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК от тези за неговото допускане, уредени в чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, и не е изложил конкретни доводи, обосноваващи твърдението за очевидна неправилност на въззивното решение. Твърди се, че касационната жалба не съдържа конкретни оплаквания за произнасяне на съда в противоположен на уредения в закона смисъл, нито за решаване на делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Направено е искане да не бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ивайло Младенов