чл. 8 ал. 3 ГПК

Длъжен ли е съдът при определяне предмета на спора да се съобрази с всички изложени от ответника обстоятелства в исковата молба и допълнителни молби? Длъжен ли е съдът при определяне предмета на спора по чл. 30 ЗН да укаже на страните, че при формиране на наследствената маса по чл. 31 ЗН следва да посочат притежаваните от наследодателя/ите движими и недвижими вещи и права върху такива вещи, както и другите му/им имуществени права, вземания и задължения към момента на откриване на наследството или е достатъчно само ответника като бранеща се страна да ги сочи? Длъжен ли е съдът да определи обстоятелствата, които подлежат на изясняване относно попълване на запазената част от наследството на ищеца, да обсъди всички доказателства, доводи на страните и правнорелевантни факти, от които произтича спорното право? При преценката на всички приобщени доказателства и всички доводи на страните съгласно чл. 12 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК не се ли налага извод, че при обсъждането им доказателствата следва да се съпоставят, след което да се извърши тяхната съвкупна преценка по вътрешно убеждение, като решаващият орган съблюдава правната и житейска логика и достоверност с оглед всички данни по делото? Длъжен ли е съдът, когато има неяснота във фактическите твърдения на страните, да им постави въпроси за изясняване на фактическия спор, като укаже значението им за претендиралото право или направеното възражение? Препращането към мотивите на първата инстанция, съгласно чл. 272 ГПК, освобождава ли въззивния съд от задължението му да отговори на всички доводи във въззивната жалба в рамките на проверката си по чл. 269 ГПК, извършвана в качеството му на съд по съществото на спора - чрез извеждане на свои, самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи? Задължен ли е въззивният съд, като втора инстанция по същество, да извърши собствена преценка на фактите и подкрепящите ги доказателствени средства съобразно разпоредбите на чл. 8, ал. 3 ГПК, чл. 9 ГПК и чл. 10 ГПК? Налице ли е укриване на имущество, когато наследник се разпоредил в своя полза с част наследственото имущество и губи ли право на дял от същото когато самият той претендира попълване на запазена част, но без да посочва това обстоятелство в ИМ? Следва ли цялата стойност на разпореденото в своя полза имущество да се отнесе към попълване на запазената част на този наследник? Следва ли при констатация за грешки при изчисленията въззивният съд да измени обжалвания пред него първоинстанционен акт или е достатъчно указването, че същият е правилен и това може да стане по реда на чл. 247 ГПК?