чл. 300 ГПК

Кои са критериите (конкретните обстоятелства) от значение за определяне конкретната степен на принос на пешеходеца в ПТП, довели до телесни увреждания, приложими по прекия иск на пострадалия срещу застрахователя на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ?
Длъжен ли е съдът да обсъди въз основа на въведените в отговора на въззивната жалба оплаквания, всички събрани относими и релевантни доказателства и доводи на ответника по въззивната жалба, касаещи възражението за съпричиняване и установяването на точната съпричинителна квота на пострадалия съгласно чл. 236, ал. 2 вр. с чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и самостоятелно да установи фактическата обстановка към която да приложи относимите материално правни норми?
Допуска ли нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на фактическите си констатации съда при определяне на степента на съпричиняване на пострадалия във вредите, ако не е изложил собствени мотиви за това кога е възникнала непосредствената опасност за всеки един от участниците в ПТП и с оглед на това да определи степента на предотвратимост за всеки от тях; ако не съобразява установените данни по случая, механизма на произшествието, изводите на съдебнотехническата експертиза според които: „при намерение за движение в указаната посока, пострадалият е разполагал с техническата възможност да избере коридор на движение в границите на десния коридор, което би изключило възможност за настъпване на процесния удар“, както и конкретно вменените разпоредби на ЗДвП за пешеходци при пресичане?
В конкретния случай налице ли е равностоен принос на двамата участници, който съда е следвало да съобрази и спрямо него да намали определеното за справедливо обезщетение?
Как следва да се приложи чл. 51, ал. 2 ЗЗД при данни за равностоен принос на участниците?
Равностоен ли е приноса на участниците в ПТП при нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на пешеходец фиксирани в чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 Закона за движение по пътищата?