чл. 294 ал. 1 изр. 2 ГПК
Повторно разглеждане на делото
Чл. 294. (1) Съдът, на който е изпратено делото, го разглежда по общия ред, като производството започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на решението. Указанията на Върховния касационен съд по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
не бил обсъден задълбочено от въззивната инстанция, която не зачела действителната воля на страните, обективирана в сключения по реда на ЗОП договор. Възразява се, че не са отчетени спецификите на ЗОП, които се отклоняват в стриктността си от общите условия по ЗЗД. Акцентира се, че договорът е прекратен едностранно от възложителя-касатор, който е упражнил правата си да прекрати договора за обществена поръчка на основание, предвидено в договора поради виновното му неизпълнение от насрещната страна.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ирина Петрова
чл. 12 ГПК, чл. 235 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 294 ал. 1 изр. 2 ГПК, чл. 295 ал. 1 ГПК, чл. 297 ГПК, чл. 4 ал. 1 ГПК, чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 79 ЗЗД, чл. 88 ал. 1 изр. 2 ЗЗД, чл. 88 ЗЗД, чл. 92 ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Какви са задълженията на представителя спрямо представлявания в случай на упражняване на представителната власт и получаване на суми от името на представлявания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Борис Илиев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Дали при определяне на конкретните мерки на лични отношения съдът следва да съобрази конкретните обстоятелства, за установяването на които им е било указано с предходно решение на Върховния касационен съд на основание чл. 294, ал. 1 ГПК по делото, които имат значение за защита на интереса на детето и да обоснове мерките с установените обстоятелства? Дали при определяне на конкретните мерки на лични отношения въззивният съд има задължение да мотивира своето решение, тоест да се произнесе по спорния предмет, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди доводите и възраженията на страните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Даниела Стоянова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Обвързан ли е съдът да излага мотиви и доводи в рамките на иска, с който е сезиран, очертан от обстоятелствената част и петитума?
Може ли гражданският съд да се произнася по иск, с който не е сезиран?
Следва ли въззивният съд да се произнася по иск, с който не е сезиран?
Следва ли въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и да се произнесе по заявените доводи и възражения?
Кой е приложимият закон за реституцията на имот - ЗВСОНИ или ЗВСНОИ, ако претендираният имот е отнет от държавата по ЗКИ?
Дали при реституция по ЗВСОНИ тя настъпва по право или е необходима предварителна административна преценка и действия на администрацията?
Могат ли да се градят изводи за наличие на обстоятелство, за което е необходим официален документ, без такъв документ да е представен по делото?
Следва ли настъпила реституция, ако завзетият имот съществува до размерите, в които е отчужден, а не във вида, в който е завзет - част от имота е разрушен, погинал или пък обектите в него са с променено предназначение или ако се претендира реституция на недвижим имот и след завземането му само е променено предназначението му, то реституция настъпва ли?
Следва ли да се приема по делото като официален писмен документ и да му се придава силата на такъв, ако той не е приет по делото по съответния ред и липсват данни за издателя му?
Следва ли да се установява истинността на представен документ ако срещу приемането му своевременно е направено възражение?
Може ли да се приеме и обсъжда писмено доказателство, без то да е в оригинал или да е в заверено копие?
Може ли да се приеме и обсъжда документ като доказателство за обстоятелства, който документ не е представен от страните?
Следва ли да се приеме за законен строеж върху държавна земя, за който не е отстъпено или учредено правото на строеж?
Следва ли да се вземат предвид при решаване на делото и обяснения на експерта, дадени в открито съдебно заседание?
Може ли вещо лице да гради изводите на експертизата си за документи, които се намират в страна по делото, без тези документи да са представени от страната като писмени доказателства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Радост Бошнакова
чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 235 ал. 1 ГПК, чл. 236 ал. 1 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 270 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. първо ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ал. 3 ГПК, чл. 294 ал. 1 изр. 2 ГПК, чл. 294 ГПК, чл. 6 пар. 1 КЗПЧОС, чл. 61 ТЗ, чл. 9 ал. 1 ЗСВ
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Как се установява нуждата от издръжка на дарителя по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. в от ЗЗД?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Борис Илиев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
За правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото, предвид разпоредбата на чл. 269 ГПК и по-конкретно допустимо ли е въззивният съд да се произнесе по възражение, касаещо редовността на запис на заповед, което не е заявено от ищеца в исковата му молба, а се поддържа за първи път в отговора на въззивната жалба?
Може ли въззивният съд да приеме за недоказани факти от решаващо значение по делото, които първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещи се от доказване, без да изготви нов доклад, съответно да даде указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания?
За съдържанието на мотивите към решението и за задължението на въззивния съд да обсъди в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към правния спор, както и доводите и възраженията на страните и да формира и изложи в решението си собствени фактически и правни изводи по съществото на спора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Красимир Машев
чл. 12 ГПК, чл. 176 ал. 1 ГПК, чл. 176 ГПК, чл. 177 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 181 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 294 ал. 1 изр. 2 ГПК, чл. 625 ТЗ, чл. 632 ал. 1 ТЗ, чл. 632 ал. 2 ТЗ, чл. 685 ал. 1 ТЗ, чл. 686 ТЗ, чл. 690 ал. 1 ТЗ, чл. 694 ал. 3 т. 1 ТЗ, чл. 694 ал. 6 ТЗ, чл. 78 ал. 3 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Допустимо ли е тълкуването на договор да доведе до смисъл, коренно противоположен на ясно и недвусмислено изразената воля на страните? При тълкуване на договора следва ли съдът да търси действителната воля на страните, при спазване на чл. 20 ЗЗД? Допустимо ли е разширително да се тълкуват ясни и непротиворечиви договорни клаузи, по които страните нямат спор относно техния предмет и съдържание? Докъде се простира възможността на съда да тълкува договорите и анексите към тях по реда на чл. 20 ЗЗД и може ли при извършване на това тълкуване да се променя действителната воля на страните? Следва ли да се тълкуват всички уговорки между страните, в това число и ясните и еднозначни такива, или на тълкуване по чл. 20 ЗЗД подлежат само неясните и двусмислени уговорки? Следва ли при тълкуване на съдържанието на един договор и анексите към него да бъде съобразена действителната, а не предполагаема воля на страните и следва ли договорните разпоредби да се тълкуват във връзка една с друга, както и в смисъла, който произтича от целия договор? Какви следва да са предпоставките за критериите по чл. 20 ЗЗД, при търсене на действителната воля на страните при неформален двустранен договор? Следва ли съдът да приложи правилата за тълкуване на договорите по чл. 20 ЗЗД, от които произтича процесното правоотношение и при формиране на правните и фактически изводи да търси общата воля на страните, произтичащи от тези договори? При тълкуване на договорни клаузи следва ли съдът да изследва спорната уговорка с останалите договорни клаузи, смисъла и целта на целия договор, с обичаите в практиката и добросъвестността? Може ли самият факт на подписване на анекса към договора, за нови уговорки в бъдеще, след като са извършени всички уговорени с основния договор действия, да санира настъпила неизправност на една от страните и невиновността на другата? Може ли с уговорените нови действия да бъдат новирани сроковете за действия, за които вече е настъпило неизпълнението? Допустимо ли е договорената с анекса за нови действия в бъдеще клауза, че „останалите клаузи на договора запазват действието си така, както са уговорени“, да бъде тълкувана от съда така, че за „новия анекс ще се прилагат горепосочените правила“ – условията по договора, които вече са се сбъднали? Кой е началният момент от който започва да тече давността, ако задължението е без срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Росица Божилова
чл. 146 ГПК, чл. 147 ал. 1 ЗЗД, чл. 147 ЗЗД, чл. 181 ЗЗД, чл. 20 ЗЗД, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 240 ЗЗД, чл. 25 ал. 1 ЗЗД, чл. 25 ал. 1 изр. 2 ЗЗД, чл. 25 ЗЗД, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ЗЗД, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 2 ЗЗД, чл. 284 ал. 3 ГПК, чл. 285 ЗЗД, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 294 ал. 1 ГПК, чл. 294 ал. 1 изр. 2 ГПК, чл. 294 ГПК, чл. 295 ГПК, чл. 32 ЗОЗ, чл. 43 ЗОЗ, чл. 55 ал. 1 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 69 ал. 1 ЗЗД, чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 84 ал. 2 ЗЗД, чл. 86 ал. 1 ЗЗД, чл. 87 ал. 2 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
са по мотиви, които въззивният съд не е дължал (чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК), но приетото в тях не рефлектира върху дадения с решението изход на спора, а има и въпроси за валидното действие на клаузи от договор за кредит в швейцарски франкове, макар решения спор да е по договор за кредит в евро. Развитите касационни основания в жалбата също са за грешки на въззивния съд по въпроси, които последният не е следвало да преразглежда, като надхвърлящи указанията по прилагането на материалния закон, дадени с отменителното касационно решение. Касационното производство е приключило във фазата по селектиране на касационната жалба, в смисъла, разяснен в т. 1 ТР №1/19.02.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. ОСГТК на ВКС, т. е. особеният представител не се е явявал в открито съдебно заседание. Следователно производството пред настоящата инстанция разкрива възможно най-ниска степен на сложност, поради което настоящият състав определя възнаграждението на адв. К. П. в размер на сумата 500 лв.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геника Михайлова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Относно приложението на чл. 52 ЗЗД и оценката на обективно съществуващи обстоятелства за определяне на справедливия размер на обезщетението?
Кои са критериите за намаляване на обезщетението, ако пострадалият е допринесъл за настъпване на вредите, вкл. при груба небрежност?
Могат ли да бъдат окачествени като груба небрежност действията на водач на МПС, който не е нарушил правилата за движение по пътищата, но с действията си по непредпазливост е причинил инцидент, при който е пострадал?
За да се намали обезщетението за неимуществени вреди, следва ли винаги поведението на ищеца да е противоправно или това е допустимо и при неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел?
За да е налице принос на увредения към настъпване на увреждането, достатъчно ли е поведението му в своята конкретика да се намира в пряка причинна връзка с вредата, т. е. тя да е негово следствие?
Следва ли съдът да прави разграничение между приноса на пострадалия за възникване на самото ПТП, като правно значим факт, изискващ приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и допринася ли за настъпване на вредата спрямо него, факт, също изискващ приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД?
Как следва да се съотнася отговорността на лицето, под чийто надзор се намира вещта – МПС /чл. 50 ЗЗД/ при внезапно възникнала техническа повреда на МПС с отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за заплащане на обезщетение на увредения водач, в случай, че вината за настъпване на застрахователното събитие не е изцяло или частично негова?
Специална ли е уредбата на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и признава ли право на водача на застрахования автомобил, ако не е виновен за настъпване на застрахователното събитие и търпените от него вреди, да претендира застрахователно обезщетение за последните, независимо че застрахованият автомобил е бил под негово управление и съответно какви са предпоставките за уважаване на такъв иск?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Кристияна Генковска
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд при новото разглеждане на делото да се съобрази с указанията, дадени от ВКС в отменителното му решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Красимир Машев
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.