чл. 229 ал. 2 ГПК

Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на определението си да установи различните основания по влязлото във влязлото в сила предходно дело и по настоящия иск, като той е позоваване на придобивното основание по чл. 79 ЗС и не е с оглед личността и не се погасява след смъртта на владелеца, а се включва в наследството му. Наследяване след смъртта на наследодателя Г. И. М., б. ж. на [населено място], родил се и починал през 1959 г. в [населено място], в процесния имот, като реална част е оставен в наследство от него в полза на моята доверителка като наследство по закон и давност, като владение на лично основание до момента?
Зачита ли се СПН по отрицателен установителен иск, когато двата иска, положителен и отрицателен, за доказване на различен давностен период от време, придобиване по наследство по-дълъг период от 10 години, като изложените факти за наследодателя са станали известни след приключване на делото с влязло в сила решение?
Легитимира ли се наследникът на единия от наследниците и продавач на процесния имот чрез КНА №43 от 1979 г., издаден по време на забрана от 1973 г. до 2001 г. на давност, Г. М. към датата на съставения нот. акт №43 от 1979 г. /във връзка с чл. 59 ЗТСУ/ и издадения нищожен КНА с реална част от парцел, ползван за продажба на процесния имот и продаден само от един от наследниците?
Установява ли се допусната грешка в КНА в номера на имота, когато собственикът е починал и няма живи наследници, със СТЕ, или поправката на КНА се извършва пред нотариус, а продажбата се приподписва отново между участниците в продажбата?