30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 195 ГПК

Назначаване на вещо лице
Чл. 195. (1) Вещо лице се назначава по искане на страната или служебно, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други.
(2) Съдът може да назначи и повече вещи лица, когато това се налага с оглед на обстоятелствата по делото.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Допустимо ли е съдът да определи съотношението на съпричиняване между съизвършители на едно непозволено увреждане само въз основа на влязла в сила присъда, без допускане на автотехническа експертиза, при положение, че този въпрос не е разрешен в наказателното производство, а приносът е спорен?
Допустимо ли е присъждане на законна лихва за забава върху парична сума, за която вече е уговорено и платено възнаграждение, включващо законна лихва, без изрично разграничение между главница и лихва в споразумението?
Следва ли съдът да допусне събиране на техническа експертиза при спор относно процента на съпричиняване, когато страната оспорва твърдението за по-голям принос, и няма други обективни обстоятелства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анна Ненова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

В изложението към касационната жалба се поставят следните въпроси във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда (експертиза, оглед, освидетелстване), само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма?
Тоест, въвеждането на оплакване за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение не е достатъчно за уважаване от въззивния съд на доказателственото искане за допускане на експертиза?
Необходимо е и да може да се направи извод, че в резултат на процесуалното нарушение делото е останало неизяснено от фактическа страна или фактическите изводи са необосновани?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ваня Атанасова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Длъжен ли е съдът при констатирана нужда от установяване на факти и изясняване на делото от фактическа страна да назначи експертиза при наведено оплакване от жалбоподателя? Длъжен ли е съдът, когато по делото са представени доказателства, преценката на които изисква специални знания, да назначи експертно заключение? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички доказателства в тяхната съвкупност? Как се доказва сигурността на увеличаване на имуществото на увреденото лице, вследствие на принудително спиране на професионалната му дейност, когато лицето не работи по трудов договор и характерът на дейността му предполага висока степен на алеаторност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Хрипсиме Мъгърдичян

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Има ли правомощие въззивният съд да пререшава неоспорен от страните факт, релевантен за определяне на приложимото към спора материално право, и ако да – как следва да процедира при упражняването му? (По осъдителни искове за обезщетяване на неимуществените вреди от смърт, настъпила във Федерална република Германия при пътно-транспортно произшествие)

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Татяна Костадинова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Действителна ли е делбата между В. И. и С. С., при положение че скицата, изготвена от вещото лице по същата делба, не е изработена въз основа на скица-копие от кадастралния план, издадена от съответната техническа служба, въпреки че такава е приложена по делото за делба? Редовна ли е исковата молба, при положение че в нея липсва петитум по всички искове? Произнесъл ли се е съдът „свръхпетитум“, при положение че ищецът претендира да е собственик на 160 кв. м, заключени между т. 1, 6, 7, 8, 9, 10, 13, 12, 14, 1, а съдът го признава за собственик и на реална част, заключена между т. 10, 11, 12, 13 по комбинирана скица №7 СТЕ? Правилно ли първоинстанционният и въззивният съд са допуснали за разглеждане предявените искове в частта, която засяга съседния имот с пл. №* по КП от 1973 г., който не е собственост нито на ищеца, нито на ответника? Относно възможността за защита на правото на собственост чрез различни искове в зависимост от характера на породения правен спор и задължението на съда да квалифицира този правен спор, изхождайки от обстоятелствата в исковата молба, и с трайната практика, че при постановяване на решението си, съдилищата следва да обсъдят в съвкупност събраните по делото доказателства и доводи на страните? Коя е вярната имотна основа, при която следва да се изработи новият план, при положение че по предходния план парцелите са отредени за части от имот, собственост на едно лице, и в кои случаи е допустим иск за собственост на реална част от имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, без да е проведен иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР, респ. административна процедура по чл. 53, ал. 1 ЗКИР за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри? Следва ли въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните и освобождава ли се въззивната инстанция от задължението й да отговори на всички доводи във въззивната жалба, в рамките на проверката по чл. 269 ГПК? Неправилното докладване на делото води ли до неправилно съдебно решение? Тълкувателните решения и тълкувателни постановления при прилагането на чл. 130, ал. 2 ЗСВ задължителни ли са за органите на съдебната власт? Съдът длъжен ли е съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК при постановяване на решението да изложи мотиви?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Радост Бошнакова

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2023

Каква е дължимата преценка от съда при разглеждане на спор по чл. 54, ал. 2 ЗКИР - кой от приетите за територията и предхождащи одобряването на КК планове очертава границите на собственост на ищеца върху имот, който се твърди да не е нанесен в КК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Соня Найденова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Длъжен ли е съдът, сезиран с иск за делба на реална част от УПИ, да установи чрез изслушване на СТЕ /включително като я допусне служебно/ дали тази реална част /неурегулиран имот/отговаря на изискванията на ЗУТ за самостоятелен УПИ? Следва ли неурегулиран поземлен имот в урбанизираната територия да отговаря на изискванията на чл. 200 ЗУТ, за да бъде допуснат до делба? Кога е налице „хоризонтална етажна собственост“ и прилага ли се по отношение на земята и дворното място, върху която е разположена, принципното положение, че дворното място е обща част и не подлежи на делба? Може ли да се допусне делба на съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които могат да бъдат обект на собственост и които са изключени от съсобствеността, а принадлежат на различни собственици? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно в тяхната съвкупност? Може ли съдът да не възприеме заключението на съдебната експертиза без да се мотивира защо, в съответствие с нормата на чл. 202 ГПК и трябва ли съдът независимо дали възприема или не експертното заключение, да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гергана Никова

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Следва ли съдът, сезиран с иск по чл. 64 ЗС, да определи и частта от терена, необходима за осигуряване на достъп до самостоятелния обект на суперфициарния собственик?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Милена Даскалова

12330 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела