чл. 146 ал. 1 т. 3 ГПК

Въпросът относно правилното приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД при произнасянето по възражение за съпричиняване, респективно относно задължението на съда да извърши конкретна преценка доколко действията на пострадалия са в причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат, след като съпостави поведението на участниците в ПТП и установи действителния обем на приноса на всеки от тях за настъпването му – противоречие с: решение №117 от 08.07.2014 г. по т. д. №3540/2013 г. на ВКС; решение №118/27.06.2024 г. по т. д. №3871/2013 г. на ВКС, I т. о.; решение №130/26.10.2023 г. по гр. д. №255/2023 г. на ВКС, IV гр. о.; решение №195/29.11.2023 г. по гр. д. №348/2023 г. на ВКС, I гр. о. Относно правилното приложение на чл. 52 ЗЗД и критериите при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ и по конкретно: Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултата на деликт телесни повреди? Длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички конкретни увреждания и търпени болки на пострадалия и настъпили последици, и да ги съобрази в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на вредите? Длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост“, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика - ППВС №4/1968 г.? Длъжен ли е съдът да вземе предвид всички увреждания на пострадалия и последици за здравето и психиката му и да съобрази значението на всяко увреждане и характера, продължителността и значението на последиците? За да се гарантира правилно приложение на принципа на справедливост и изпълнение на задължителните критерии, въведени с ППВС №4/68 г., длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, като ги прецени адекватно и в тяхната съвкупност с мотивирано изложение за точната преценка за значението на всяко от обстоятелствата спрямо справедливото обезщетение, а не само да се изброят уврежданията? Относно задължението на съда да обсъди всички оплаквания и доводи на страните, както и да обсъди съвкупно всички събрани доказателства като поясни значението им за изхода на спора и въз основа на тях преценява изводите на КСМАТЕ, както и относно задължението на съда да прецени обосноваността на изводите на съдебната експертиза като изложи и мотиви за това с оглед изискването на чл. 202 ГПК – противоречие с: решение №151 от 30.07.2019 г. по гр. д. №3044/2018 г. на ВКС, III гр. о.; решение №548 от 06.12.2010 г. по гр. д. №1119/2009 г. на ВКС, III гр. о.; решение №37/29.03.2012 г. по гр. д. №241/2011 г. на ВКС, I гр. о.; решение №34/22.02.2012 г. по гр. д. №652/2011 г. на ВКС, II гр. о.; решение №163 от 03.02.2021 г. по гр. д. №123/2020 г. на ВКС, III гр. о. Допустимо ли е съдът с решението да приема за безспорни факти и обстоятелства, които са заявени едва с въззивната жалба на едната страна и надлежно оспорени от другата с отговора и съответно не са отделени от съда като безспорни по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, нито за доказването им е разпределена тежест? – противоречие с: решение №35/24.04.2020 г. по гр. д. №1939/2019 г. на ВКС, IV гр. о.; решение №37 от 19.09.2022 г. по гр. д. №2417/2021 г. на ВКС, II гр. о.