чл. 101 ал. 1 ГПК

Оценката на описанието на обстоятелствата, на които се основават исковете по ЗОДОВ на гражданите срещу държавата, по кой критерий трябва да се извършва от съдилищата по отношение на чл. 100а, ал. 1 ГПК и в тази връзка какъв е обхвата на приложното поле на ал. 2 на чл. 100а ГПК по отношение на горното и във връзка с практиката на СЕС по чл. 11, чл. 20, чл. 21 и чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС и практиката на ЕСПЧ по чл. 6, чл. 10 и чл. 14 Конвенцията – КЗПЧОС? В контекста на Конституцията, българските закони и практиката на СЕС и ЕСПЧ, длъжни ли са българските съдилища безпрекословно да спазват основния правен принцип за забрана за отказ от правосъдие? В контекста на Конституцията, българските закони и практиката на СЕС и ЕСПЧ, длъжни ли са съдилищата в РБ безпрекословно да спазват императивно установената в ЗОДОВ родова компетентност или всеки районен съд като СРС може да съди всеки административен съд като АССГ, както е в настоящия казус? В контекста на Конституцията, българските закони и практиката на СЕС и ЕСПЧ, задължени ли са съдилищата да изпращат исковете на ищците по ЗОДОВ на родово компетентния съд, както е разпоредено в ЗОДОВ или не? В контекста на Конституцията, българските закони и практиката на СЕС и ЕСПЧ, какви са пречките за валидното упражняване на правото на иск пред съда или то е неотменимо изконно право? В контекста на Конституцията, българските закони и практиката на СЕС и ЕСПЧ, длъжен ли е въззивен съд като СГС да разпореди на първоинстанционния съд да изпрати иск по ЗОДОВ на родовокомпетентния според ЗОДОВ съд? Допуска ли практиката на ВКС по искове срещу държавата и в частност срещу съдилища, решаващият съд да може да тълкува свободно разпоредбите на процесуалния закон относно редовността на исковете или съдилищата са ограничени от конкретно разписаните правни норми на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 и двата във връзка с разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК? Каква е европейската съдебна практика и в частност на ЕСПЧ и СЕС по отношение на свободата на изразяване и на правото на лични убеждения в съдебни искове срещу държавата и как трябва тя да се прилага в България според ВКС? Възможно ли е според практиката на ЕСПЧ и СЕС всички съдилища с години да отказват разглеждане на искове срещу държавата под предлог – нередовност на исковете, както е в настоящия казус и възможно ли е според практиката на ЕСПЧ и СЕС да се отказва достъп до правосъдие, заради нередовност на иск? Нарушение ли е на практиката на ЕСПЧ и СЕС Тълкувателното решение на ВКС, с което той си е помислил, че се е самоосвободил от отговорност пред тях по недопуснати до касационно обжалване жалби? Нарушение на правата на човека ли е според практиката на ЕСПЧ и СЕС, когато ВКС не уведомява жалбоподателя на касационни и частни жалби, че те не са допуснати до касационно обжалване и вследствие на това жалбоподателите са пропуснали сроковете за търсене на обезщетение пред европейските съдилища по правата на човека? Нарушение на правата на човека ли е според практиката на ЕСПЧ и СЕС, когато съдилищата в Република България ми налагат политическа цензура и директна омерта по обществено политически въпроси, пряко касаещи обстоятелствата, на които се базират исковете ми по ЗОДОВ срещу държавата и нейните съдилища? Нарушение на правата на човека ли е според практиката на ЕСПЧ и СЕС, когато ВКС на Република България откаже да допусне до касационно обжалване – жалба срещу многократен отказ от правосъдие на всички останали по-долустоящи от него съдилища?