чл. 8 ЗЗД
Чл. 8. (1) Договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях.
(2) Лицата се ползуват от правата си, за да задоволяват своите интереси. Те не могат да упражняват тези права в противоречие с интересите на обществото.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Липсата на индивидуализация на иска, съгласно чл. 9, пар. 3, б. б Директива 2012/27/ ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на Директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на Директиви 2004/8/ЕО е 2006/32/ЕО, с оглед длъжника да знае за какво е претенцията на взискателя, основание ли е за нищожност или недопустимост на издадената заповед по чл. 410 ГПК?
В какъв съдебен акт заповедният съд обективира, че не са налице отрицателните предпоставки на чл. 411, ал. 2 ГПК и че са налице предпоставките по чл. 127, ал. 1 и ал. 3 и чл. 128, ал. 1 ГПК, за да се издаде заповед по чл. 410 ГПК?
Как се формира вътрешното убеждение на състава, като не се издава съдебен акт – определение, от което да е видно, че не са налице отрицателните предпоставки по чл. 411, ал. 3 ГПК?
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК приравнено на ценна книга ли е, поради което съдебния състав да я разглежда само от външна странна, като не изследва произхода на дълга?
Как заповедният съд ще провери договора между доставчик и потребител за неравноправни клаузи, след като той не е приложен по делото?
Заповедното производство допуска или изключва недопустимостта на заповедта за изпълнение, като официален документ с невярно съдържание с оглед чл. 311 и чл. 314 НК?
Несъответствието на основание и размер в т. 12 от заявлението и заповедта за изпълнение води ли до нищожност на самата заповед или до нейната недопустимост?
Когато е предявено чуждо вземане на ФДР за дялово разпределение, по което задължено лице е „Топлофикация-София“ ЕАД по аргумент от чл. 149б, ал. 3 ЗЕ, предявеното чуждо вземане прави ли заповедта нищожна, като официален документ с невярно съдържание или заповедта е недопустима изцяло или само в тази част?
В случай, че заповедта за изпълнение е недопустима изцяло или в тази й част, кога се преклудира възражението за недопустимост: с отговора на получаната заповед; с отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК; в първото по делото заседание след изслушване на съдебно-техническата експертиза или с първото действие след научаване за предявеното чуждо вземане?
До какво води неизпълнението на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК в хипотезата, когато взискателят не е посочил юридическите факти, правопораждащи договорното отношение с длъжника?
Кои са критериите /примерно изброени, изчерпателно е невъзможно/, които отличават съдебното решение от политическото?
Постановеното политическо решение от съдебен състав нищожно ли е?
Какъв е съдебния акт /определение/, постановен в нарушение на собственото си тълкувателно дело?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Хрипсиме Мъгърдичян
чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 131 ГПК, чл. 150 ЗЕ, чл. 247 ГПК, чл. 250 ГПК, чл. 270 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 298 ТЗ, чл. 314 НК, чл. 410 ГПК, чл. 411 ал. 2 ГПК, чл. 411 ал. 3 ГПК, чл. 46 ал. 2 изр. 1 ЗНА, чл. 628 ГПК, чл. 7 ал. 3 ГПК, чл. 8 ЗЗД, чл. 9 ЗСВ
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2023
Съответно ли е на разпоредбите на правото на ЕС, уреденото в чл. 410 и следващите от ГПК заповедно производство, което позволява националния съд да издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника по заявление, в което заявителят не е представил доказателства за активната си процесуална легитимация и за основателността на претенцията си; не е представил доказателства за процесуалната представителна власт на своя изпълнителен директор и правото на представлява дружеството пред съда и да упълномощава юрисконсулти, които да водят съдебно производство от името на дружеството-заявител, а юрисконсултът на заявителя, който е изготвил и подписал заявлението не е представил доказателства за трудовото правоотношение със заявителя на длъжност „юрисконсулт“, за юридическа правоспособност и право да заема такава длъжност?
Съответно ли е на разпоредбите на правото на ЕС в заповедното производство по ГПК националния съд да не извършва служебна проверка на редовността на заявлението и да не установява видимо пороци, като тези описани в предходния въпрос?
Съответна ли е на правото на ЕС практиката на националния съд в заповедното производство по ГПК, когато съдът уважава искането от заявлението да не издава отделен писмен акт-разпореждане, в което да изложи надлежни мотиви по фактологията и правото, в които да обсъди редовността на заявлението и искането, и неговата основателност?
Съответно ли е на правото на ЕС поставянето на длъжника в заповедното производство в невъзможност да разбере мотивите на съда защо приема за редовно заявлението и представените с него доказателства чрез неиздаването на мотивирано писмено разпореждане и това представлява ли процедура „по трудна и затрудняваща прилагането на правото на ЕС, принципите за информираност и за равнопоставеност на длъжника, поради невъзможност за обжалване-посочени в Регламент 805/2004/ЕО и СЕ, както и нарушава ли се принципа на ефективност-трудно и практически невъзможно прилагането на правото на ЕС от чл. 417 ГПК?
Съответства ли е на правото на ЕС практиката на националния съд в заповедното производство по ГПК, когато съдът уважава искането от заявлението да не издава отделен писмен акт-разпореждане, с обяснението, че в такива случаи текстът на това неиздадено разпореждане се „инкорпорирал“ в издадената заповед за изпълнение, като се има предвид, че след като съдът не е издал валидно разпореждане за длъжника по делото е преградена възможността да упражни правата си да обжалва същото?
Съответства ли на правото на ЕС и конкретно на правото на потребителите да получават информация и да правят информирани и осъзнати разходи на личните си парични средства практиката на „Топлофикация София“ ЕАД [населено място] да не издава и връчва съобщения за дължимите се за всеки месец суми за топлоенергия разбити по съответните им пера съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 НТ?
Нарушени ли са правата на потребителите с горепосочената практика, принуждаваща ги да бъдат неоснователно обект на съдебни и изпълнителни дела, които биха избегнати, ако получават надлежна и актуална информация за задълженията си, както и да контролират бъдещите си разходи съобразно финансовите си възможности с цел неизпадане в неплатежоспособност, недаване на повод за образуване срещу тях на съдебни и изпълнителни дела и упражняване върху тях на мерки за принудително събиране на дължимите се суми?
Ако на потребителите се дължи даване на актуална периодична информация за разходите за разходваната от тях топлоенергия и за дължимите се от тях суми, то отговаря ли на изискванията на правото на ЕС, тази информация да се дава ангро“ за дадения месец като главниците на четирите отделни видове потребима и дължима топлоенергия се дават сумарно след като те са отделни съгласно чл. 26, ал. 2 НТ?
Съответна ли е на правото на ЕС установената от българските съдилища масова практика, след подаване на възражение от длъжника по издадената срещу него заповед за изпълнение, новообразуваното дело по установителен иск на заявителя да не се разпределя на случайно избран съдия от всички съдии в отделението, чрез използване на специализиран софтуер, а новото дело да се разпределя „ръчно“, на същия съдебен състав, който вече е издал заповедта за изпълнение в предходното заповедно производство, като по този начин двете поредни отделни съдебни дела се решават от един и същи състав/съдия, а също така изборът да се извършва не между всички съдии в отделението, а между предварително формирани състави, някои от които да се изключват от избора по неясни причини и без доказателства за твърдените причини за изключването от направения избор?
Съответна ри е на правото на ЕС разпоредбата на националното законодателство-чл. 153 ЗЕ, съгласно която клиентите в сграда-етажна собственост, нямат право да прекратяват подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, при което собственикът, който не използва топлоенергия няма право да демонтира радиаторите си, а е длъжен да ги държи?
Съответна ли е на правото на ЕС разпоредбата на пар. 2 ПЗР Наредба №16-334 от 06.04.2007 година на Министъра на икономиката и енергетиката?
Съответна ли е на правното на ЕС разпоредбата на чл. 70, ал. 6 Наредба №16-334 от 06.04.2007 година на Министъра на икономиката и енергетиката, съгласно която рекламации за отчет на показанията на уредите и разпределението на енергията за предходен период се разглеждат ако са подадени в тридесетдневен срок след получаване на изравнителната сметка от потребителите?
При наличието на данни за нарушение на правото на ЕС и решенията на СЕС длъжен ли е националния съд да ги констатира служебно дори и да не са били посочени изрично във възражението срещу издадената заповед за изпълнение, съответно в отговора на исковата молба и да се произнесе служебно по тяхната опороченост, както и да разпореди с диспозитива на акта си последиците от констатираните пороци и конкретно неконстатирането от страна на съда на обстоятелството, че от текста на заявлението и/или от представените му със заявлението писмени доказателства е явно наличието на договори с разпоредби заобикалящи закона и/или пряко противоречащи на императивни законови разпоредби на националното право, както и на правото на ЕС, и на задължителните решения на СЕС, служебно да постанови отказ от издаване на исканата заповед?
Допустимо ли е по правото на ЕС, юридическо лице, извършващо социално значима и поставена под лицензионен режим дейност по производство и доставка на топлоенергия за битови потребители да съвместява дейността по производство, пренос, доставка, отчитане и остойностяване на доставената топлинна енергия или следва за всяка една от тези дейности да притежава отделен лиценз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Димитър Димитров
чл. 153 ЗЕ, чл. 17 ал. 3 КРБ, чл. 22 ГПК, чл. 236 ал. 1 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 247 ГПК, чл. 250 ал. 1 ГПК, чл. 250 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 270 ал. 2 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 изр. 1 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 292 ГПК, чл. 298 ТЗ, чл. 410 ГПК, чл. 411 ал. 2 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 439 ГПК, чл. 46 ал. 2 изр. 1 ЗНА, чл. 62 ал. 2 ГПК, чл. 8 ЗЗД, чл. 9 ал. 1 ЗСВ, чл. 9 ЗСВ
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
При предявен иск по чл. 135 ЗЗД представлява ли кредитор по смисъла на посочената разпоредба лице, което няма сключен договор с ответника по Павловия иск, но е предявило искова молба срещу него преди датата на сключване на т. нар. увреждаща сделка и към същата дата няма влязло в сила решение за претендираното вземане?
Може ли лице, което не попада в обхвата на чл. 8 ЗЗД и за което няма легална дефиниция в чл. 135 ЗЗД да бъде определено като кредитор по Павловия иск?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Иванова
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
За приложимост на условието в чл. 87, ал. 1 ЗЗД да се даде подходящ срок за изпълнение с изявлението за разваляне на предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, за който продавачът освен да прехвърли собственост с окончателен договор е поел и задължение за промяна на имотите в процедури, зависещи от държавни и общински органи, с уговорка за освобождаване от отговорност за забава при закъснение причинено от държавни и общински органи, с предвиждане по допълнително споразумение да се уговори нов срок; за задължението на въззивната инстанция да обсъди възраженията на страната и ангажираните доказателствата за обстоятелства освобождаващи длъжника от последиците на забавата по чл. 81 ЗЗД, за правното значение и прилагането на уговорки, предвидили тези обстоятелства в клаузи от договора и съответното им тълкуване от съда.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емил Томов
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
не е обусловил решаващата воля на въззивния съд. С този въпрос се предпоставя невъзприемано от съда становище, че предявените с установителните искове права са защитими с осъдителни искове /имайки за предмет едни и същи права/, поради което първите са недопустими. Както бе посочено, въззивният съд е приел, че не съществува законова възможност съдът да санира прекратен договор за възлагане на управление /независимо от законосъобразността на прекратяването/, а за ищеца, с оглед въведените специални разпоредби на ЗЗП, с основания за предсрочно прекратяване на мандатно правоотношение с управител при публичните предприятия, липсата на такова основание, респ. неоснователното прекратяване на мандатното правоотношение предоставя единствено възможност да се претендира обезщетение за вреди от същото. В този смисъл и тъй като при постановяване на обжалваното определение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност. Напротив, изразените в обжалваното определение мотиви са съответни на практиката на ВКС, цитирана подробно в обжалваното определение. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и/или процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Следва ли въззивният съд в своето решение да обсъди всички доказателства и всички направени от страните доводи и възражения? (По осъдителен иск за стойността на оказана, но незаплатена медицинска помощ на здравноосигурени лица по договор за извършване на амбулаторни процедури и договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Тотка Калчева
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
настоящият съдебен състав приема следното: Разпоредбата на чл. 21 ЗЗД по категоричен и недвусмислен начин утвърждава принципа за обвързаност на страните с постигнатото между тях съглашение по смисъла на чл. 8 ЗЗД. Действието на договора по отношение на трети лица обаче е сведено до изключение - само в предвидените в закона случаи. От анализа и логическото тълкуване на чл. 3, ал. 4, вр. ал. 5 ЗАЗ /ДВ бр. 14/20.02.2015 год./, не може да бъде изведен изводът, че сключеният от несобственик договор за аренда обвързва, респ. е противопоставим на действителните собственици на имота. В тази връзка е налице и вече установена практика, която не се нуждае от изменение или осъвременяване, а именно – решение №******год. на ВКС по гр. д. №4635/2008 год., IV г. о., решение №50290/28.03.2023 год. на ВКС по гр. д. №4537/2021 год., IV г. о. и цитираните в тях. Принципно установеното разбиране е, че собственикът може да ревандикира имота от всяко лице, което се намира в него - владее го или го държи без противопоставимо на самия него основание, каквато е и разглежданата хипотеза на сключен договор за аренда от несобственик на имота. При така установената съдебна практика е изключено допускане на касационното обжалване в релевираната хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото не може да се приеме, че поставените под т. 1 и т. 2 от изложението правни въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на дадените разяснения в т. 4 на ТР №1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк. д. №1/2009 год., ОСГТК.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
от значение за изхода на конкретното дело, който е бил разрешен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. С позоваване на т. 1 на TPОСГТК №1/2009 г. се поддържа, че бланкетното позоваване на нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК не може да обоснове наличието на основанията за допускане на касационно обжалване, вкл. с оглед законодателно уредения факултативен характер на касационния контрол, чийто предмет е проверката за правилното прилагане на закона, а не [установяването] на фактите по конкретния правен спор. Твърди се, че касаторът не е поставил правен въпрос, а е интерпретирал единствено фактите по делото и цели преразглеждане на спора по същество, което е недопустимо в производството по чл. 288 ГПК. Поддържа се, че не е налице соченото от касационния жалбоподател основание за нищожност на обжалваното въззивно решение, като постановено от ненадлежен съдебен състав, с довода, че наличието на постоянно действащи съдебни състави не нарушава принципа за случайно разпределение, след като съдията-докладчик е определен в съответствие с него, а останалите членове на състава са предварително известни и по делото липсват конкретни доказателства, установяващи липса на безпристрастност на магистратите от съдебния състав, при което не се нарушават изискванията на чл. 6 от КЗПЧОС. Оспорено е и наличието на основанието за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, с довода, че позоваването на нормата е бланкетно, като касаторът не е разграничил основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК от тези за неговото допускане, уредени в чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, и не е изложил конкретни доводи, обосноваващи твърдението за очевидна неправилност на въззивното решение. Твърди се, че касационната жалба не съдържа конкретни оплаквания за произнасяне на съда в противоположен на уредения в закона смисъл, нито за решаване на делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Направено е искане да не бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ивайло Младенов
чл. 269 ГПК, чл. 270 ал. 2 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. първо ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ал. 2 ГПК, чл. 343 ТЗ, чл. 414 ал. 2 ГПК, чл. 414 ГПК, чл. 415 ал. 1 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 485 ал. 1 ТЗ, чл. 485 ал. 2 ТЗ, чл. 531 ал. 1 ТЗ, чл. 535 ТЗ, чл. 63 ал. 1 ЗЗД, чл. 8 ЗЗД, чл. 9 ЗСВ
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
1. Как следва да бъдат анализирани показанията на свидетел по чл. 172 ГПК? 2. Представлява ли груба небрежност“ в смисъла по чл. 79, ал. 2 ЗДСл. случаят, в който държавният служител, не е съобразил с атмосферните условия през м. януари 2017 г., а именно – количеството сняг навън, и без да смени ботушите си с насъбрал се по грайферите сняг или да отстрани снега, тръгва да слиза по стълби, като именно разтопеният сняг, насъбран по грайферите на ботушите, е причина за трудовата злополука? 3. При наличие на болничен лист за временна неработоспособност с определен режим домашно-стаен, в който не е разрешено и изрично вписано от лекуващия лекар ползване на отпуска в друго населено място и не е определен режим санитарно-курортен, но лицето е ползвало отпуска в друго населено място, нарушен ли е установения с болничния лист режим и императивното изискване по чл. 15, ал. 2 Наредбата за медицинската експертиза, респ. следва ли да се приеме наличието на причинно-следствена връзка на медицинските разходи, които увреденото лице е направило при санитарно-курортния режим? 4. При травма на увреденото лице, настъпила преди трудовата злополука, и на друга травма по причина на следваща трудова злополука, може ли да се приеме, че „посттравматично усложнение с постоянен характер и „цялостно влошаване на здравословното състояние е в следствие само на трудовата злополука, за която увреденото лице претендира обезщетението за неимуществени вреди? 5. При направено от страната искане за преразпит на свидетел, чиито свидетелски показания са били неправилно възприети и протоколирани от първостепенния съд, може ли въззивният съд да откаже доказателственото искане по чл. 267, ал. 2 ГПК? 6. Нарушен ли е принципът за добросъвестно упражняване на права (чл. 3 ГПК и чл. 8 ЗЗД) и представлява ли злоупотреба с процесуално право и опит за неоснователно обогатяване, претендирането на една и съща претенция от увреденото лице, а именно „за репариране на имуществени вреди, представляващи разходи за лечение в „Специализирана болница за рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД, Филиал Поморие, с дата на прием 01.12.2018 г. и дата на изписване 08.12.2018 г.“ с две различни искови молби за две различни трудови злополуки, по които са образувани две различни дела и са постановени две решения с присъждане на обезщетения? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол) и твърди, че въззивният съд е решил първите пет в противоречие с конкретни решения на Върховния касационен съд (допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК), а последният – да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Позовава се и на очевидна неправилност в смисъла по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон (чл. 78 и 79 ЗДСл.), в съществено нарушение на процесуалните правила (чл. 172 и чл. 267, ал. 2 ГПК) и е необосновано – касационните основания по чл. 281, т. 3, предл. първо, 2 и 3 ГПК. Претендира разноските по делото.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геника Михайлова
Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022
Следва ли при постановяване на въззивното решение въззивният съд да обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им и доказателствата, на които те се позовават в подкрепа на тезите си и които имат значение за решението по делото? (По иск на УМБАЛ „Пълмед ООД за осъждането на НЗОК за заплащане на законна лихва, начислена върху стойността на извършената и неразплатена надлимитна медицинска дейност)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Елена Арнаучкова
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.