чл. 114 ЗЗД
Чл. 114. Давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
За вземания от непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца.
При искове за неустойка за забава давностният срок започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойката.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Има ли несъответствие между разпоредбата на чл. 269 НК и чл. 5, ал. 1, т. 1 КЗПЧОС? Може ли да се приеме, че изискванията на българския НПК за участие на подсъдимия в наказателното дело не защитават правото на свобода на човека в онази степен, която е възприета в КЗПЧОС? Лишаването на подсъдимия от право на последна дума – чл. 55, ал. 3 и чл. 297 НПК, съответства ли на принципите на КЗПЧОС за законност на осъждането, респ. на лишаването от свобода? Спазен ли е от наказателния съд принципът на лично участие на подсъдимия, ако същият е настоявал да участва, но обективно не е имал възможност / поради лечение/ и е заявил това чрез писмена декларация повече от един път и това нарушение опорочава ли принципа за законност на постановената присъда? От кога започва да тече срокът на погасителна давност за деликти, които не са извършени с еднократен акт / еднократно действие/, а чрез постоянни действия, които продължават във връмето / напр. при продължавано престъпление/ - от започване на деликта /с произнасяне на окончателната присъда/ или от преустановяване на деликта, ако той е непрестанен в продължителен период от време? При незаконно лишаване от свобода, назависимо дали е чрез присъда на държавен съд или като престъпление по чл. 142а НПК, от кога започва да тече погасителната давност за гражданската отговорност на делинквента – от началния момент на лишаването от свобода или от последния момент, т. е. от освобождаването?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Иванова
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Подлежи ли на преценка материалноправната легитимация на ищец, претендиращ обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на негов близък, ако същата е призната с влязло в сила решение по уважен частичен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ /чл. 226, ал. 1 КЗ, отм./?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Вероника Николова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Кой е началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница и лихви по погасителни вноски по договор за банков кредит?
Следва ли съдебното решение да съдържа обсъждане на всички доводи и възражения на страните и ясни мотиви при отхвърлянето им като неоснователни?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2022
При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, от кога тече съгласно чл. 114 ЗЗД давностният срок за главницата и за възнаградителните лихви – от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, вкл. в хипотеза на предсрочна изискуемост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Следва ли съдът, пред който е предявен иск по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 417 ГПК спрямо ответник, за който в хода на делото е открито производство по несъстоятелност, да съобрази разпоредбата на чл. 694 ТЗ и нововъзникналото производство по несъстоятелност спрямо ответника, включително, да изясни несъответствията между първоначално предявения иск и заявеното от кредитора в несъстоятелността - с молбата му за предявяване на вземанията до съда?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички наведени доводи и възражения на страните и да изготви самостоятелни правни изводи за тях?
Длъжен ли е въззивният съд като инстанция по съществото на спора, при съобразяване на ограниченията на непълния въззив, да се произнесе по всички своевременно наведени доводи и възражения на страните, както и по относимите доказателства за правилното решаване на спора?
Длъжна ли е въззивната инстанция, дори когато се възползва от възможността по чл. 272 ГПК, да изложи собствени пълни и задълбочени мотиви по съществото на правния спор?
Има ли право управителят на дружество-ответник, за което е открито производство по несъстоятелност - да продължи да го представлява в производството по чл. 422 ГПК, след откриване на производство по несъстоятелност, вкл., и когато ех lege производството се е трансформирало в такова по чл. 694 ТЗ?
Длъжен ли е да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, дори и без да е направено възражение от заинтересованата страна, когато нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства?
Необходимо ли е извлечението от счетоводните книги да индивидуализира вземане и от встъпилото по договора за кредит лице, в хипотезата на чл. 101 ЗЗД (солидарният длъжник)?
Следва ли въззивният съд да се произнесе по въззивните жалби на ответниците срещу решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлена молбата им за поправка на очевидни фактически грешки в същото?
Ползва ли се частен документ с обвързваща доказателствена сила относно датата на съставянето му, въпреки оспорването й от страната, чийто бивш органен управител се твърди да го е подписал след прекратяване на представителното правоотношение, както и че тежестта за доказване е за страната, оспорваща датата, а не на лицето, което е представило и се ползва от представения по делото документ?
Неустойка в размер на 10 % годишно върху възнаградителна лихва от 9 % - излиза ли извън присъщите на същата обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции?
Дължи ли се възнаградителна лихва и след като заетата сума не се ползва от заемателя?
Обявяването на кредита за предсрочно изискуем, трансформира ли вече падежиралите отделни вземания за възнаградителна лихва в едно единствено вземане, за което да се прилага петгодишна давност, считано от предсрочната изискуемост?
Приложим ли е преклузивният двугодишен срок по чл. 62, ал. 1 ЗБН спрямо иска по чл. 422 ГПК, предявен от несъстоятелна банка?
Може ли да се цедира вземането само срещу един от солидарните длъжници, а другият да отговаря спрямо стария кредитор (цедента) и може ли да има солидарни задължения при няколко различни кредитори? Може ли споразумението, с което се отлага действието на цесията по отношение на един от солидарните длъжници, да породи действие - без съгласието на самия солидарен длъжник, който да се задължи самостоятелно спрямо новия кредитор?
Приложим ли е преклузивният двугодишен срок по чл. 62, ал. 1 ЗБН спрямо иска по чл. 422 ГПК, предявен от несъстоятелна банка?
Необходимо ли е извлечението от счетоводните книги на банка по смисъла на чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК - да индивидуализира вземане и от встъпилото по договора за кредит лице, в хипотезата на чл. 101 ЗЗД (солидарния длъжник) или такова задължение следва да има отразено само за главния длъжник, съответно за поръчителя по договора за кредит?
Необходимо ли е да се изпрати изявление за предсрочна изискуемост до встъпилото по договора за кредит лице или такова следва да се изпрати единствено до главния длъжник? Дължи ли встъпилият в дълга наказателна неустойка и лихви за забава, и от кой момент, ако покана за предсрочна изискуемост не е изпратена до последния, а единствено до главния длъжник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иванка Ангелова
чл. 101 ЗЗД, чл. 111 б. б ЗЗД, чл. 114 ЗЗД, чл. 135 ЗЗД, чл. 193 ал. 3 ГПК, чл. 22 ал. 1 т. 6 ГПК, чл. 226 ГПК, чл. 247 ГПК, чл. 250 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 414 ГПК, чл. 415 ал. 1 ГПК, чл. 415 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 417 т. 2 ГПК, чл. 422 ал. 1 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 430 ал. 1 ТЗ, чл. 430 ал. 2 ТЗ, чл. 60а ЗБН, чл. 62 ал. 1 ЗБН, чл. 686 ал. 1 т. 1 ТЗ, чл. 692 ТЗ, чл. 694 ТЗ, чл. 92 ал. 1 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Следва ли въззивният съд да съобрази при постановяване на акта си решението по уважен частичен иск за парично вземане и ползва ли се то със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг процес иск за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право, респективно ако има такъв предходно заведен спор и решението по него не е влязло в законна сила, следва ли да спре настоящото производство до приключване с окончателен акт на първия спор? В случай че с един договор и последващи споразумения към него са възложени както строително-монтажни работи по изграждане на грубия строеж, така и довършителни дейности, и в случай че изпълнителят не е отчитал надлежно изпълнената работа, респективно същата не е приемана от възложителя, счита ли се, че протокол-обр. 15 играе ролята на приемо-предавателен протокол и от датата на неговото съставяне ли тече срокът за предявяване на претенции за неустойка за закъснение? Задължен ли е въззивният съд да обсъди в съвкупност доказателствата по делото и доводите на страните и какви са правилата, които следва да спази при формиране на вътрешното си убеждение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Татяна Костадинова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
От кога започва да тече погасителната давност за вземания за подобрения, извършени от наемателя в наетия имот? Кой е началният момент, от който започва да тече погасителната давност за вземанията на наемател от наемодател, произтичащи от неоснователно обогатяване вследствие извършени подобрения на наетата вещ? Как се уреждат отношенията между собственика и подобрителя на наетата вещ, ако имат сключен договор за наем - съобразно договора за наем или по правилата на водене на чужда работа без пълномощие, съответно на неоснователно обогатяване - чл. 60 - 62 и чл. 59 ЗЗД, а за добивите - чл. 93 ЗС? Разполага ли с право на иск по чл. 59 ЗЗД този, който може да защити правото си с друг иск, например на договорно основание? Разполага ли с право на иск по чл. 59 ЗЗД този, който може да защити правото си с друг иск, но е пропуснал да го предяви в установените давностни и преклузивни срокове? Прилага ли се чл. 59 ЗЗД, когато е налице друг ред за възмездяване на държателя за извършени подобрения в чужд имот? Ако подобренията са извършени по силата на клаузи от договора за наем, отношенията между наемателя и наемодателя следва ли да се уредят съобразно договора? Разпоредбата на чл. 59 ЗЗД за извършени подобрения от наемател в наетия имот, приложима ли е при наличие на клауза в наемния договор относно подобренията на наетия имот? Когато първоинстанционният съд е квалифицирал иска по чл. 59 ЗЗД, следва ли въззивният съд да изследва служебно въпроса за липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец? Следва ли искът, въз основа на който е образувано първоинстанционното производство в настоящия случай, да се квалифицира като такъв с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо-во ЗЗД - иск за реално изпълнение на договорно основание, а не като такъв по чл. 59 ЗЗД /за неоснователно обогатяване/, каквато е дадената от първоинстанционния съд правна квалификация? Следва ли да се установи действителния размер на обогатяване на ответника и обедняване на ищеца при претенция за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД и следва ли да се разграничат необходимите разноски от подобренията? Налице ли е обедняване на наемателя, в случаите, в които е извършил разходи за подобрения на наетия имот, които разходи са му били възстановени от ЕСИФ и/или от държавния бюджет, чрез отпускането на целева безвъзмездна финансова помощ за наетия обект, собственост на наемодателя? Би ли била основателна претенцията на наемателя за повторното възстановяване на финансираните безвъзмездно разходи? Съставлява ли неоснователно обогатяване на наемателя, възстановяването на извършени от него разходи за подобрение на наетата вещ от страна на наемодателя- собственик, ако тези разходи вече са били възстановени от ЕСИФ и/или държавния бюджет, чрез отпускането на безвъзмездна целева помощ? Може ли наемодателят - собственик на имот да се ползва правомерно от извършени от наемателя незаконни по смисъла на ЗУТ подобрения в имота /основен ремонт/? Съставляват ли такива подобрения обогатяване на наемодателя по смисъла на чл. 59 ЗЗД? Основателна ли е претенцията на наемателя за възстановяване на извършени разходи за подобряване на наетия имот, ако тези подобрения съставляват незаконен строеж по смисъла на ЗУТ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Галина Иванова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи откога тече съгласно чл. 114 ЗЗД давностният срок за главницата и/или за възнаградителните лихви - от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Галина Иванова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
От кой момент започва да тече давността при деликтната безвиновна гаранционно-обезпечителна отговорност за чуждо виновно поведение, в случай че делинквентът, който носи отговорност за действията на трето лице, и лицето, за което са настъпили вреди, са в договорно правоотношение, във връзка с което правоотношение са и настъпилите вреди?
Има ли задължение въззивният съд, като съд по съществото на спора, да направи свои фактически и правни изводи във връзка с фактите и обстоятелствата по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните?
Длъжен ли е въззивният съд като съд по съществото на спора да приложи императивна материалноправна норма, каквато в процесния случай е нормата, установена в чл. 77, ал. 1 ЗПУПС, дори ако страните по делото изрично не са се позовали на тази норма?
Какъв е видът и характерът на отговорността, която носи юридическо лице в хипотеза, при която същото юридическо лице е в договорни правоотношения с физическо лице, които договорни правоотношения са основание за възникване на тази отговорност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гергана Никова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
След като при изпълнение на договор за изработка възложителят не е получил от изпълнителя реалната власт върху изработеното и то не е въведено в експлоатация съгласно договора, то налице ли е изпълнение на договора за изработка? За началния момента на течението на погасителната давност по договор за изработка; Следва ли съдът да тълкува договора за изработка съгласно правилата на чл. 20 ЗЗД и в смисъла, който произтича от целия договор като отчете и обстоятелствата и действията на страните, съпътстващи сключването му, след като възложителят не е приел извършените СМР поради многобройни забележки? Как съдът следва да тълкува разпоредби на договора за изработка и може ли чрез тълкуване на спорната клауза на договора между страните и дали валидно сключеният договор обвързва страните и може ли да бъде изменян чрез тълкуването? Кога СМР, извършени от изпълнителя въз основа на договор за изработка, се считат приети от възложителя и кога е осъществено приемане по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД? Считат ли се извършените по договор за изработка на СМР и одобрени и приети от възложителя, ако за обекта е издаден акт Акт обр. 15, въпреки, че същият не е подписан от възложителя и въпреки, че не е извършено реално предаване на фактическата власт върху обекта, липсва изрично заявено от възложителя приемане на СМР и не са извършени конклудентни действия, които по недвусмислен начин да обективират мълчаливото одобряване на работата от страна на възложителя? Следва ли да се приеме, че след като възложителят е бил поканен да подпише акт обр. 15, но не го е подписал, то работата следва да се счита за приета по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД? При осъществяване на приемането важат ли правилата по чл. 169 – 170 ЗУТ, или е приложимо общото правило на чл. 264 ЗЗД? Подписването на акт обр. 15 от главния архитект вместо от възложителя може ли да се квалифицира като приемане на изработеното без забележки, ако не е било представено по делото пълномощно въз основа на което И. Г. има право да получава нотариални покани? Има ли право главният архитект да подпише акт образ. 15, ако възложителите са направили множество забележки за неизвършени и некачествено извършени СМР, които обаче не са отразени в акта? Представлява ли процесуално нарушение, водещо до неизясняване на делото от фактическа страна неизпълнението на съда на задължението му да назначи експертиза и приеме заключение на вещо лице, свързано с обстоятелствата по делото, за които са необходими специални знания и е направено своевременно искане за това?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Добрева
чл. 110 ЗЗД, чл. 114 ал. 1 ЗЗД, чл. 114 ЗЗД, чл. 17 ал. 2 ГПК, чл. 20 ЗЗД, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 235 ГПК, чл. 264 ал. 1 ЗЗД, чл. 264 ЗЗД, чл. 265 ал. 1 предл. второ ЗЗД, чл. 265 ал. 1 т. 2 ЗЗД, чл. 265 ал. 3 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 302 ГПК, чл. 6 ал. 2 ГПК
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.