30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 61 ТЗ

Статут
Чл. 61. Държавното и общинското предприятие може да бъде еднолично дружество с ограничена отговорност или еднолично акционерно дружество. Държавните и общинските предприятия могат да образуват и други търговски дружества или обединения на търговски дружества.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Обвързан ли е съдът да излага мотиви и доводи в рамките на иска, с който е сезиран, очертан от обстоятелствената част и петитума?
Може ли гражданският съд да се произнася по иск, с който не е сезиран?
Следва ли въззивният съд да се произнася по иск, с който не е сезиран?
Следва ли въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и да се произнесе по заявените доводи и възражения?
Кой е приложимият закон за реституцията на имот - ЗВСОНИ или ЗВСНОИ, ако претендираният имот е отнет от държавата по ЗКИ?
Дали при реституция по ЗВСОНИ тя настъпва по право или е необходима предварителна административна преценка и действия на администрацията?
Могат ли да се градят изводи за наличие на обстоятелство, за което е необходим официален документ, без такъв документ да е представен по делото?
Следва ли настъпила реституция, ако завзетият имот съществува до размерите, в които е отчужден, а не във вида, в който е завзет - част от имота е разрушен, погинал или пък обектите в него са с променено предназначение или ако се претендира реституция на недвижим имот и след завземането му само е променено предназначението му, то реституция настъпва ли?
Следва ли да се приема по делото като официален писмен документ и да му се придава силата на такъв, ако той не е приет по делото по съответния ред и липсват данни за издателя му?
Следва ли да се установява истинността на представен документ ако срещу приемането му своевременно е направено възражение?
Може ли да се приеме и обсъжда писмено доказателство, без то да е в оригинал или да е в заверено копие?
Може ли да се приеме и обсъжда документ като доказателство за обстоятелства, който документ не е представен от страните?
Следва ли да се приеме за законен строеж върху държавна земя, за който не е отстъпено или учредено правото на строеж?
Следва ли да се вземат предвид при решаване на делото и обяснения на експерта, дадени в открито съдебно заседание?
Може ли вещо лице да гради изводите на експертизата си за документи, които се намират в страна по делото, без тези документи да са представени от страната като писмени доказателства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Радост Бошнакова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Каква дейност следва да извършва/осъществява въззивната инстанция – проверяваща или решаваща?
Следва ли въззивният съд да обсъди всички доводи на страната в процеса и свързаните с тях доказателства, като изложи и съответните мотиви за това, включително и когато препраща към мотивите на първоинстанционния съд?
Чия е доказателствената тежест да установи положително правото си на собственост, ако едната страна се позовава на нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка, а другата – на акт за държавна и/или общинска собственост?
Следва ли гражданския съд да се произнесе в мотивите си по валидността на административните актове от значение за гражданскоправния спор дори тези актове да не подлежат на съдебен контрол?
Имат ли актовете за държавна и общинска собственост правопораждащо действие или само констатират правото на собственост, придобито по реда на някои от способите, уредени в нормата на чл. 77 ЗС?
Следва ли в акта за държавна и общинска собственост да са посочени фактите, на които почива възникването на правото на собственост, за да е налице материалната доказателствена сила, присъща на официалните доказателствени документи?
Достатъчно ли е за придобиване от държавата или общината на правото на собственост върху частен недвижим имот единствено реализирането от държавата или общината на мероприятието, за което този имот е отреден, ако преди това имота не е бил отчужден или ако е придобит от публично правния субект по някой от способите, уредени в нормата на чл. 77 ЗС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Дечева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Дали може да се възстанови по реда на ЗВСОНИ такава част от имот, която е била придаваема по регулация?
Дали придадената по регулация част от имота на М. М. към имота на К. П. принадлежи на държавата и така и на реституция по ЗВСОНИ, или е придобита от праводателя на ищеца, респ. от ищеца, по силата на регулация и последващи сделки и делба преди влизане в сила на ЗВСОНИ на 25.02.1992 г.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Соня Найденова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Допуснал ли е въззивният съд процесуално нарушение, произнасяйки се служебно за недействителност на клауза в допълнително споразумение без да е бил сезиран за това?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички основания и фактически твърдения, възражения и доводи на страните?
Императивна ли е нормата на чл. 328, ал. 2 КТ?
Клаузата на т. 8 от допълнително споразумение №580/23.06.2022 г. към трудов договор №63/13.06.1988 г., противоречи ли на императивната (императивна според ОС Русе) правна норма даваща право на работодателя да прекрати ТПО при условията на чл. 328, ал. 2 КТ?
Безусловно ли е правото на работодателя да прекрати ТПО на основание чл. 328, ал. 2 КТ?
Клаузата на т. 8 от допълнително споразумение №580/23.06.2022 г. към трудов договор №63/13.06.1988 г. намира ли приложение при прекратяване на ТПО на посоченото в заповедта основание – чл. 328, ал. 2 КТ?
Въведената в т. 8 от допълнително споразумение №580/23.06.2022 г. към трудов договор №63/13.06.1988 г. клауза, идентична ли е с нормата на чл. 331 КТ и само при прекратяване по чл. 331 КТ ли би било дължимо обезщетението?
Противоречи ли на закона и добрите нрави клаузата на т. 8 от допълнително споразумение №580/23.06.2022 г. към трудов договор №63/13.06.1988 г. за изплащане на обезщетение при прекратяване на трудовия договор?
Допустимо ли е въззивния съд да се произнася за незаконосъобразност, съответно недействителност на клаузата по т. 8 от допълнително споразумение №580/23.06.2022 г. към трудов договор №63/13.06.1988 г. без страната да е въвела такова възражение?
Клаузата на т. 8 от допълнително споразумение №580/23.06.2022 г. към трудов договор №63/13.06.1988 г., сключена ли е в нарушение на чл. 40 ЗЗД?
Следва ли ла се счита, че прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 2 КТ е такова по инициатива на работодателя?
Клаузата по т. 8 от допълнително споразумение №580/23.06.2022 г. към трудов договор №63/13.06.1988 г., свързана ли е с правни изводи или е свързана и с обективни факти?
Необходимо ли е ищеца да доказва каква е била действителната воля на страните сключили допълнително споразумение №580/23.06.2022 г. към трудов договор №63/13.06.1988 г.?
Нарушено ли е изискването на пар. 1, т. 3 ЗФУКПС в т. 8 допълнително споразумение №580/23.06.2022 г. към трудов договор №63/13.06.1988 г., при условие, че „ВиК“ ООД - [населено място] е било със статут на търговско дружество по смисъла на чл. 61 ТЗ и Закона за публичните предприятия не е бил приет?
Следва ли ла се нарушава договорната свобода на страните при тълкуване на волята им?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Жива Декова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

1. „Пречка ли е за възстановяване на правото на собственост върху имот, отчужден по ЗТСУ, за който съответният собственик е получил в обезщетение недвижим имот, щом при предявяването на правото на собственост от негова страна или от страна на неговия правоприемник, правото на собственост върху предоставения в обезщетение недвижим имот не е прехвърлено или въобще придобито от трето лице, а последиците от възстановяването настъпват при действието на чл. 5, ал. 1 ЗВСВОНИ по ЗТСУ... в редакцията му, обнародвана в ДВ, бр. 96/1999 г.?“ 2. „Подлежи ли на възстановяване правото на собственост върху недвижим имот, отчужден по реда на ЗТСУ, дори и ако в резултат на промяна на отреждането той се е трансформирал в имот с функция, различна от тази, за която е бил отчужден, щом може да се обособи като самостоятелен обект /урегулиран поземлен имот/ и върху него не е било извършено застрояване и/или осъществени благоустройствени мероприятия, напр. улици, тротоари, градинки, алеи и пр.?“ 3. „Може ли правото на собственост върху недвижим имот, основано на изтекла в полза на ревандикиращия придобивна давност, чийто срок е изтекъл преди одържавяването на този имот, да се доказва със свидетелски показания?“ 4. „Кои деловодни разноски във връзка с процесуалното представителство на юридическо лице му се следват в случаите на осъществено такова както от юрисконсулт, така и от един адвокат - тези по чл. 78, ал. 8 ГПК, или другите - по чл. 78, ал. 1 ГПК?“

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Наталия Неделчева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

1. „Допуснал ли е въззивният съд процесуално нарушение, произнасяйки се служебно за недействителност на клауза в Допълнително споразумение, без да е бил сезиран за това?“ и 2. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички основания и фактически твърдения, възражения и доводи на страните?“. Освен това счита, че имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото следните разрешени в обжалваното решение въпроси: 1. “Императивна ли е нормата на чл. 328 КТ?“; 2. „Клаузата на т. 7 Допълнително споразумение към трудов договор №141/29.06.1996 г., сключено на 31.08.2012 г., противоречи ли на императивната (императивна според ОС Русе) правна норма даваща право на работодателя да прекрати ТПО при условията на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ?“; 3. „Безусловно ли е правото на работодателя да прекрати ТПО на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ?“; 4. „Клаузата на т. 7 Допълнително споразумение към трудов договор №141/29.06.1996 г. намира ли приложение при прекратяване на ТПО на посоченото в Заповедта основание- чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ?“; 5. „Въведената в т. 7 Допълнително споразумение към трудов договор №141/29.06.1996 г. клауза идентична ли е с нормата на чл. 331 КТ и само при прекратяване по чл. 331 КТ ли би било дължимо обезщетението?“; 6. „Противоречи ли на закона и на добрите нрави клаузата на т. 7 Допълнително споразумение към трудов договор №141/29.06.1996 г. за изплащане на обезщетение при прекратяване на трудовия договор?“; 7.“Допустимо ли е въззивният съд да се произнася за незаконосъобразност, съответно недействителност на клаузата по т. 7 Допълнително споразумение към трудов договор №141/29.06.1996 г без страната да е въвела такова възражение?“; 8.“ Клаузата на т. 7 Допълнително споразумение към трудов договор №141/29.06.1996 г. сключена ли е в нарушение на чл. 40 ЗЗД?“; 9. “Следва ли да се счита, че прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 10, предл. първо КТ е такова по инициатива на работодателя?“; 10. “Клаузата на т. 7 Допълнителното споразумение към трудов договор №141/29.06.1996 г. свързана ли е с правни изводи или е свързана и с обективни факти?“; 11. “Необходимо ли е ищеца да доказва каква е била действителната воля на страните, сключили Допълнително споразумение към трудов договор №141/29.06.1996 г.?“; 12. „Нарушено ли е изискването на пар. 1, т. 3 ЗФУКПС в т. 7 Допълнителното споразумение при условие, че към датата на сключване – 31.08.2012 г. „ВиК ООД“-гр. Русе е било със статут на търговско дружество по смисъла на чл. 61 ТЗ и Закона за публичните предприятия не е бил приет?“; и 13. „Следва ли да се нарушава договорната свобода на страните при тълкуване на волята им?“. Според касатора втори, шести, седми и девети от тези въпроси, освен че са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борис Илиев

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

„Има ли действие ТР №1 от 17.05.1995 г. на ОСГК на ВС по отношение на лицата с вече издадени документи за собственост по чл. 9 ЗВСОНИ към момента на неговото постановяване или действието му се ограничава само спрямо лицата с неприключили производства по издаване на документи за собственост към датата на постановяването му?“.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гергана Никова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1. Следва ли въззивният съд при изпълнение задължението си по чл. 307, ал. 3 ГПК, да извърши указаните му процесуални действия от ВКС, респ. да формира мотиви и обсъди документ, който представлява писмено доказателство по смисъла начл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК; 2. Следва ли въззивният съд служебно да допусне изпълнение на съответната експертиза /съдебно-техническа/ с оглед приложението на специални знания, предвид преценката по реда на чл. 307, ал. 3 ГПК на писмено доказателство – в случая строителен протокол №******г.; 3. Доколко въззивният съд е длъжен да установи точно, респ. да обоснове своя краен акт по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК само върху установените правопораждащи факти по делото; 4. Наличието на извършена строителна реорганизация и вътрешно преустройство на спорния имот, доколкото основите и част от стените на имота са запазени, може ли да доведе до възникването на нов обект на правото на собственост; 5. Може ли наличието на извършена вътрешна реорганизация на отчуждената вещ да обуслови извод, че сградата не съществува реално до размера, в който е била отчуждена, респ. че по отношение на тази сграда не може да настъпи реституционният ефект. 6. Следва ли презумпцията по реда на чл. 69 ЗС да се счита за оборена, в случая от страна на ищеца, ако претендиращият владелец е упражнил процесуалното си право по реда на чл. 224 ЗУТ да иска премахване на сграда, върху която упражнява фактическа власт и за която е претендирал, че представлява незаконен строеж по смисъла на ЗУТ; 7. Препятства ли се възникването на последиците на изтеклата придобивна давност, ако след изтичане на законово определения срок за нея отпадне един от елементите на фактическия й състав – намерението за своене; 8. Може ли да се заличат с обратна сила последиците на изтеклата придобивна давност, в случай, че след изтичане на законово определения срок отпадне един от елементите на фактическия й състав – намерението за своене. Сочат се решения на ВКС, вкл. ТР №1/2012г., ОСГК, ТР №4/2012г. ОСГК, №7/2014г., ОСГТК, с твърдение че обжалваното им противоречи по горните въпроси.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Здравка Първанова

Решение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

Дали по иск за собственост, основан на реституция по чл. 3, ал. 2 ЗВСОНИ следва да се установи кои са били акционерите на дружеството точно на датата на прекратяване на дружеството или е достатъчно да се установи кои са били акционери към момент, възможно най-близък до релевантния момент и дали е допустимо тези обстоятелства да се доказват с косвени доказателства? (По установителен иск за собственост върху идеални части от поземлен имот с позоваване на реституция по ЗВСОНИ като ищците твърдят, че са наследници на част от бившите акционери на акционерно дружество)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бранислава Павлова

12311 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела