чл. 105 ал. 1 КМЧП

1. „Размерът на дължимото от застрахователя обезщетение при непозволено увреждане, причинено от застрахован при него деликвент, когато увреденият по деликтното правоотношение е чуждестранно лице, и репарирането на вредите е сторено в чужбина, не следва ли да бъде съобразен с действително заплатената обезщетителна сума, с оглед задължението им за пълно обезщетяване, поради което и стойността на дължимото застрахователно обезщетение не следва ли да се съобразява с цените в държавата, в които е била отстранена щетата? Следва ли да се приема за обосновано възприемането, че паричната стойност, необходима за възстановяване на лекия автомобил, е тази, изчислена от вещото лице на база средни пазарни цени в Република България?“
2. „Може ли въззивният съд да приеме за недоказан факт от решаващо значение за делото, който първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещ се от доказване, и без преди това да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото и включен в предмета на доказване? Съобразно правилата на чл. 154 ГПК, не следва ли съдът да посочи като нуждаещ се от доказване факта, че стойността на обезщетението, което ищецът е заплатил на застрахования, се съизмерява с изчислената по средно-пазарните цени във ФР Германия стойност на труда и частите на автомобила, необходими за възстановяването му? Не следва ли да уведоми страните, че а/счита тези факти и обстоятелства за спорни по делото и б/ поради това ги включва в предмета на доказване? Не следва ли да укаже на всяка от страните, че в нейна тежест е да установи конкретни факти – тези, на които основава своите искания, респ. че всяка от страните следва да докаже тези конкретно посочени от съда факти?“
3. „Въззивният съд не дължи ли даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършват в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания? Това, по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, не е ли извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство? Следва ли да се остави без уважение искането, направено пред второинстанционния съд, за назначаване на допълнителна автотехническа експертиза, с аргумента, че е изтекла процесуална преклузия, защото искането не е било заявено пред първоинстанционния съд и не е заявено такова и във въззивната жалба?“
4. „Не следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди всички доказателства по делото, относими към релевантните за спора факти? Допустимо ли е въззивният съд да изключи с решението си приобщени по делото доказателства, ако преди това не са давани указания на ползващата се от тях страна, че следва да уточни какви конкретни обстоятелства доказва с всяко от приложените писмени доказателства или да ангажира други доказателства за фактите, до които те се отнасят?“
5. „Като гаранция на състезателното начало, чл. 142, ал. 2 ГПК, не задължава ли съда да не разглежда делото, когато страната и пълномощникът й или само пълномощникът, са редовно призовани, но са възпрепятствани да се явят по обективни причини, които страната не може да отстрани? Когато страна в процеса депозира искане за отлагане на делото поради заболяване и представя съответни медицински документи, съдът не би ли следвало да е обвързан от становището и преценката на лекарите за необходимостта от домашно стационарно лечение, със забрана за активно движение? Обездвижването изцяло на крака, лекарската забрана за движение, обективната невъзможност за придвижване и шофиране, не би ли следвало да са в достатъчна степен приемливи медицински причини за уважаване на молбата за отлагане на делото? Поради фактите, че законният представител на „ХУК Кобург Общо застраховане АД е чужд гражданин, не говори български език, няма юридическо образование и не е разполагал с достатъчно време, за да ангажира друг адвокат, който да е във възможност да се запознае с делото и да е в състояние да защити неговия интерес, не следва ли да бъде признато и по отношение на последния наличието на препятствие за явяване, което не е било възможно да бъде отстранено?“