дали едно лице има качество на увреден зависи от провеждане на разследване /в което има спор и се установява дали са наследници на пострадало лице или на виновен/ и това е основния въпрос по разследването, може ли да се приеме, че увредените не са положили дължимата грижа към собствените си работи; 9. Ако полагането на дължимата грижа към собствените си работи от ищците може обективно да доведе до изясняване на факта относно „този, който е причинил вредите, може ли евентуалното предположение за това, кой е виновно лице, до доведе до начало на започване на относителната давност; 10. Започнала ли е да тече относителна давност при висящо наказателно дело и спор относно виновното лице - дали това е самия пострадал или другия участник; 11. В разясненията на словенското право разграничени ли са давностните срокове за вреди от облигационни отношения, установени като 3-годишни и давностните срокове за вреди от наказуемо деяние - деликт/престъпление, който е 5-годишен; 12. При установяване в чуждото право на давностни срокове за вреди от облигационни отношения и от деликт трябва ли съдът правилно да прецени коя давност е приложима и правилно ли е разрешен въпросът за приложимият давностен срок в обжалваното решение; 13. Ако съдът не е сигурен коя давност следва да приложи, може ли да тълкува разширително правна норма за приложимата давност или като върховен правоприлагащ орган е длъжен да установи, включително, чрез допълнително установяване и разясняване на чуждото право, коя давност е приложима за конкретното дело“. Допускането на касационно обжалване по първия въпрос се поддържа с твърдения, че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с т. 2 Тълкувателно решение №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 19 на Тълкувателно решение №1/2001 г. на ОСГК на ВКС, решение №42/05.03.2014 г. по гр. д. №5488/2013 г. на ВКС, ІV г. о., определение №1006/15.10.2010 г. по гр. д. №619/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение №11/21.04.1994 г. по адм. д. №4900/1993 г. на ВКС, III г. о., решение №87/04.09.1958 г. по гр. д. №55/58 г. на ОСГК на ВС. За втория въпрос се твърди, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС в определение №26/19.01.2009 г., решение №24/28.01.2010 г. по гр. д. №4744/2008 г. на І г. о. и решение №221/15.04.2002 г. по гр. д. №677/2001 г. на І г. о., а за третия и четвъртия въпроси - че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС в решение №149/03.07.2012 г. по гр. д. №1084/2011 г. на ІІІ г. о., съответно в решение №80/02.06.2020 г. по гр. д. №4031/2019 г. на IV г. о. По отношение на всички поставени в изложението въпроси се поддържа и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по съображения, че са разрешени в противоречие с относимата съдебна практика на словенския съд относно давността, както и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като изясняването им би допринесло за развитието на правото и за съставяне на трайна и непротиворечива съдебна практика. Без позоваване на конкретна допълнителна предпоставка по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, в раздел ІІІ на изложението е формулиран следният въпрос, по който също се иска да бъде допуснато касационно обжалване: „В случая следва ли да се приложи параграф 2 на Регламент №864/2007 г., предвиждащ, че когато и лицето, чиято отговорност се търси, и увреденото лице имат обичайно местопребиваване в една и съща държава към момента на настъпване на вредата, се прилага правото на тази държава и да се приложи българския закон“. Като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване се сочи и чл. 280, ал. 2 ГПК с твърдения, че решението на въззивния съд е явно необосновано.