30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 341 ГПК

Започване на производството
Чл. 341. (1) Сънаследник, който иска делба, подава до районния съд писмена молба, към която прилага:
1. удостоверение за смъртта на наследодателя и за неговите наследници;
2. удостоверение или други писмени доказателства за наследствените имоти;
3. преписи от молбата и приложенията за другите сънаследници.
(2) Всеки от останалите сънаследници може в първото заседание по делото да поиска с писмена молба да бъдат включени в наследствената маса и други имоти.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Разпореждането на наследник, притежаващ идеална част от наследствената маса, с целия му наследствен дял чрез повече от една възмездна/дарствена сделка, следва ли да се приравни на разпореждане с цялото наследство по смисъла на чл. 212 ЗЗД?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, допустим ли е искът по чл. 76 ЗН, насочен срещу разпоредителните сделки на наследника, касаещи целия му наследствен дял?
Допустимо ли е искът по чл. 76 ЗН да бъде предявен в делбено производство, развиващо се по реда на чл. 34 ЗС, където не всички съделители имат качеството наследник на общия наследодател?
Кой ще е приложимият ред за провеждане на съдебното производство по съдебна делба на наследствено имущество, при наличие на разпореждане с наследствения му дял по реда на чл. 212 ЗЗД от един от сънаследниците?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Милена Даскалова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Възражението по чл. 342 ГПК против включването в наследствената маса на някои имоти може ли да се предяви с иск за непринадлежност на конкретен имот към наследствената маса? Допустим ли е искът за непринадлежност на имота към наследствената маса при уважен иск за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, след смъртта на прехвърлителя, когато по искане на ответника имотът е включен в наследствената маса и производството по иска за възстановяване на запазена част е приключило, а делбеното производство е висящо? Надлежно ли е предявен отрицателният установителен иск за наследство, когато с исковата молба се иска установяване, че конкретен имот не е принадлежал на наследодателя в момента на смъртта му? Наследникът, който е увреден в своята запазена част и ищец по уважените искове с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН и чл. 87, ал. 3 ЗЗД, има ли правен интерес да предяви иск за установяване, че включеният имот в наследствената маса не принадлежи на наследодателя в момента на смъртта му? Приобретателят по договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане и ищец по уважения иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД има ли правен интерес да предяви иск за установяване, че в делбената наследствена маса по чл. 341 ГПК е включен имот, който не принадлежи на наследодателя в момента на смъртта му?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Веселка Марева

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

При съдебна делба, приключила с влязло в законна сила съдебно решение за изнасяне на публична продан на делбения имот, допустимо ли е последващо предявяване на иск за съдебна делба на същия имот при наличието на нововъзникнали след влизане в сила на решението по извършване на делбата обстоятелства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Светлана Калинова

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Допустимо ли е касационното обжалване предвид съмнение за произнасяне по нередовна искова молба? (По иск за допускане извършването на съдебна делба)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Донкова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Какви са правомощията на въззивния съд във връзка с доклада на делото, когато първоинстанционният съд не е извършил доклад съгласно чл. 146 ГПК, респективно когато докладът му е непълен или неточен? Презумпцията по чл. 69 ЗС е приложима, когато по естеството си фактическата власт върху имота представлява владение още от момента на установяването й, и същата следва да се счита за опровергана, когато фактическата власт е установена на правно основание и без да се отричат правата на другите собственици. След като се установява основание за начало на упражняването на фактическата власт без да се отричат правата на собственика, упражняващото фактическата власт лице следва ли да доказва по категоричен начин, чрез пълно и пряко доказване, че е упражнявало фактическата власт за себе си, противопоставяйки на собственика на вещта това свое намерение? Обръщането на държанието във владение трябва ли да бъде явно и за да промени държането във владение, необходимо ли е държателят да демонстрира промяна в намерението за своене на имота, която да е открито демонстрирана спрямо собственика, за да се обезпечи възможността последният да предприеме действия за защита на правото си? Попада ли сред действията, с които се довежда до знанието на останалите съсобственици, намерението на държателя да свои целия имот, вписването на нотариалния акт? Дали, когато един от наследниците се с разпоредил с частите на останалите, продажбата има вещно действие? За да доведе до придобиване по давност на чуждите идеални части, промяната на намерението на съсобственика да свои целия имот трябва ли да бъде изявена по отношение на останалите съсобственици, защото не могат да се черпят права от поведение, срещу което собственикът, поради неведение, не може да се защити? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се? При произнасяне по обективно съединени искове по чл. 76 ЗН и по чл. 341 ГПК във вр. с 69 ЗН, когато съдът намери за основателно въведено от третото лице приобретател възражение за изтекла в негова полза придобивна давност, последваща разпоредителното действие, съдът следва ли да отхвърли иска по чл. 76 ЗН, респ. иска по чл. 341 ГПК във вр. с чл. 69 ЗН или следва да ги уважи? В същата хипотеза, в първата фаза на делбата, съдът следва ли да отхвърли иска по чл. 341 ГПК във вр. с чл. 69 ЗН, или следва да ги уважи? Недействителността по чл. 76 ЗН разпростира ли действието си и върху това, с което наследникът се е разпоредил в повече от припадащите му се идеални части от наследството или по отношение на тези идеални части, с които наследникът се е разпоредил в повече, приложение намират правилата за продажба на чужда вещ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Радост Бошнакова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

1. Въззивната инстанция, като съд по същество, длъжна ли е да обсъди всички относими доказателства, възражения и доводи на страните, наведени в производството пред първата инстанция? 2. Следва ли да бъдат игнорирани твърдяни нововъзникнали обстоятелства, за които се представят писмени доказателства, и съдът да не се произнесе по тях дали ги приема или ги връща на страната, представила ги пред него? 3. Невключването на заявените от ответницата имоти в делбената маса би ли се отразило на начина на извършването на реалната делба във втората фаза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Розинела Янчева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

Приложими ли са правилата за родова подсъдност при искове за прогласяване нищожност на сделки, с които се прехвърлят вещни права върху недвижими имоти, чиято цена на иска надхвърля 50 000 лв., предявени за общо разглеждане в делбеното производство, или следва районният съд да ги разгледа в производството за съдебна делба, независимо от тяхната цена. Жалбоподателят се позовава на определение №71 от 10.03.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. №7287/2013 г., II г. о., решение №120 от 13.06.2014 г. на ВКС по гр. д. №6714/2013 г., I г. о., решение №66 от 16.06.2014 г. на ВКС по гр. д. №5605/2013 г., I г. о., определение №491 от 15.07.2015 г. по ч. гр. д. №1535/2015 г. на ВКС, IV г. о.; определение №72 от 16.02.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. №550/2016 г., IV г. о. и решение №192 от 11.01.2018 г. на ВКС по гр. д. №639/2017 г., I г. о. Евентуално се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като счита, че настоящият състав ще преодолее противоречивата практика, обективирана в определение №4259/22.11.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. №3936/2022 г., II г. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гълъбина Генчева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

Възможно ли е съсобственост върху недвижим имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, да бъде предмет на делба с участието на чужд гражданин и може ли последният да получи имота в дял при делбата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Маргарита Соколова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

които се разглеждат в съдебна делба съгласно чл. 343 ГПК, въззивният съд е направил извод, че е недопустимо да се разглеждат в производството за делба и да се постановява в него решение по съществото на искове, чрез които се създава ново правно положение, поради което и конститутивният иск по чл. 135 ЗЗД, предоставен на кредитор, твърдящ, че оспорената сделка, чиято относителна недействителност иска да бъде обявена, го уврежда, не представлява допустим предмет на делбения процес и не подлежи на разглеждане в настоящото съдебно производство.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Соня Найденова

1238 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела