чл. 210 ГПК

за множеството от престъпления и правилата за тяхното възникване или изключване. В тази връзка – при две от хипотезите, а те са по: чл. 159а, ал. 2, т. 2, предложение първо НК и по чл. 159а, ал. 2, т. 3, предложение второ НК, е осъществено само едно престъпление, а не множество такива, когато с деянието по основния състав по чл. 159а, ал. 1 НК е извършено и престъплението по чл. 143, ал. 1 НК и/или по чл. 142а, ал. 1 НК, с някоя от специалните цели по чл. 159а, ал. 1 и ал. 3 НК. Създаденото в тези хипотези, на пръв поглед множество от престъпления, извършени от един и същи деец, е привидно. Посочените състави на трафика на хора поглъщат изцяло обективните и субективните признаци на съставите на принудата или на противозаконното лишаване от свобода, когато деянията по тях са извършени и с някоя от престъпните цели по чл. 159а, ал. 1 и ал. 3 НК. Отделните посегателства срещу личността, визирани в тях, изгубват своето самостоятелно юридическо значение за отговорността на дееца. Прилага се възприетият принцип, че поглъщането на съставите на различните по вид престъпления изключва съвкупностите. С тези съображения е прието, че всяко от деянията по чл. 159а, ал. 2, т. 2, предложение първо НК, съответно по чл. 159а, ал. 2, т. 3, предложение второ НК, се наказва като самостоятелно престъпление, осъществяващо квалифициран състав на трафик на хора.