чл. 181 ал. 2 ГПК

„1. Длъжен ли е въззивният съд да формира собствени мотиви; Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе само по наведени основания с въззивната жалба; Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото; 2. За правомощията на въззивната инстанция, очертани в разпоредбата на чл. 269 ГПК; 3. За задълженията на въззивния съд за проверка на валидност, допустимост и неправилност на съдебното решение; 4. Следва ли съобразно задължението на съда по чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК мотивите на решението на въззивния съд да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни; 5. Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и без да изложи съображения защо приема едните и не приема другите, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои - не, кои възприема и кои - не; 6. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните съобразно оплакванията в жалбата и отговора към нея; 7. Процесуалноправни въпроси, свързани с разпределението на доказателствената тежест при иска по чл. 464 ГПК; 8. Допустим ли е отрицателен установителен иск по чл. 464 ГПК, който се основава на твърдения на кредитора за погасителна давност, изтекла преди влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК; 9. За понятието „трети лица по отношение достоверността на отразената в частен документ дата; 10. Длъжен ли е въззивният съд при преценка на събраните гласни доказателства да ги прецени заедно с всички останали доказателства по делото; 11. Преклудират ли се възраженията срещу основателността на претенцията, че длъжникът в заповедното производство не дължи на заявителя сумата, за която е издадена заповедта, включително и възраженията, че вземането е погасено по давност и допустим ли е отрицателен установителен иск, основан на тези възражения; 12. Материалноправен въпрос за погасителната давност; 13. За признанието на дълга, което произвежда предвидените в чл. 116, б. а ЗЗД правни последици, свързани с прекъсването на давността; 14. Процесуалноправен въпрос дали съдът следи служебно за нищожност на клаузи в договор за кредит поради неравноправност; 15. Материалноправен въпрос за качеството потребител“ и наличието на неравноправни клаузи; 16. Процесуалноправен въпрос за наличието на правен интерес; 17. Материалноправен въпрос за качеството „потребител“ на физическо лице, съдлъжник, което е ипотекирало основното си жилище като обезпечение по кредита; 18. За възражението за погасяване по давност и може ли друг кредитор на длъжника, взискател по изпълнителното дело, при наличие на издадена заповед за незабавно изпълнение в полза на присъединен взискател, обезпечен кредитор с ипотека с оспорено вземане от конкуриращия взискател, срещу която длъжникът не е подал възражение и е влязла в сила при предявен иск по чл. 464 ГПК да направи възражение за погасяване по давност на вземането на присъединения взискател, настъпило преди влизане в сила на заповедта за незабавно изпълнение; 19. Лично ли е възражението за погасяване по давност и може ли да бъде упражнено от кредитор и по какъв процесуален ред и допустимо ли е това да стане в производство по чл. 464 ГПК или трябва да бъде упражнено само чрез иск по чл. 134 ЗЗД и в случай, че възражението за погасяване по давност не е упражнено от длъжника нито извънсъдебно, нито в рамките на изпълнителното производство, а и дългът е признат от длъжника в писмен документ и в съдебни заседания ”.