чл. 325 ал. 1 т. 1 КТ

Задължителни ли са указанията на ВКС за процесуалните действия, които трябва да извърши въззивният съд при новото разглеждане на делото?
Следва ли съдът да уважи искания за отвод на вещи лица, когато има обективни данни за тяхната служебна и професионална свързаност, пораждаща съмнение за тяхната безпристрастност?
Какво е дължимото процесуално поведение на съда при възпрепятстване на доказването от страна на жалбоподателя за извършване на личен преглед /освидетелстване/ при вещи лица и може ли съдът да приложи разпоредбата на чл. 161 ГПК без даване на надлежни указания кои факти ще приеме за доказани при неоказване на съдействие на вещото лице?
За тежестта на заключенията на медицинските експертизи и следва ли заключенията на вещите лица да се обсъждат наред с всички доказателства по делото?
Длъжен ли е въззивният съд да допусне повторна съдебно-медицинска експертиза, когато тя е оспорена, непълна и необоснована, и какво е доказателственото значение на заключението на вещите лица?
Как следва да се обсъждат свидетелските показания и длъжен ли е съдът да съобрази тяхната заинтересованост, както и да изложи подробни мотиви защо дава вяра на показанията на заинтересованите свидетели пред тези на други?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички относими и допустими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Неимуществени вреди | Непозволено увреждане | Облигационно право

докладвано от съдия Жива Декова

Определение №/..2026 по дело №/2026

При предявен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице, как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ?
За преценката на съда на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното приложение на принципа на справедливостта, установен с чл. 52 ЗЗД?
Задължен ли е въззивният съд да посочи всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди и да изложи мотиви за значението им при определяне размера на обезщетението?;
Длъжен ли е въззивният съд да определи и присъди обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ при съобразяване на всички факти и обстоятелства, имащи значение за удовлетворяване на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД?;
Какви са критериите, които следва да се вземат предвид при определяне на размера на обезщетението?;
Кои неимуществени вреди могат да се определят като „типични“ и кои като „специфични“; по какъв начин следва да се определи интензитета им и как съответните вреди обуславят размера на присъжданото обезщетение?;
Следва ли в мотивите си съдът да обсъди критериите за нарушение правото на разглеждане и решаване на наказателното дело в разумен срок по чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ, за да направи извод дали производството се е развило в разумен срок?;
Какви критерии следва да бъдат преценени от съда, за да се приеме, че определеното обезщетение за неимуществени вреди е съобразено с обществено-икономическите условия в страната и следва ли съдът да мотивира преценката си в тази насока в решението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Невин Шакирова

Определение №/..2026 по дело №/2026

Какви са правомощията на въззивната инстанция при липсващ доклад от първоинстанционния съд и наведено такова оплакване от въззивника; допустимо ли е във въззивното производство да се събират нови доказателства, при пропуск на първата инстанция да изготви доклад, да определи правната квалификация и как се разпределя доказателствената тежест; настъпва ли процесуална преклузия за тяхното представяне при липсващ доклад на първа инстанция?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства?
Може ли въззивният съд служебно да установява факти по делото, които не са били спорни между страните в първата инстанция, да разширява сам предмета на спора и да основава решението си на такива факти?
Длъжен ли е съдът да съобрази декларираното основание, размера и периодичността на едно оспорено документирано плащане, за да установи какво задължение е погасено с него?
Ако определените от работодателя „командировъчни на ден“/дневни“ са в размер, който кореспондира на размера на изплащани от него допълнителни трудови възнаграждения, това променя ли характера им от командировъчни по чл. 215 КТ в трудово възнаграждение по чл. 128, т. 2 КТ?
Определеният в Приложение №3а НСКСЧ размер на „командировъчните пари на ден“ минимален или максимален е; има ли право работодателят, на основание Приложение №3а НСКСЧ и чл. 31, ал. 6 НСКСЧ да определи и изплаща по-нисък размер на „командировъчните пари на ден“ от посочените в Приложение №3а НСКСЧ?
Може ли съдът да „преправя“ и дописва текста на правна разпоредба, която е ясна в своя смисъл и обхват, ако намира текста й за дискриминационен или несправедлив и в частност, може ли съдът да прилага размерите на командировъчните по чл. 31. ал. 2 НСКСЧ за екипажи, които не плават под български флаг; може ли съдът да задължи правен субект да се съобрази и да приложи норма, от чийто обхват изрично този субект е изключен, съответно да наложи санкция на този субект (под формата на лихва) за неспазването на неприложима за него норма?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Маргарита Георгиева

Определение №/..2026 по дело №/2026

Попада ли в кръга на трудовите правоотношения договора за управление по чл. 10, ал. 2, т. 10 ЗВО, сключен между министъра на образованието на науката и ректора на държавното висше училище?
Ако се приеме, че договорът за управление по чл. 10, ал. 2, т. 10 ЗВО, сключен между министъра на образованието на науката и ректора на държавното висше училище, е трудов, явява ли се същият като основен трудов договор?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Александър Цонев

Висящи, Опр. по чл. 288 ГПК за допускане, Определения по чл. 288 ГПК

съдия Александър Цонев

чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК

чл. 107 КТ, чл. 177 КТ, чл. 222 ал. 3 КТ, чл. 224 ал. 1 КТ, чл. 228 КТ, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 31 ал. 1 ЗВО, чл. 325 ал. 1 т. 1 КТ, чл. 68 ал. 1 т. 2 КТ

Решение №/..2026 по дело №/2025

Следва ли във волеизявлението на работника или служителя по чл. 326, ал. 1 КТ да се съдържа срок на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иво Дачев

чл. 220 КТ, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 325 ал. 1 КТ, чл. 325 ал. 1 т. 1 КТ, чл. 326 ал. 1 КТ, чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ, чл. 78 ал. 3 ГПК

съдия Иво Дачев

Решения по чл. 290 ГПК

чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Определение №/..2026 по дело №/2025

Поражда ли правни последици прекратяването на трудово правоотношение по реда на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ при липса на писмено волеизявление от работника/служителя и по какъв начин потърпевшата страна може да се защити?
Поражда ли правни последици прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ при липса на волеизявление от работника/служителя, в случай че работникът/служителят не е обжалвал същата заповед?
Следва ли съдът при постановяване на решението си да обсъди в тяхната взаимна връзка доказателствата, както и доводите и възраженията на страните, изпълнявайки задълженията си по чл. 235 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Драгомир Драгнев

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

съдия Драгомир Драгнев

Предстои добавяне

чл. 194 ал. 1 КТ, чл. 224 ал. 1 КТ, чл. 225 ал. 1 КТ, чл. 226 ал. 2 КТ, чл. 235 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 325 ал. 1 т. 1 КТ, чл. 335 ал. 2 т. 3 КТ

Решение №/..2026 по дело №/2025

Облигационно право | Трудово право

Възможно ли е да се извърши прихващане с насрещно неликвидно вземане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Дора Михайлова

чл. 131 ал. 1 ГПК, чл. 131 ГПК, чл. 203 КТ, чл. 207 ал. 1 т. 2 КТ, чл. 210 КТ, чл. 211 КТ, чл. 215 КТ, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 294 ал. 2 ГПК, чл. 325 ал. 1 т. 1 КТ

съдия Дора Михайлова

Решения по чл. 290 ГПК

чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Определение №/..2026 по дело №/2025

Длъжен ли е въззивният съд да разгледа спора спрямо заявения от страните предмет на делото? От кой работодател се дължи обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Жива Декова

Определение №/..2026 по дело №/2025

Какви са критериите, за да се приеме, че обезщетение по чл. 66, ал. 2 КТ (уговорено допълнително между страните, което е извън посочените в КТ) се приема за прекомерно и като такова да се прогласи за нищожно поради накърняване на добрите нрави съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД?
Нищожно ли е обезщетение по чл. 66, ал. 2 КТ (уговорено допълнително между страните, което е извън посочените в КТ), което се равнява на 10 месечни заплати (равностойни на повече от 20 месечни минимални заплати /МРЗ/ за страната) на служителя към момента на уговарянето като прекомерно и съответно нищожно поради накърняване на добрите нрави съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД?
Приложима ли е разпоредбата на чл. 92 ЗЗД към допълнително уговорено между страните обезщетение по чл. 66, ал. 2 КТ (уговорено допълнително между страните, което е извън посочените в КТ)?
Длъжен ли е съдът служебно да следи за валидността на клаузата за обезщетение по чл. 66, ал. 2 КТ (уговорено допълнително между страните, което е извън посочените в КТ) с оглед съответствието ѝ с добрите нрави?
Противоречи ли на добрите нрави уговорка, въведена в трудовия договор чрез допълнително споразумение, съгласно която работодателят дължи на работника/служителя обезщетение в размер на 10 брутни трудови възнаграждения без значение от основанието за прекратяване на трудовия договор, когато работникът/служителят сам е инициирал прекратяване на правоотношението на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ без с поведението си работодателят да е дал причина за прекратяването?
Действителна ли е уговорка, въведена в трудовия договор чрез допълнително споразумение, съгласно която работодателят дължи на служителя обезщетение в размер на 10 брутни трудови възнаграждения при прекратяване на трудовото правоотношение, когато служителят сам е инициирал прекратяване на правоотношението на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ без с поведението си работодателят да е дал причина за прекратяването на правоотношението и без в трудовия договор да е изрично посочено, че уговореното обезщетение се дължи и при прекратяване на трудовия договор по инициатива (предложение) на служителя на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ?
Има ли значение поведението на страните, по-конкретно поведението на работодателя, за заплащането на обезщетение по чл. 66, ал. 2 КТ (уговорено допълнително между страните, което е извън посочените в КТ) – дължи ли работодателят посоченото обезщетение, ако е бил добросъвестна страна?
Недействителна ли е клауза в трудов договор за обезщетение при предпоставки, различни от предвидените в КТ или в подзаконов акт на МС, ако противоречи на чл. 244, т. 2 КТ? Противоречи ли на императивна правна норма клаузата за обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение при предпоставки (правопораждащи факти), различни от посочените в гл. Х на КТ?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички представени от страните доказателства и всички възражения и доводи на страните, както и да изложи мотиви по отношение на доказателствата, които не приема?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Марио Първанов

Определение №/..2025 по дело №/2025

Когато в заявлението до работодателя словесно изразената и заявена воля на работника/служителя е да бъде освободен от заеманата от него длъжност, но в същото време в същото заявление се цитира основание от КТ, което противоречи или не се покрива със заявената воля, и работодателят е резолирал заявлението с да, постигнато ли е взаимно съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение или работодателят може да си избере при издаване на заповедта онова основание, което е посочено като текст от закона
когато между страните е постигнато взаимно съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение, а заповедта сочи друго основание, срокът за отнасяне на спора пред съда не тече ли от деня на връчване на заповедта за уволнение
съдът може ли да тълкува волята на ищцовата страна, въпреки че тя е словесно изразена

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.