всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Присъединен кредитор

Тук можете да намерите хронологичен списък и връзки към съдебните актове, споменаващи термина “Присъединен кредитор” и публикувани в системата на “Българското прецедентно право”.

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

В случаите, когато след уважен изцяло, поради изтекла погасителна давност, отрицателен установителен иск по реда чл. 439 ГПК, предявен от длъжника като частичен, е предявен последващ иск по чл. 439 ГПК за съдебна защита за разликата /остатъка/ от задължението на длъжника, основан на същите факти, приложимо ли е разрешението по т. 2 Тълкувателно решение №3/22.04.2019 г. по тълк. д. №3/2016 г. на ОСГТК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Николай Иванов

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Обуславя ли наличието на влезли в сила заповеди за изпълнение по чл. 417 ГПК, които установяват съществуването на вземането по спогодба, недопустимост на последващи искове за прогласяване на нищожност на тази спогодба или сделки, свързани с нея, от страна на длъжника, включително в производство по несъстоятелност?
Води ли недопустимостта на обуславящите искове за нищожност на спогодбата и договорите за ипотека, както и на исковете за недействителност на публичните продани, до недопустимост на обусловения иск за собственост по чл. 108 ЗС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Вероника Николова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

При описание на имота по чл. 6, ал. 1, б. в ПВ видът на имота като негова характеристика включва ли конкретни вещни права върху имота и изискването вещните права да се посочат като индивидуализиращи белези; при липса на дефиниция в ПВ на понятието вида на имота, за който се отнася акта, съгласно чл. 24, б. а, вр чл. чл. 6, ал. 1, б. в ПВ и при изричната разпоредба на чл. 60, т. 2 ЗКИР, че в част „А“ на партидата се вписват: видът на имота - поземлен имот, сграда, самостоятелен имот в сграда, следва ли текстът на чл. 60, т. 2 ЗКИР да се тълкува разширително като се приеме, че в понятието вид на имота се включва и следва да се впише и самото вещното право, което се отнася до този предмет: право на собственост, право на строеж, право на надстрояване и пр. По този въпрос се изтъква противоречие с Решение №145 от 15.01.2018 г. по гр. д. №5479/2016 г. на І г. о.?
Съществува ли идентичност между правото на собственост и правото на строеж за един и същи обект, когато е наложена възбрана върху това право. Визира се противоречие със същото решение?
След като вписванията се извършват по лична партида, а не по партида на имота, може ли приобретателят да се ползва от иска по чл. 440 ГПК, след като към момента на придобиване изрично е заявил, че е запознат, че върху имотите на прехвърлителя има наложена възбрана, която прехвърлителят се е задължил да заличи в определен срок; сочи се противоречие с Тълкувателно решение №1/2015 г. на ОСГТК, с горепосоченото решение и с Решение №292/22.12.2015 г. по гр. д. №1159/2015 г. на ІV г. о.?
След като ПВ регламентира вписване на актове относно недвижими имоти и вписване на възбрани и обезпечения в различни раздели, следва ли да се прилага чл. 181, ал. 1 ЗУТ и за двете вписвания, след като процедурата за вписване на възбрани и обезпечения е облекчена предвид необходимостта от бързина и ефективност; противоречие с Тълкувателно решение №7/2012 г. на ОСГТК?
Относима ли е разпоредбата на чл. 181, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ към обезпечителното производство по чл. 389 ГПК и сл. за налагане на възбрана за право на строеж/право на собственост върху недвижим имот; противоречие със същия тълкувателен акт и с Решение №22 от 04.06.2020 г. по гр. д. №3048/2019 г. на ІІ г. о.?
Кога вписването на възбраната страда от пороци, препятстващи настъпването на правните й последици; противоречие с решението по гр. д. 1159/2015 г. на ІV г. о.?
Проявява ли наложената обезпечителна възбрана действието по чл. 452, ал. 2 ГПК спрямо взискателя и присъединилите се кредитори, след като третото лице е недобросъвестен приобретател, който е знаел към момента на придобиването за вписаната възбрана по партидата на длъжника - прехвърлител; противоречие с Тълкувателно решение №7/2012 г. на ОСГТК, Тълкувателно решение №1/2015 г. на ОСГТК и решението по гр. д. №5479/2016 г. на І г. о. Спрямо същите въпроси се поддържа и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; сочи се и очевидна неправилност, без конкретни мотиви?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Веселка Марева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Длъжен ли е съдията по вписванията да извърши частично заличаване на вписан особен залог върху търговско предпритие по отношение на конкретен имот, придобит от трето лице чрез публична продан по реда на ДОПК, единствено въз основа на вписано постановление за възлагане и доказателства за предходни по време възбрани, или може да обуславя това заличаване от представянето на удостоверение за предходно извършено заличаване на залога по партидата на залогодателя в ТР, или от провеждането на исков процес за непротивопоставимост на права, или от представяне на съгласие от заложния кредитор по реда на чл. 22а ПВ съгласно чл. 175, ал. 1 и ал. 2 ДОПК?
Приложим ли е по аналогия редът за заличаване на ипотеки, предвиден в чл. 19 Правилника за вписванията при заличаване на вписан особен залог върху търговско предприятие по отношение на конкретен недв. имот, когато имотът е придобит от трето лице – купувач за публична продан по реда на ДОПК, като за обезпечаване на изпълнението на кредитора НАП е била наложена възбрана, вписана преди договора за особен залог, или купувачът е длъжен да следва процедурата по чл. 22а ПВ, изискваща удостоверение от ТР?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Никола Чомпалов

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Относно задължението на въззивния съд да прецени всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да укаже защо и на кои дава вяра и на кои не, кои възприема за достоверни и кои не?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани доказателства по делото в тяхната съвкупност и взаимна връзка?
За да се приеме, че е изпълнил задължението си, вменено му с императивните разпоредби на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, достатъчно ли е съдът само да посочи в мотивите към решението си част от събраните по делото доказателства, без да ги обсъди и да цени установените от всички тях факти в тяхната съвкупност, както и без да изложи мотиви защо основава правни и фактически изводи на част от тях, а други игнорира напълно или ги интерпретира превратно?
При осъществяване на своята решаваща дейност следва ли съдът да спазва правилата на формалната и правната логика, като приложението на тези правила бъде изяснено в мотивите към решението, така че фактическите констатации на съда и правните му изводи да бъдат обосновани?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Следва ли съдът да се съобразява с решение, постановено на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ, имащо незабавно действие, въпреки представянето му по делото без отразяване, че е влязло в сила?
Следва ли съдът винаги да обсъди поотделно и в съвкупност с останалите доказателства всяко едно прието по делото доказателство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Людмила Цолова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

„При постановено ВКС определение по чл. 274, ал. 3 ГПК, с което преграждащото по-нататъшното развитие на делото определение на въззивен съд е отменено и делото е върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на предявения иск с дадени указания по приложение на процесуалния закон, свързани със задължението на съда да обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства и възражения на страните относно предпоставките за допустимост на иска, до каква степен при повторното разглеждане въззивният съд е обвързан от дадените от ВКС указания по прилагане на процесуалния закон относно предпоставките за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск и по-конкретно, в случай на разкрити при повторното разглеждане на делото нови релевантни обстоятелства и/или събрани нови доказателства относно наличието на тези предпоставки, длъжен ли е въззивният съд да ги обсъди и да извърши нова, цялостна и самостоятелна преценка за допустимостта на иска и да формира и изложи самостоятелни мотиви в тази насока или е напълно обвързан от изводите на ВКС, че искът е допустим и длъжен да се съобрази със задължителните за по-долу стоящите съдилища указания да разгледат същия иск по същество?“ при въведена допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1, предл. последно ГПК. Иска се допускане на касационното обжалване и по въпроса относно критериите за приложение на чл. 20 ЗЗД в същата хипотеза на допълнителна предпоставка.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

В хипотеза, в която изпълнително дело е образувано за вземания, произтичащи от два АУЗД и впоследствие с влязъл в сила съдебен акт е постановено спиране на предварителното изпълнение по единия АУЗД следва ли ЧСИ да спре изпълнителното дело изцяло, ако вземането по него е многократно по-ниско от това по АУЗД, по който предварителното изпълнение е било спряно, кредитор по вземанията и по двата АУЗД е един и същ и в негова ползва са наложени обезпечения многократно надвишаващи по стойност вземането по АУЗД, по който предварителното изпълнение не е спряно?
Допустимо ли е частично спиране на изпълнителното дело в хипотеза, различна от визираната в чл. 421 ГПК?
Приложими ли са пряко, на основание чл. 5, ал. 4 Конституцията на Република България, правните стандарти по чл. 1 Протокол №1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, свързани с изискването за съразмерност на всяко ограничение в правото на притежание при насочване на принудително изпълнение върху имуществото на едно лице, при преценката за законосъобразност на действията на частния съдебен изпълнител и преди влизането в сила на чл. 441, ал. 2 ГПК?
Наличието на повече от един взискател освобождава ли съдебния изпълнител и съда от задължението да съобразят принципа на пропорционалност и да изберат такива изпълнителни мерки, които, доколкото е възможно, постигат удовлетворяване на вземанията с най-малка намеса в правото на собственост на длъжника?
Преценката за несъразмерност на наложените от частният съдебен изпълнител обезпечения зависи ли от броя на имотите, обект на обезпечителни мерки или от тяхната пазарна оценка на имотите?
За да е нарушено изискването за пропорционалност по смисъла на чл. 441, ал. 2 ГПК и по смисъла на чл. 1 Протокол №1 към Конвенцията, достатъчно ли е наложените обезпечения да са явно несъразмерни или е необходимо да се е стигнало до насочване на изпълнението върху имущество, служещо за обезпечение и то да е на несъразмерно по-висока стойност от тази на дълга?
При преценката дали действията на ЧСИ по налагането на обезпечение са диспропорционални коя стойност на имотите, върху които са наложени възбрани, следва да се има предвид – пазарната стойност на имотите към датата на налагане на възбрани върху тях или стойността, на която са продадени при публичната продан?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Невин Шакирова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Кои лица имат право да обжалват решението на съда за откриване на производство по несъстоятелност по чл. 630, ал. 1 ТЗ съгласно разпоредбите на Търговския закон и Гражданския процесуален кодекс?
Може ли акционер с мажоритарен дял в капитала на длъжника, който не е страна по делото и не е законен представител, да обжалва съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Диляна Господинова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Прекъсва ли срока на погасителната давност предприето изпълнително действие, чийто резултат по изпълнителното дело погасява вземането на присъединен взискател, а не на взискателя, по чието искане действието е предприето?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геника Михайлова

12364 >>>

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела