чл. 134 ЗЗД
Чл. 134. Кредиторът може да упражни имуществените права на длъжника, когато неговото бездействие заплашва удовлетворението на кредитора, освен ако се касае за такива права, упражнението на които зависи от чисто личната преценка на длъжника.
Когато кредиторът предяви иск по предходната алинея, призовава се като страна и длъжникът.
Ако упражнението на правото не се състои в предявяване на иск, кредиторът, за да извърши действието, трябва да бъде овластен от съда по реда за обезпечаване на исковете.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е въззивният съд да излoжи собствени мoтиви във връзка с приетия от него правен извoд за липсата на материална легитимация на ищците за предявяване на иска срещу застрахователя при сключена застрахователна полица с ползващо се трето лице?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди/анализира доказателствата по делото във връзка с преценката за материалната легитимация на ищците и да направи самостоятелна преценка за това дали действията на уговарящия /застрахования/, респективно неговите наследници, съставляват отмяна на тая уговорка съобразно чл. 22 ЗЗД?
Легитимиран ли е застрахованият да ангажира отговорността на застрахователя при бездействие на третото ползващо се от застраховката лице?
Относно материалноправната легитимация на застрахования или неговите наследници да пoлyчат застрахователно обезщетение?
Легитимиран ли е застрахованият да ангажира отговорността на застрахователя при настъпило застрахователно събитие, при което не е погинала изцяло застрахованата вещ, a ca нанесени частични вреди и кредитът, който е обезпечен с вещта (имота), се плаща и след настъпване на застрахователното събитие?
Легитимирани ли са наследниците на застрахования, сключил полицата в полза на трето лице, да ангажират отговорността на застрахователя в случай, че са встъпили в правата и задълженията на застрахования по договора за кредит с банката-ползващо се лице от застраховката?
Отпада ли уговорката в полза на трето лице при смяна на застрахования, при смърт на застрахования?
Съставляват ли действията на ищците – подаване на уведомление до застрахователя за настъпило застрахователно събитие, обжалване на отказа на застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение и завеждане на ИM срещу застрахователя за осъждане да заплати застрахователно обезщетение – отмяна на уговорката по смисъла на чл. 22 33Д?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Ефремова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Деликтна или договорна е отговорността по чл. 57, ал. 3 ЗБН и в тази връзка приложим ли е критерият дължима грижа при определяне наличието на предпоставките за възникване и реализиране на тази отговорност /противоправност на поведението, причинна връзка между него и вредата и вина/ или бившият администратор на банка би отговарял за вреди само при допуснато отклонение от изрично предписано негово задължение за поведение?
Следва ли предявяването или непредявяването на косвен иск по чл. 134 ЗЗД за упражняване имуществените права на кредитополучателя и на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване за недействителни спрямо банката на увреждащи действия на кредитополучателя да се обсъди от съда по иск за ангажиране на отговорността на бивши администратори на банката по чл. 57, ал. 3 ЗБН във връзка с преценката дали синдиците на несъстоятелна банка са предприели всички адекватни съдебни действия срещу кредитополучателя и са изчерпали всички предвидени в закона средства за откриване, обезпечаване, съхранение на и изпълнение върху имущество на кредитополучателя, при положение, че по делото е налична информация за бездействие на кредитополучателя спрямо притежавано негово имущество и за разпоредителни сделки с притежавано към момента на неизпълнението по кредита негово имущество?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните и всички събрани по делото доказателства?
Към кой момент следва да се извърши преценка за предвидимост на вредите по чл. 82 ЗЗД и в частност може ли да се приеме, че несъбираемостта на отпуснат банков кредит е била предвидима към момента на предоставяне на кредита при положение, че впоследствие кредитополучателят е бил обявен в несъстоятелност, а началната дата на неплатежоспособността /определена с решението по несъстоятелност, което действа спрямо всички/ следхожда датата на отпускане на кредита с повече от 6 месеца?
Чрез какви доказателствени способи се установява несъбираемост на вземане по договор за банков кредит, съществуваща към момента на отпускането на кредита?
При наличие на разпоредбата на чл. 73, ал. 1 ЗКИ съществува ли задължение за изпълнителните директори самостоятелно да извършват преценка на кредитния риск или следва да се приложи предвидената законодателно делегация, съгласно приетата организация, създадени правила в изпълнение на същия текст на чл. 73, ал. 1 ЗКИ?
След като отговорността на администраторите на банката е договорна, то вината във формата на небрежност се презюмира и съответно отговорността обхваща предвидимите вреди, а за да обхваща всички вреди следва ли формата на вината да е умисъл или груба небрежност и следва ли тази форма на вината да подлежи на доказване?
Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички редовно заявени и поддържани от страните доводи и възражения и да обсъди в мотивите си правнорелевантните твърдения на страните, от които зависи разрешаването на спора по делото, като реши спора по същество и направи собствени изводи от събраните доказателства и по всички наведени от страните доводи?
Какъв е обхватът на дължимата грижа на администратор, следва ли дължимата грижа на добрия банкер и следва ли този обхват да включва и оправданото професионално предположение на добрия банкер, че е възможно да настъпи неплатежоспособност и оттам несъбираемост на вземането към един по-късен момент?
Ако дължимата грижа на добрия банкер обхваща и този елемент, то как се установява, че е било обективно възможно да се извърши такова оправдано професионално предположение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Людмила Цолова
пар. 1 т. 7 ДР ЗБН, чл. 10 ал. 1 ЗКИ, чл. 133 ЗЗД, чл. 134 ЗЗД, чл. 135 ЗЗД, чл. 235 ал. 3 ГПК, чл. 237 ал. 2 ТЗ, чл. 240 ал. 2 ТЗ, чл. 240 ТЗ, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 57 ал. 1 ЗБН, чл. 57 ал. 3 ЗБН, чл. 60а ЗБН, чл. 625 ТЗ, чл. 632 ал. 1 ТЗ, чл. 685 ал. 1 ТЗ, чл. 735 ал. 1 т. 2 ТЗ, чл. 739 ал. 2 ТЗ, чл. 739 ТЗ, чл. 82 ЗЗД, чл. 83 ал. 2 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
За обективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение. (По искове, предявени при условията на чл. 134, ал. 1 ЗЗД, с правно основание чл. 49 ЗЗД за обезщетение за имуществена вреда - пропусната полза от неизкупена електроенергия от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия по цена, определена КЕВР и за обезщетение за имуществена вреда под формата на пропусната полза от продажбата на непроизведени пневматични гуми)
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анжелина Христова
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2023
Следва ли съдът при тълкуване на договорна клауза да вземе предвид всички кумулативно предвидени критерии в чл. 20 ЗЗД с оглед установяване на действителната воля на страните? (По субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 134, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 382, вр. чл. 448 КЗ)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Костадинка Недкова
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Какви са надлежните твърдения, с които следва да се обоснове искът, предвиден в чл. 464 ГПК, какво е необходимото доказване и как се разпределя доказателствената тежест, когато взискателят оспорва вземане на конкуриращ взискател, основано на запис на заповед?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геника Михайлова
чл. 134 ал. 2 ЗЗД, чл. 134 ЗЗД, чл. 216 ал. 2 ГПК, чл. 299 ГПК, чл. 38 ЗАдв, чл. 414 ал. 2 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 429 ал. 3 ГПК, чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, чл. 439 ГПК, чл. 45 ЗЗД, чл. 456 ал. 2 ГПК, чл. 459 ГПК, чл. 464 ГПК, чл. 465 ТЗ, чл. 5 ал. 1 ЗН, чл. 535 ТЗ, чл. 536 ТЗ, чл. 56 ЗН, чл. 59 ЗЗД, чл. 78 ал. 1 ГПК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Може ли договор за покупко-продажба на недвижим имот да бъде прогласен за нищожен поради невъзможен предмет, когато към момента на сключването му не е бил налице валиден акт за държавна собственост (АДС), издаден години по-късно?
Дали договор за покупко-продажба на недвижим имот е нищожен поради невъзможен предмет по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. първо ЗЗД, когато актът за публична държавна собственост е съставен след сключването на договора и не е доказано, че към момента на сключването имотът е бил изключен от гражданския оборот?
Има ли АДС по чл. 5, ал. 2 ЗДС обратно действие, с което може да промени правния режим на имота към минал момент, или има само декларативен (констативен) характер?
Може ли въззивният съд да откаже да обсъди влязло в сила арбитражно решение относно собственост върху недвижим имот, когато по него е налице арбитражна уговорка и решението е вписано в имотния регистър?
От кой момент следва да се преценява дали имотът е изключен от гражданския оборот – от момента на сключване на договора или от момента на съставяне на акта за държавна собственост?
Следва ли съдът да установи с категоричност идентичността на имота (по кадастрални данни и експертиза), преди да прогласи договор за нищожен поради невъзможен предмет?
Придобива ли имот, предоставен за управление на държавен университет, автоматично статут на публична държавна собственост, независимо от това дали е включен в капитала на търговско дружество („Студентски столове и общежития“ ЕАД)?
Формираната сила на пресъдено нещо относно основанието преклудира ли правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правнорелевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право?
Ползва ли се решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска, като предмет на делото?
Допустимо ли е предявяване на отрицателен установителен иск за нищожност на договор в отделно исково производство, за да се формира между страните сила на пресъдено нещо, след като между същите страни по друго дело, по предявен иск за вземане, основано на същия договор, не е въведено възражение за нищожност на договора и съдът служебно следи за валидността му?
Допустим ли е иск за нищожност на договор, предявен от страна по него, която не е направила в предходно заведено дело срещу нея възражение за недействителност на това съглашение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Боян Цонев
чл. 134 ЗЗД, чл. 19 ал. 1 ГПК, чл. 26 ал. 2 предл. първо ЗЗД, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 278 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. първо ГПК, чл. 282 ал. 2 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 31 ГПК, чл. 510 ГПК, чл. 7 ал. 1 ЗДС
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
в противоречие с практиката на ВКС, като и поради очевидна неправилност на решението:
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емилия Василева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички изложени във въззивната жалба възражения, както и да съобрази всички факти и обстоятелства по делото?
Неравноправна ли е по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 6 и т. 10 ЗЗП клауза от застрахателен договор, която предвижда освобождаване от отговорност на застрахователя, в случаите когато застрахователният риск е настъпил поради усложнения, настъпили в резултат на заболявания, за което застрахованият е премълчал или неточно обявил пред застрахователя по реда на чл. 362 КЗ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
чл. 134 ал. 1 ЗЗД, чл. 134 ЗЗД, чл. 200 ал. 3 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 26 ал. 4 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 281 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 286 ал. 2 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 362 КЗ, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 382 ал. 1 КЗ, чл. 61 ал. 2 ЗН, чл. 81 ГПК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Налице ли е хипотезата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ в случаите, когато определени действия или бездействия, дори и да могат да се преценяват като неизпълнение на застрахователния договор, са осъществени от трети лица?
Съществува ли еквивалент между категориите „съзнателна небрежност /самонадеяност/“ по смисъла на наказателното право и грубата небрежност“ в гражданското право?
Кога институтът на грубата небрежност” попада в хипотезата на чл. 408, ал. 1, т. 1 КЗ и подобна хипотеза приложима ли е при увреден застрахован лизингов автомобил, управляван от трето лице?
Евентуално проявена груба небрежност“, довела до настъпване на застрахователно събитие, попада ли в хипотезата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ?
Клауза, включена в общи условия към застрахователен договор, уреждаща проявена груба небрежност“ като основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, явява ли се нищожна по смисъла на чл. 26 ЗЗД?
Допустимо ли е решаващият състав да се позовава на разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ при липса на своевременно наведено защитно възражение в предмета на спора и чия е доказателствената тежест за установяване на предпоставките на цитираната норма на КЗ?
Всяко нарушение от страна на водача на правило за поведение, регламентирано ЗДвП, следва ли да се определя като груба небрежност“?
Върху кого лежи доказателствената тежест за установяване наличието на груба небрежност“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Добрева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Доколкото в случая с въззивното решение въззивният съд се е произнесъл по иск с петитум, какъвто не е предявен, това обосновава допускане на касационното му обжалване в неговата цялост - за проверка на допустимостта му.
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иво Димитров
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.