съдия Емилия Василева

Длъжен ли е въззивният съд да установи истинността на фактическите твърдения на страните чрез самостоятелна преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма?
Липсата на обсъждане в пълнота и при съвкупна и логическа последователност на налични по делото доказателства представлява ли съществено нарушение, тъй като се отразява на изхода на делото и е направено в противоречие с константната съдебна практика, а освен това е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото?
Несъответствието на фактическите изводи на съда както на правните изводи, така и на установените по делото доказателства и факти представлява ли нарушение на съществени процесуални правила? Длъжен ли е съдът да обсъди в съвкупност и логическа връзка всички налични по делото доказателства и да изведе правилни правни изводи, въз основа на обосновано и логическо обсъждане на фактите и обстоятелствата?
Длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички конкретни факти и обстоятелства, обуславящи търпените болки и страдания от ищцата и настъпили последици и да ги съобрази в тяхната съвкупност като оцени значението им за размера на вредите?
Длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост“, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика – ППВС 4/68 г.?
Длъжен ли е съдът да вземе предвид всички съществени конкретни обстоятелства за правилно приложение на чл. 52 ЗЗД и пълното им игнориране следва ли да обоснове предпоставки за проверка от касационната инстанция за правилно приложение на принципа на справедливост?
Длъжен ли е въззивният съд да вземе под внимание всички конкретни обстоятелства и да съобрази в тяхната съвкупност и в пълен обем значимостта им за размера на обезщетението за неимуществени вреди и достатъчно ли е формално сочене, при което липсва позоваване на събраните по делото доказателства задължителната им преценка в тяхната съвкупност и значимост, което очевидно от своя страна е довело до явно отклонение от обичайните обезщетения, присъждани за аналогични случаи?
За да се гарантира правилно приложение на принципа на справедливост и изпълнение на задължителните критерии, въведени с ППВС №4/1968 г., длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като ги прецени адекватно и в тяхната съвкупност, с мотивирано изложение за точната преценка за значението на всяко от обстоятелствата, спрямо справедливото обезщетение, а не само да се изброят фактите?
Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери „справедлив еквивалент“ на същите?
Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане съобразно пар. 27 ПЗР КЗ и обществено-икономическите и социални условия в страната и тези условия към 2022 г. налагат ли присъждане на по-ниски обезщетения от такива, присъждани за събития години преди това и след това? Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимита при застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, които отразяват промените в икономическите условия?
Представлява ли размерът на минималната работна заплата в страна критерий за правилно приложение на принципа на справедливост при определяне размера на обезщетението?
Длъжен ли е ответникът да докаже въведеното възражение за съпричиняване при условията на пълно и главно доказване? При главно доказване изисква ли се винаги пълно доказване, т. е. да създава сигурно убеждение у съда в истинността или неистинността на съответното твърдение, тъй като доказването на възражението за съпричиняване има за предмет факти, за които ответникът носи доказателствената тежест?
Може ли съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или предположения и при недоказана причинна връзка, предвид правните последици от съпричиняването и значението му за законосъобразно определяне на размера на обезщетението на увредения за вредите от деликта?
Дали всяко нарушение на правилата за движение има релевантно значение за настъпване на вредоносния резултат или само това, което има пряка причинна връзка с вредоносните последици?
Само по себе си нарушението на установените правила за движение по пътищата основание ли е да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото обезщетение или е необходимо да е доказано допуснато нарушение в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат и доказано поведение на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането?
Когато обективно върху платното за движение са налице група фактори /жилищен район, наличие на голяма група от хора в района на улицата и пред магазина/, представляващи опасност за движение, следва ли водачът да възприеме опасността в по-ранен момент и от кой момент се явява предвидима опасност за същия?
Когато има множество обективни обстоятелства, представляващи опасност за движение, задължаващи водачите във връзка със задълженията, съдържащи се в чл. 20, ал. 2 ЗДвП, да намалят скоростта си на движение и при необходимост да спрат, и предвид развитието на обстановката - пресичане на част от платното за движение от дете, представлява ли нова опасност?
Дали действителното местоположението на пешеходеца преди неговото движение /пресичане на пътното платно/ към момента, в който водачът е могъл да го възприеме, са били така, че същият е представлявал предвидима опасност за движението? В случая поведението на пострадалата фактор ли е за допринасяне на вредата?
Чия е отговорността за спазване на правилата за пресичане на платното за движение от малолетно дете и може ли да се приеме, че малолетното дете е имало посочените законови задължения и с действието си е съпричинило увреждането си или това са задължения, които могат да бъдат вменени на този, който упражнява надзор върху детето?
Може ли да се отчете съпричиняване от самия пострадал - малолетно дете, поради прието виновно поведение за пресичане на платното за движение от друго лице, което упражнява надзор, поради неизпълнено задължение за обезопасяване от това лице?