чл. 83 ал. 1 ЗЗД
Чл. 83. (1) Ако неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
При очевидна изначална невъзможност за самостоятелно изпълнение на задължението да въведе същите в експлоатация по предвидения в закона ред в срок до 31.12.2008 год., поето преди издаване на акт 15, без да е уговорено съдействието на възложителите, изразяващо се в подписване на необходимите документи от тях и при отказ за съдействие от тях, не следва ли да отпадне отговорността за неустойка?
Следва ли отговорността за неустойка по чл. 92, ал. 1 ЗЗД да обхваща единствено задължения, които зависят единствено от волята и възможностите на длъжника по задължението, за да обезпечи тяхното изпълнение и когато съществува подобна клауза и при отказ от съдействие на ищците, не представлява ли същата договорена неравноправна клауза, противоречаща на добрите нрави?
Когато е договорена неустойка за неизпълнение на задължение, което не може да бъде изпълнено без съдействието на кредитора, а такова съдействие не е договорено и не се оказва, само по себе си това не дава ли основание за приложение на институтите, регламентирани в чл. 83, чл. 96 или най-малкото чл. 92, ал. 2 ЗЗД?
Замяната на длъжника СД “Етиком – Н. и Сие с „Вес-Инвест-Н“ ЕООД дава ли извинително основание на ищците да откажат да подпишат документите за издаване на акт 15 като предпоставка за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация и не следва ли с оглед злонамарените мотиви за неоснователно обогатяване на ищците, този отказ да води до отхвърляне на иска за неустойки?
Когато съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и констатира с оглед правната уредба, че е невъзможно изпълнението на задължението, за което се дължи неустойка, без съдействието на ищеца, не следва ли да даде указания в доклада по чл. 146 ГПК на ищците за представяне на доказателства, че е оказано необходимото съдействие и едва, след като се установи, че единствената причина за неизпълнението се корени в поведението на длъжника, да уважава подобен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Ефремова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Налице ли е правен интерес и допустимо ли е възражение с правно основание чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожност на сделка от лице, което не е страна по нея, но решението по делото ще се отрази върху неговата правна сфера? Налице ли е правен интерес за заложния длъжник в производство по предявен срещу него иск с правно основание чл. 44а от 303, да въвежда възражения за нищожност на договора за особен залог и на договора, който той обезпечава, в случаите, когато изясняването на въпроса за действителността на договора за особен залог има преюдициално значение по отношение на възражението за прихващане на насрещни вземания между залогодателя и заложния длъжник? Длъжен ли е съдът да се произнесе по така направено възражение за нищожност?
Длъжен ли е съдът в производство по иск с правно основание чл. 44а от 303, предявен срещу заложния длъжник, да се произнесе относно нищожността на договора за залог и договора, който той обезпечава, и без да е направено възражение за нищожност от заинтересована страна и без да вземе предвид липсата на правен интерес на ответника, длъжник по договора за особен залог, да отправя подобни възражения?
Длъжен ли е съдът служебно да открие и съответно да сформира краен извод за нищожност на правна сделка, респективно на договор за залог и договора, който той обезпечава, в хипотезата на противоречие с материалния закон и/или поради липса на предмет по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, без да е направено възражение от заинтересована страна и как следва да процедира въззивният съд, когато констатира нищожност на сделка, относима към правата на страните?
Длъжен ли е при проверка правилността на обжалвания акт въззивният съд да се произнесе по всички наведени в жалбата възражения и доводи и да направи преценка на всички писмени доказателства?
Допустимо ли е съдът да постанови решението си без да изложи мотиви по част от направените възражения и доводи на страната и без да извърши анализ на събраните по делото доказателства, относно тези релевантни обстоятелства?
В качеството си на инстанция по същество, може ли въззивният съд да остави неразгледани направени пред него оплаквания и неразгледани определени писмени доказателства?
Противопоставимо на заложния кредитор ли е възражение за прихващане, направено от заложния длъжник, за вземане от залогодателя, възникнало след датата на съобщаване на заложния длъжник за учредяването на залога по реда на чл. 17, ал. 1 ЗОЗ и преди датата на съобщаване на заложния длъжник за пристъпване към изпълнение по реда на чл. 32 ЗОЗ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Галина Иванова
чл. 104 ЗЗД, чл. 17 ал. 1 ЗОЗ, чл. 17 ал. 3 ЗОЗ, чл. 214 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 26 ал. 2 ГПК, чл. 26 ал. 2 ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. първо ЗЗД, чл. 26 ал. 4 ГПК, чл. 26 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 предл. първо ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 306 ал. 2 ТЗ, чл. 306 ТЗ, чл. 307 ТЗ, чл. 32 ЗОЗ, чл. 44а ал. 2 ЗОЗ, чл. 44а ЗОЗ, чл. 452 ГПК, чл. 510 ГПК, чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 79 ЗЗД, чл. 83 ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД, чл. 92 ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните, както и събраните доказателства за релевантните факти, на които те се основават и да изложи мотиви по тях? Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство?
Може ли съдът да обоснове своето решение само на фактите, настъпили след предявяването на иска, без да ги анализира съвкупно с останалите установени по делото факти?
Как се извършва оценката на свидетелските показания и следва ли същата да бъде направена спрямо целия доказателствен материал, събран по делото?
Съдът длъжен ли е да изложи съображения във връзка с кредитирането на показанията му при потенциална заинтересованост на свидетеля съгласно изискванията на чл. 172 ГПК?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните, както и събраните доказателства за релевантните факти, на които те се основават и да изложи мотиви по тях?
Може ли съдът по иск за обезщетение за вреди с правно основание чл. 82 ЗЗД да освободи длъжника от отговорност на основание чл. 83, ал. 1 ЗЗД, без да съобрази причините и степента, в която всяка от страните е попречила на изпълнението и без да обсъди тежестта на вината на всяка от страните?
Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Галина Иванова
чл. 172 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 26 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 82 ЗЗД, чл. 83 ал. 1 ЗЗД, чл. 83 ЗЗД, чл. 92 ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Следва ли въззивният съд да се произнесе по възраженията за нередовност на исковата молба и обезсили решението на първата инстанция, ако констатира, че е разгледана неуточнена искова претенция, или следва да процедира по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК като предостави на ищеца възможност да поправи нередовностите на исковата молба? Какво трябва да бъде съдържанието на мотивите към въззивното решение? В него трябва ли да бъдат обсъдени всички защитни възражения по претендираните материални права, направени от ответника своевременно в отговора на исковата молба? Кога възниква задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на своето решение доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, които са от значение за изхода на спора? Съдът има ли процесуалното задължение да преценява направеното от страна или от неин представител извънсъдебно или съдебно признание на факт с оглед на всички обстоятелства по делото? Съдът има ли задължението при спор да тълкува сключения между страните договор, като търси действителната обща воля на страните? Отделните уговорки в договора трябва ли да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността? Освобождава ли се длъжникът от отговорност за неустойка, при наличие на предпоставките по чл. 83 ЗЗД, респективно на чл. 95 ЗЗД? Всяка забава на възложителя ли води до освобождаване на отговорност на изпълнителя или само ако бъде установено при пълно и главно доказване, че конкретно действие или бездействие е повлияло на изпълнението по определен начин? Изпълнителят положил ли е дължимата грижа, ако не е предупредил своевременно възложителя, че проектът или материалът страдат от недостатъци или поръчаното няма да служи за целите за които е поръчано в пълен обем? Длъжен ли е възложителят да приеме изработеното, ако изпълнителят го е уведомил, че то няма да служи на целите му в края на срока за изпълнение? Как се определя обичайният срок за проверка и приемане на работата - по силата на заложеното в плана за изпълнение от Техническото предложение за конкретния договор или по принцип от предположенията на вещите лица? Какви са критериите изработеният софтуерен продукт да отговаря на установените с договора изисквания и налице ли са основания за начисляване на договорна неустойка, при посочени от страната условия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Бойчева
чл. 129 ал. 2 ГПК, чл. 20 ЗЗД, чл. 201 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 264 ал. 3 ЗЗД, чл. 266 ал. 1 ЗЗД, чл. 266 ЗЗД, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 72 ал. 2 ЗЗД, чл. 83 ал. 1 ЗЗД, чл. 83 ЗЗД, чл. 86 ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ал. 1 ЗЗД, чл. 95 ЗЗД
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
За задължението на съда да тълкува клаузите на договора и да изхожда от действително изявената воля на страните?
За задължението на съда да приложи правилата на чл. 20 ЗЗД, за да достигне до действителната воля на страните относно предмета на договора съответно техните изявления?
За задължението на съда да обсъди всички допустимо събрани и относими към предмета на спора доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и всички доводи на страните, които имат значение за решаването на делото, и да обоснове решението си. За задължението на съда да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право?
За задължението на въззивния съд, разглеждащ иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на договорна неустойка по търговска сделка, служебно да следи за евентуална нищожност на съдържащите се в договора уговорки за неустойка, поради противоречието й с добрите нрави (закона)?
В кой момент от развитието на първоинстанционното производство ответната страна, от която се претендира договорна отговорност, следва да упражни възражение за недействителност на противопоставения й договор като сключен от лице без представителна власт? След като такова възражение не се съдържа в подадения от ответника отговор на исковата молба и е направено едва със становището от 27.09.2023 г., депозирано във въззивното производство, то това възражение своевременно ли е или се явява преклудирано?
Процесуалните нарушения, допуснати от първоинстанционния съд, вследствие на които ответникът не е участвал пълноценно в процеса след първата фаза по размяна на книжа, лишили ли са ответника от възможността за своевременно упражняване - с отговора на исковата молба, на възражение за недействителност на договора за строителство като сключен от лице без надлежна представителна власт?
При липса на своевременно възражение от заинтересованата страна за недействителност на относима към предмета на делото правна сделка, поради сключването й от лице без надлежна представителна власт, допустимо ли е съдът да се произнася в мотивите на решението за нейната нищожност, след като тази нищожност не произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства?
Допустимо ли е съдът служебно да вменява задължения на страна в процеса да представя доказателства за учредяване на представителна власт на лицето, сключило правната сделка и съответно да прилага последиците на чл. 161 ГПК от непредставянето на изискания документ, след като заинтересованата от установяване на твърдяната недействителност страна няма такова доказателствено искане? Това процесуално действие на съда нарушава ли диспозитивното начало в процеса?
Служебното задължение на въззивния съд да изложи фактически и правни изводи след обсъждане на всички доводи и възражения на страните и всички релевантни доказателства?
За обективната невъзможност по чл. 81, ал. 1 ЗЗД и предпоставките за намаляване на обезщетението или освобождаването на длъжника от отговорност по чл. 83, ал. 1 ЗЗД?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иванка Ангелова
чл. 161 ГПК, чл. 20 ЗЗД, чл. 202 ГПК, чл. 265 ЗЗД, чл. 266 ал. 1 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 81 ал. 1 ЗЗД, чл. 83 ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ал. 1 изр. 2 ЗЗД
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства и доводи на страните, като конкретно, ясно и точно се мотивира кои и защо възприема и кои не?
При прилагане на чл. 83, ал. 1 ЗЗД следва ли съдът да мотивира коя от двете хипотези счита за приложима, като извърши съпоставка и степенуване на вината на двете страни за неизпълнението на договор?
При прилагане на чл. 96, ал. 1 във връзка с чл. 95, предл. второ ЗЗД следва ли съдът да прецени и изложи мотиви от кой момент и с кое конкретно поведение кредиторът е изпаднал в забава, кога е преустановил забавата, дали и доколко това е повлияло върху забавата на длъжника, съответно от кой до кой момент длъжникът е в забава?
Следва ли въззивният съд, освен съображения по доводите във въззивната жалба и тези в отговора на въззивната жалба, да обсъди и всички възражения на въззиваемата страна, изложени пред първоинстанционния съд?
Следва ли въззивният съд, когато констатира неизпълнения на различни задължения и от двете страни по договор, през различни части от периода на изпълнение, да уважи частично иска за неустойка за забава, като я намали с оглед вината на всяка от страните и продължителността на забавата, предизвикана от всяка страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
чл. 12 ГПК, чл. 153 ГПК, чл. 172 ЗЗД, чл. 26 ал. 1 ЗЗД, чл. 26 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 269 ГПК, чл. 269 изр. 2 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 83 ал. 1 ЗЗД, чл. 9 ЗЗД, чл. 92 ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД, чл. 95 ЗЗД, чл. 96 ал. 1 ЗЗД
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
въззивният съд е изложил съображения, че не е настъпило, съобразно поддържаната от ответника теза, разваляне на договора по право на основание чл. 89 ЗЗД поради последваща обективна невъзможност за изпълнение. Посочил е, че такава невъзможност за изпълнение е налице тогава, когато престацията обективно не може да се изпълни нито от длъжника, нито от друго лице (обективна невъзможност), или когато не може да се изпълни от длъжника, но може от друго лице, ако престацията е с оглед личността на длъжника (субективна невъзможност). И в двата случая невъзможността е релевантна само ако е причинена от външно спрямо длъжника събитие, на което той не може да влияе – случайно събитие или непреодолима сила, и ако е настъпила след сключване на договора, той се разваля по право съгласно чл. 89 ЗЗД. Приел е по-нататък, че за търговските сделки разпоредбата на чл. 89 ЗЗД не се прилага с оглед съдържащата се в чл. 306 ТЗ специална уредба, с оглед на която в предвидената хипотеза търговският договор не се разваля по право, а неговото изпълнение се спира временно, като при определени предпоставки може да бъде прекратен от страна по договора с едностранно изявление. Посочил е, че независимо от позоваването на чл. 89 ЗЗД, ответникът по същество е постъпил по реда на чл. 306, ал. 5 ТЗ, в какъвто смисъл следва да се тълкува изявлението му в писмото от 20.08.2021 г., в което предложението за изменение на договора е мотивирано с това, че цената на закупуваната от ответника енергия на свободния пазар е повече от два пъти по-висока от цената по договора между страните. Намерил е обаче, че изтъкнатата от ответника причина за прекратяване на договора не представлява непреодолима сила, тъй като повишаването на пазарните цени на електроенергията след сключване на процесния договор има за последица само субективни затруднения за ответника, но не и обективна пречка за изпълнение на дължимата от него непарична престация предвид възможността да придобие необходимите количества, без значение на каква цена. Размера на цената е намерил за обстоятелство, ирелевантно за наличието на непреодолима сила, а относимо само към евентуална стопанска непоносимост, за каквато въпрос по делото не се поставя с оглед липсата на постановено съдебно решение за изменение или прекратяване на договора.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Васил Христакиев
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022
от значение за изхода на спора по конкретното дело, който е включен в неговия предмет, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил формирането на решаващата воля на съда, обективирана в обжалваното решение. По негативен път в същия тълкувателен акт дефинитивно са очертани границите на споменатата обща предпоставка, като от нейния предметен обхват изрично са изключени въпросите, които са от значение за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства, доколкото основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, които подлежат на инстанционен контрол във фазата на произнасяне по съществото на касационната жалба. Преценката на съда във фазата на селекцията на касационната жалба, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, е ограничена в рамките на формулираните от касатора въпроси, които съдът може само уточни и конкретизира, но не и да допусне касация по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, посочен от касатора, нито сам да формулира такъв въпрос въз основа на инвокираните в касационната жалба оплаквания.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ивайло Младенов
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Относно приложението на чл. 83 ЗЗД при наличие на установено неизпълненине и предвидена договорна отговорност от длъжника.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Галина Иванова
чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 294 ГПК, чл. 45 ал. 1 ЗЗД, чл. 78 ал. 1 ГПК, чл. 79 ал. 1 предл. второ ЗЗД, чл. 79 ЗЗД, чл. 82 ЗЗД, чл. 83 ал. 1 ЗЗД, чл. 83 ал. 2 ЗЗД, чл. 83 ЗЗД
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в т. 1 Тълкувателно решение №1/19.02.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иванка Ангелова
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.