чл. 26 ал. 2 предл. трето ЗЗД
Чл. 26. […] (2) Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Има ли нещо /факт, обстоятелство/, което може да се приеме като дребна техническа грешка вписана в нотариалните производства и по-конкретно вписана в издаден нотариален акт, което да не бъде обвързващо за съда, страните по нотариалното производството и изобщо за обществото?
Номерацията, посочена в нотариалния акт относно издаването му и вписването му, обвързващи ли са за страните по него, за съда и за всички членове на обществото в правовата ни държава?
Може ли съдът да приема наличие на дребна техническа грешка в нотариалното производство и по-конкретно в нотариалния акт и да не зачете приетото като грешка, ако не е изрично сезиран с такова искане, т. е. по собствена инициатива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Пламен Стоев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните и на доказателствата във връзка с тези доводи и възражения, които имат отношение към предмета на спора, респ. предмета на въззивното обжалване, както и да прецени относимите доказателства и да изгради последователни фактически изводи, въз основа на които да изложи правни съображения по възраженията на страните?
Следва ли съдебното решение да бъде постановено след обсъждане на всички, относими към възраженията на страните, доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, следва ли съдът да изложи мотиви за това?
При изцяло оспорена искова претенция от ответника може ли въззивният съд индиректно да размести доказателствената тежест по решаващ за спора факт, който е посочен от ищеца и е негова тежестта да го докаже, който факт не е общоизвестен, признат от ответника, не е обявен за ненужен за доказване?
Следва ли страната, която твърди изгодни за нея факти, да проведе пълно и главно доказване на същите и следва ли, ако тя не стори това, съдът да постанови решение, в което да приеме твърденията за тези факти за неосъществили се в обективаната действителност?
Трябва ли да се счита, че едновременното нотариално удостоверяване на съдържание и подпис на страните по реда на чл. 590, ал. 4 ГПК се извършва само на договори, за които има разписана задължителна императивна норма в закон, или това задължение за едновременност трябва да се прилага разширително - за всеки частен документ, подлежащ на нотариално удостоверяване на съдържание и подпис?
Трябва ли да се счита, че е задължителна едновременност при удостоверяване от нотариус на съдържанието и подписите на страните на частен документ, съставен по реда на чл. 39, ал. 1 СК, в който член законодателят императивно не е установил задължението за едновременно удостоверяване на съдържание и подпис?
Допустимо ли е по частен договор, съставен по чл. 39, ал. 1 СК, нотариусът да удостовери подписите на страните в различно часово време, но на една и съща дата, и да извърши отбелязване върху договора на това удостоверяване в един печат?
Има ли право въззивната инстанция да излиза извън обхвата на направените от жалбоподателя възражения или е задължена да спазва чл. 269, изр. 2 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Дора Михайлова
чл. 176 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 26 ал. 2 предл. трето ЗЗД, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 269 изр. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 39 ал. 1 СК, чл. 415 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 572 изр. 1 ГПК, чл. 580 ГПК, чл. 589 ал. 2 ГПК, чл. 589 ГПК, чл. 590 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Жива Декова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Следва ли да бъде сложен знак на равенство между липса на предмет и невъзможен предмет? Ако двете понятия имат различно правно съдържание, кои са отличителните черти на едното и другото понятие?
Следва ли абсолютно винаги когато става въпрос за невъзможен предмет, касаещ права върху недвижим имот да бъдат непременно свързани с това дали щял да се образува ПУП, УПИ и т. н., за да се прави оценка налице ли е невъзможен предмет, с каквито примери изобилстват съдебните решения?
Не следва ли съдът директно да възприема тезата, че когато някой прехвърля повече вещни права, отколкото притежава, то това неминуемо води до нищожност, независимо от наличие на съгласие и форма на сделката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Даниела Стоянова
чл. 227 ал. 1 б. в ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. второ ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. трето ЗЗД, чл. 27 СК, чл. 28 ал. 1 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 32 ал. 2 ЗЗД, чл. 576 ГПК, чл. 586 ал. 1 ГПК, чл. 9 ал. 1 ЗН
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Когато ипотеката се учредява от трето лице за чуждо задължение по договор за кредит, по който кредитен договор третото лице – ипотекиращо за чужд дълг не е страна, от значение ли е за индивидуализиране на обезпеченото вземане и датата на договора за кредит?
Предвид чл. 167 ЗЗД, съгласно който договорът за ипотека се сключва с нотариален акт, като в него трябва да се посочи обезпеченото вземане, падежът му и размерът на лихвите, ако такива са уговорени, то по смисъла на чл. 167 ЗЗД за индивидуализиране на обезпеченото вземане следва ли да се посочи и основанието, от което вземането произтича?
Когато в нотариалния акт за учредяване на ипотеката от трето лице за чуждо задължение е посочено, че обезпеченото вземане е по договор за банков кредит от конкретно посочена дата, може ли да се приеме идентичност на обезпеченото с ипотека вземане с вземане на банката по договор за банков кредит, който е от друга дата, сключен между банката и длъжника и по който третото лице не е страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Относно реда за защита на длъжника при принудително изпълнение върху безналични ценни книжа по чл. 516, ал. 7 ГПК.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Вероника Николова
чл. 127 ЗППЦК, чл. 138 ЗППЦК, чл. 185 ЗЗД, чл. 26 ал. 1 ЗЗД, чл. 26 ал. 1 предл. второ ЗЗД, чл. 26 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. трето ЗЗД, чл. 26 ЗЗД, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ал. 3 ГПК, чл. 294 ал. 2 ГПК, чл. 435 ал. 2 ГПК, чл. 435 ал. 3 ГПК, чл. 435 ГПК, чл. 45 ЗЗД, чл. 474 ал. 5 ГПК, чл. 490 ГПК, чл. 496 ал. 3 ГПК, чл. 496 ГПК, чл. 515 ал. 4 ГПК, чл. 515 ГПК, чл. 516 ал. 7 ГПК, чл. 516 ГПК, чл. 517 ГПК, чл. 718 ал. 1 ТЗ, чл. 718 ТЗ, чл. 74 ал. 1 ЗЧСИ, чл. 74 ЗЧСИ
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Допустимо ли е въззивната инстанция да прилага разпоредбата на чл. 211, ал. 2 ГПК, без да има въведено такова основание във въззивната жалба, която е подадена срещу едно решение на първата инстанция, в което решение са разгледани искове с един и същи предмет на делото и по реда на едно производство? Следва ли, ако е допустимо, да приложи разпоредбата на чл. 211, ал. 2 ГПК, въззивната инстанция да съобщи на страните това обстоятелство в доклада по чл. 267 ГПК? Правилно ли е въззивният съд да посочи в решението си за кои обстоятелства не са събрани доказателства, при положение, че такива доказателства не са събирани от първата инстанция, тъй като не са били указани на страните или не са били необходими и относими или следва да обяви това на страните с доклада се по чл. 267 ГПК? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в решението си всички искания и възражения на страните, преценката на доказателствата и да направи фактически констатации, също и да приеме, кои доказателства приема за безспорни и кои не? Допустим ли е за разглеждане в производството по съдебна делба на насрещен иск с правно основание чл. 26 ЗЗД, който има връзка с предмета на делото? Приложимо ли е за правилно изследване за еквивалентност на престациите при заявена нищожност поради накърняване на морала и добрите нрави при договорите за продажба на наследство, когато в тях са включени недвижими имоти и как следва да се определя в този случай еквивалентността или липсата й-от стойността на договора или от стойността на включените в продаденото наследство недвижими имоти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Димитър Димитров
чл. 154 ГПК, чл. 180 ГПК, чл. 212 ал. 2 ЗЗД, чл. 212 ЗЗД, чл. 26 ал. 1 ЗЗД, чл. 26 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. пето ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. трето ЗЗД, чл. 26 ЗЗД, чл. 267 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 изр. 1 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 29 ал. 1 ЗЗД, чл. 29 ЗЗД, чл. 290 ГПК, чл. 69 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 9 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Розинела Янчева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Задължен ли е съдът да обсъди и съобрази при решаване на делото всички доводи и възражения на страните и всички събрани по делото доказателства, съобразно предвиденото в разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК? Следва ли въззивния съд да формира изводите си за фактите след обсъждане на всички доказателства в тяхната цялост?
Допустимо ли е съдът изцяло да игнорира гласни доказателства (показания на свидетеля С. М. - син на ищеца и ответницата А. П.) относно начина, по който ищецът е полагал подписа си преди, когато е бил в брак с ответницата А. П., а именно придружен от нея и от други членове на семейството му?
Допустимо ли е съдът да не се произнася по възражения, направени с въззивната жалба?
Допустимо ли е съдът да обсъжда единствено законосъобразността на дарението, при положение, че са направени възражения и са представени доводи относно законосъобразността на учредяването на право на ползване?
Следва ли съдът при отправено искане за установяване на отрицателен факт за минал период, да се произнесе с доклад и указания към страната?
Следва ли съдът да тълкува съдържанието на процесното пълномощно и дали в него се упоменава предоставяне на разпореждане с правото на ползване, което да бъде разбрано от говорещо български език лице?
Следва ли съдът да разглежда процесното пълномощно и неговата форма с оглед липсата на изрично удостоверяване, че нотариусът е свел съдържанието на пълномощното до знанието на упълномощителя и че нотариусът се е убедил, че действително той разбира български език и не се нуждае от преводач?
Допустимо ли е съдът да игнорира съдържанието на пълномощно, в което липсва право за учредяване на право на ползване, и да приема за наличие на съгласие?
Допустимо ли е съдът да не изследва наличието или липсата на фактическия състав на разпоредбата на чл. 582 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Борис Илиев
чл. 108 ЗС, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 146 ГПК, чл. 18 ЗЗД, чл. 226 ал. 3 ЗЗД, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 26 ал. 2 предл. второ ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. трето ЗЗД, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 274 ал. 2 изр. 1 ГПК, чл. 275 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 29 ал. 1 ЗЗД, чл. 290 ГПК, чл. 37 ЗЗД, чл. 576 ГПК, чл. 582 ГПК, чл. 77 ЗС, чл. 78 ал. 5 ГПК
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Допустимо ли е съдът да се произнесе по несвоевременно въведено в процеса възражение? (По иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД - за реално изпълнение на задължение за заличаване на договорна ипотека)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иванка Ангелова
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.