чл. 200 ал. 1 ЗЗД

„1. Предаването на вещта за пазене по реда на чл. 97 ЗЗД съставлява ли условие за упражняване на правото на изправната страна да развали договора и да получи неустойка за неизпълнение?; 2. Следва ли при тълкуване на договорите (в конкретния случай – клаузата на чл. 20 от договора за производство и покупко-продажба на етерично масло от бял равнец от 11.03.2016 г.) съдът да изхожда не от буквалния смисъл на текста, а от смисъла, следващ от общия разум на изявлението, като отчита мястото на отделната уговорка, с оглед систематичното й място в договора и общия му смисъл, в т. ч. и като отчете обикновените човешки презумпции, както и следва ли да се съобрази икономическата логика?; 3. Може ли при тълкуване на текста на договорите (в конкретния случай – клаузата на чл. 20 от договора за производство и покупко-продажба на етерично масло от бял равнец от 11.03.2016 г.) съдът да подменя действителната обща воля на страните?; 4. Действителна ли е уговорка за неустойка, която не е конкретно определена по размер, но този размер е определяем на база обективни фактори (в случая – стойността на неприетата от купувача по процесния договор продукция), респ. допустимо ли е същата да бъде определена посредством заключение на вещо лице?; 5. Следва ли въззивният съд в случаите, когато прецени, че следва да приложи императивна правна норма, респ. да се произнесе относно съответствието на договорна клауза с правилата на добрите нрави, да уведоми страните за това и да им даде възможност да ангажират доказателства и да изразят становище в тази насока?; 6. От кои обективни критерии следва да изхожда съдът при преценка дали размерът на дадена неустойка противоречи на добрите нрави и длъжен ли е да изследва всички обстоятелства, при които е бил сключен договорът и да съпостави клаузата за неустойка с останалите клаузи на договора, неговата икономическа логика и цел и останалите съпътстващи обстоятелства (срок на договора, обстоятелството, че страните действат в професионално качество, наличието на трайни търговски отношения и др.)? В този смисъл нищожна ли е клаузата на чл. 20 от сключения между страните договор за производство и покупко-продажба на етерично масло от бял равнец от 11.03.2016 г., предвиждащ неустойка в размер на дължимата цена на неприетата стока, с оглед съществуващата в договора забрана продавачът да прехвърля стоката на трето лице и задължението на купувача да закупува цялото произведено количество продукция?“