чл. 19 ал. 2 ЗЗД

Длъжен ли е съдът служебно да следи за привидността на цената на правна сделка, която е от значение за решаване на правния спор или следва да се произнесе по въпроса за привидността /т. е. нищожността/ само ако заинтересованата страна е направила възражение за привидност на цената /нищожност/?
При изложени във въззивната жалба оплаквания срещу доклада по чл. 146 ГПК на първата инстанция, следва ли въззивният съд да даде на страните указания относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство?
Следва ли без да е проведено производство по оспорване на официален документ, съдът да зачете обвързващата го доказателствена сила, съобразно правилото на чл. 179, ал. 1 ГПК?
При обсъждането на свидетелските показания следва ли съдът да кредитира при преценката си противоречащите с други доказателства по делото свидетелски показания и следва ли съдът да отчете евентуалната заинтересованост на свидетел в хипотезата на чл. 172 ГПК, като изложи мотиви защо кредитира неговите показания, въпреки тяхната заинтересованост и може ли частично да обсъжда свидетелски показания на свидетеля?
Следва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните?
Длъжен ли е съдът да прецени направеното от страната или неин представител признание на факт с оглед на всички обстоятелства по делото?
Може ли съдът да основе решението си на общоизвестни факти, които с нарочен акт не е съобщил на страните?
Може ли съдът само въз основа на различията в цената по предварителния договор и тази по нотариалния акт и без да са изследвани останалите предпоставки по чл. 17 ЗЗД да направи извод за симулативност на цената по окончателния договор?