чл. 40 ЗС
Чл. 40. (1) Дяловете на отделните собственици в общите части са съразмерни на съотношението между стойностите на отделните помещения, които те притежават, изчислени при учредяването на етажната собственост. По-късни изменения в отделните помещения не се отразяват върху размера на дяловете.
(2) При надстрояване на сграда в етажна собственост собствениците на надстроените етажи или части от етажи придобиват, срещу заплащане, собствеността и върху всички общи части на сградата, включително и върху земята. Дяловете на всички съсобственици в общите части се определят съобразно съотношението между стойностите на отделните помещения по време на завършването на строежа.
(3) Когато собственикът на етаж или част от етаж прехвърли отделна част от своя имот на друго лице, частта на приобретателя и на отчуждителя в общите части на сградата се определя от съотношението между стойностите на прехвърлената и запазената част по време на прехвърлянето. Същото правило се прилага и при делба.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Дворното място, в което е построена сграда в режим на етажна собственост, във всички случаи ли представлява обща част или остава съсобствено при квотите, при които е било притежавано преди построяването на сградата и как следва да се определят в този случай правата върху него - дали според документите за собственост или по правилото на чл. 40 ЗС?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Светлана Калинова
чл. 108 ЗС, чл. 116 ЗЗД, чл. 131 ГПК, чл. 146 ГПК, чл. 265 ал. 2 ГПК, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ал. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 31 ал. 2 ЗС, чл. 38 ЗС, чл. 40 ЗС, чл. 537 ал. 2 ГПК, чл. 587 ГПК, чл. 68 ал. 1 ЗС, чл. 68 ал. 2 ЗС, чл. 69 ЗС, чл. 79 ал. 1 ЗС, чл. 79 ЗС, чл. 84 ЗС, чл. 92 ЗС
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Първият формулиран въпрос е: Представлява ли във всички случай дворното място обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС на сграда в режим на етажна собственост и към кой момент се определя това?
Вторият въпрос е: Представлява ли обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС дворно място, което не принадлежи на всички етажни собственици, тъй като в мястото съществуват и сгради /сграда/, притежавани в режим на индивидуална собственост?
Материално правният въпрос ІІ: Представлява ли обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС дворно място – УПИ с площ 419 кв. м., ако в него са построени сгради с конкретно посочена площ, съответстваща на сградите по настоящия спор, е конкретен фактически.
Неотносим към спора е и въпрос ІІІ – Дворното място, в което е изградена сграда от три физически лица по начина, описан във въпрос ІІ представлява ли обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС, ако дяловете от дворното място не отговарят на правилото на чл. 40 ЗС.
Първият е свързан със задължението на съда да изложи собствени мотиви и представляват ли такива изброяването на писмените доказателства и изброяване на решения на ВКС по казуси, които са неотносими, без да бъде извършен правен анализ на конкретните факти и сделки и конкретните основания защо съдът приема, че в разглеждания случай дворното място е обща част по смисъла на чл. 38 ЗС към изградените в него сгради?
Втория въпрос е: Двлъжен ли е въззивния съд да приложи императивна правна норма при проверка правилността на първоинстанционното решение дори нейното приложение да не е въведено като основание за обжалване, длъжен ли е да съобрази доказателствата, които се събират служебно от съда /експертизи, огледи, освидетелстване/ ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материално правна норма?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Дечева
чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. първо ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 33 ал. 1 ЗС, чл. 33 ал. 2 ЗС, чл. 33 ЗС, чл. 38 ал. 1 ЗС, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 38 ЗС, чл. 40 ЗС, чл. 66 ЗС, чл. 78 ал. 4 ГПК, чл. 97 ЗС
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2024
За правното значение на възможността за обособяване на реална част от сграда за валидността на разпоредителната сделка с тази част и правното значение на момента на одобряване на преустройството?
Нищожен ли е договорът за прехвърляне на реално определени части от недвижим имот на основание чл. 26, ал. 2, предложение първо ЗЗД – поради липса на предмет, ако към момента на сключване на сделката съответните обекти не са съществували фактически и не са обособени като самостоятелни такива с оглед установените в действащия устройствен закон изисквания?
Може ли да бъде предмет на самостоятелно придобиване такава част от жилищна сграда, която е обособена като самостоятелен обект /жилище, къща и друг/ или отговаря на изискванията на действащия устройствен закон за такъв обект?
Следва ли съдът да постанови решението си разглеждайки в съвкупност всички доводи и възражения на страните, подкрепящи се от събраните по делото доказателства с оглед задълженията си за установяване на истината? - противоречие с в Решение №3/15.03.2016 г. по гр. д. №2526/2015 г. на ВКС, III г. о.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Соня Найденова
чл. 109 ЗС, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 247 ГПК, чл. 26 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ГПК, чл. 38 ЗС, чл. 40 ЗС, чл. 59 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Налице ли е пречка за обявяване на процесния предварителен договор за окончателен, с оглед на това, че е извършено последващо обединение на поземления имот, в който се намира процесният апартамент с друг съседен поземлен имот, т. е. липсва идентичност между поземленият имот, в който се намира процесният апартамент, така както е описан в предварителния договор и в исковата молба и поземления имот, в който се намира процесният апартамент, съобразно актуалния му статут по КККР и начина, по който е описан в съдебното решение?; Съществува ли пречка идеалните части от правото на строеж да се формулират в съдебното решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД като „съответните такива, а да не се отразят цифром?; Дали може да бъде обявен за окончателен предварителен договор по отношение на процесното паркомясто, което не е описано в процесния предварителен договор по никой от възприетите в законодателството, в съдебната и в нотариалната практики начини, поради което не може да бъде индивидуализирано?; Дали процесният предварителен договор е надлежно развален от касатора, поради което за него не съществува задължение за изпълнението му?; Длъжен ли е съдът да събере и обсъди действителния смисъл на всички поискани от страните доказателства по делото /в тяхната взаимна връзка и кореспонденция/ и да обсъди доводите на страните в съответствие с изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Невин Шакирова
чл. 15 ал. 3 ЗУТ, чл. 181 ЗУТ, чл. 19 ал. 3 ЗЗД, чл. 20 ЗЗД, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 40 ал. 1 ЗС, чл. 40 ЗС, чл. 78 ал. 3 ГПК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Счита, че не е изяснено дали двата обекта са самостоятелни обекти на собственост, поради което били нарушени чл. 202 и чл. 203 ЗУТ и дали от дворното място могат да се образуват два самостоятелни УПИ и чл. 40 ЗС, защото не е изчислен точно припадащият се процент от общите части?
Дали всеки от тях съставлява самостоятелен обект е въпрос на извършване на делбата във втората й фаза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Дечева
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2024
От кой момент може да започне да тече придобивна давност върху подпокривно пространство, което притежава нужната височина, пространство, обем, до което има нормален достъп от стълба и от което могат да се обособят самостоятелни обекти при спазване на съответните законни изисквания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гълъбина Генчева
чл. 1 ЗВСОНИ, чл. 104 т. 3 ГПК, чл. 108 ЗС, чл. 109 ГПК, чл. 109 ЗС, чл. 122 ГПК, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 124 ал. 2 ГПК, чл. 2 ал. 2 ЗВСОНИ, чл. 247 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 38 ал. 1 ЗС, чл. 40 ЗС, чл. 40 ЗУТ, чл. 69 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 79 ЗС
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Дължи ли произнасяне въззивната инстанция по всички възражения и доводи, направени във въззивната жалба, с която е сезиран, и по всяко твърдение от страната, като отчете спецификата на конкретния казус, поставен за разрешаване?
Когато след влизане в сила на решението по допускане на делбата, сграда, допусната до делбата, заедно с основната сграда, съгласно чл. 98 ЗС, със сключване на съдебна спогодба е поставена в дял само на единия съделител, но не е сключен последващ договор в нотариална форма за прехвърляне на собствеността й, след преустройството на тази постройка в самостоятелен обект, обвързва ли постигнатата спогодба приобретателя – купувач? Правата на съделителя произтичат ли пряко от обвързващо страните действие на спогодбата или са предпоставени от извършването на необходимите действия за обособяването на обекта като самостоятелен обект, годен да бъде предмет на самостоятелна сделка в нотариална форма?
Когато е налице съдебна спогодба, в която съделителите са уговорили срок за изпълнение на уговорени СМР и същата не е изпълнена в уговорения срок, както и в срок, уговорен извънсъдебно с анекс, задължен ли е по изпълнението им приобретателят – купувач на единия от дяловете, който е придобил собственост в имота, повече от пет години след изтичането на срока, уговорен между съделителите?
При доказана липса на идентитет между обект на съдебна спогодба и обект, със същото местонахождение, построен незаконно след възникване на етажна собственост в общо дворно място, противопоставима ли е на съсобственика на дворното място, съдебната спогодба? Допустим ли е иск, предявен от съсобственик на дворното място за придобиване на собственост по силата на приращението върху незаконно изграден след сключване на съдебна спогодба обект, ако са налице факти с правно значение, настъпили след съдебната спогодба, на които се основава предявеният иск?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Милена Даскалова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Към 1958 г. възможно ли е разпореждане с правото на собственост върху дворно място от страна на държавата при действието и по реда на НПЖДЖФПНС (1957 г., отм.);
При възникване на етажна собственост вследствие разпореждания с отделни обекти от сграда от страна на едноличния собственик на сградата следва ли дворното място да се счита за обща част по смисъла на чл. 38 ЗС, ако правата на отделните собственици върху мястото не съответстват на правилото на чл. 40 ЗС (погрешно посочен, видно от доводите в жалбата, като чл. 40 ГПК);
За да се установи статутът на дворното място като обща част към възникнала етажна собственост вследствие разпореждания с отделни обекти от сграда от страна на едноличния собственик на сградата и мястото, следва ли да се докаже, че правата на отделните собственици върху мястото съответстват на правилото на чл. 40 ЗС;
По какъв начин се изразява волята на едноличния собственик на сградата и мястото относно правния статус на поземления имот след разпореждане с отделен обект от сградата - необходимо ли е изрично да е волеизявено, че дворното място остава в режим на обикновена съсобственост, или е достатъчно прехвърлените от собственика права върху мястото да не съответстват на правилото на чл. 40 ЗС, за да се приеме, че поземленият имот е изведен от кръга на общите части;
При възникване на етажна собственост вследствие разпореждания с отделни обекти от сграда от страна на едноличния собственик на сградата следва ли дворното място да се счита за принадлежност към тези обекти макар и то да не е обща част по смисъла на чл. 38 ЗС;
Дворното място - поземлен имот или урегулиран поземлен имот (парцел), принадлежност към построената в него сграда ли е, т. е. явява ли се сградата главна вещ, респ. дворното място принадлежност към нея и приложимо ли е правилото на чл. 98 ЗС в този случай;
Ако при разпореждане с отделен обект от сграда едноличният собственик на сградата и мястото прехвърли на приобретателя еднакви права от общите части на сградата и от дворното място, следва ли да се приеме, че дворното място също е придобило статут на обща част, макар и прехвърлените права да не съответстват на правилото на чл. 40 ЗС;
И обратното - ако при разпореждане с отделен обект от сграда едноличният собственик на сградата и мястото прехвърли на приобретателя различни права от общите части на сградата и от дворното място (1) или воля за прехвърляне на общи части изобщо не е изявена, а се прехвърлят само идеални части от мястото - както е в настоящия случай (2), следва ли да се приеме, че дворното място е изключено от общите части.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Радост Бошнакова
чл. 1 ал. 1 ЗВСОНИ, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 26 ал. 1 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 38 ал. 1 ЗС, чл. 38 ЗС, чл. 40 ГПК, чл. 40 ЗС, чл. 5 ал. 2 ЗВСОНИ, чл. 7 ЗВСОНИ, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 98 ЗС
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Може ли собственик на идеални части от недвижим имот да води отделен иск за установяване на притежаваните от него права, независимо че има на разположение чл. 40 ЗС?
При въведени твърдения за собствени права върху обща част и оспорвване на притежавания размер на идеални части от правото на собственост на ответника върху процесната обща част ищецът има ли правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск?
Допустим ли е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК в хипотеза, в която размерът на дяловете от общите части на дадена етажна собственост вече е бил определен по законоустановен съдебен ред в рамките на делбено производство?
Допустим ли е отрицателен установителен иск в хипотезата на чл. 40 ЗС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Марио Първанов
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Кога съдът прилага разпоредбата на чл. 130 ГПК - при първоначална констатация на недопустимост на иска или и след събиране на доказателства от страните по делото? Дали за допустимостта на установителния иск е необходимо винаги интереса да е непосредствен или е достатъчно той да е евентуален? Как се доказва правния интерес като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на отрицателния установителен иск за собственост от една страна и от друга страна - предмета на доказване на същия иск? В какво се състои доказването на правния интерес от водене на отрицателен установителен иск - дали ищеца следва да установи наличието на правото си на собственост, като представи доказателства за това или при условията на пълно и главно доказване да установи правото си на собственост като предпоставка за допустимост на предявения иск? При положение, че при отрицателния установителен иск предмет на доказване е отричаното право на собственост на ответника по отношение на което със съдебното решение се формира СПН, длъжен ли е ищецът да доказва при условията на пълно и главно доказване правото си на собственост, за което се легитимира като собственик? Може ли въззивният съд да обоснове своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди другите и изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни? Дали таванът е обща част по предназначение тогава, когато преустройството му е узаконено с административен акт и административният акт установява ли право на собственост на това преустройство? Какво е доказателственото значение на удостоверението за търпимост, издадено на основание пар. 16, ал. 1 ПЗР ЗУТ във връзка с правния статут на недвижим имот и може ли имота да бъде придобит по давност, ако е изграден в тавански етаж на сграда – етажна собственост при индиция за приобщаване на общи части от сградата към имота? Относима ли е разпоредбата на пар. 16 ПЗР ЗУТ към вещноправните последици от незаконното строителство и статутът на търпимост може ли да породи за собственика на терена задължение да търпи създаденото от незаконния строеж ограничение на правото му на собственост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гергана Никова
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.