чл. 14 ЗМДТ
Чл. 14. (1) За новопостроените сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията собственикът, уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти.
(2) Не се подават данъчни декларации за облагане с годишен данък за новопостроените сгради, подлежащи на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията. Необходимите данни за определяне на данъка на новопостроените сгради и/или на самостоятелни обекти в тях се предоставят на служителите по чл. 4, ал. 1 от възложителя на строежа в двумесечен срок след завършването на сградата в груб строеж по образец, определен от министъра на финансите.
(3) Не се подават данъчни декларации за облагане с годишен данък за имотите и ограничените вещни права, придобити по възмезден или безвъзмезден начин по раздел трети от тази глава.
(4) За новопостроен или придобит по друг начин имот или ограничено вещно право на ползване в срока по ал. 1 предприятията подават информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка.
(5) При преустройство и при промяна на предназначението на съществуваща сграда или на самостоятелен обект в сграда, както и при промяна на друго обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задължените лица уведомяват общината по реда и в срока по ал. 1.
(6) При придобиване на имот по наследство декларацията по ал. 1 се подава в срока по чл. 32. В случай че не е подадена данъчна декларация по ал. 1 от наследниците или заветниците, след изтичането на срока по чл. 32 служителят по чл. 4, ал. 1 образува партида за наследения недвижим имот въз основа на данните, налични в общината и в регистъра на населението.
(7) Подадената декларация от един съсобственик, съответно ползвател, ползва останалите съсобственици или ползватели. Подадените данни по ал. 2 от един възложител ползват останалите възложители.
(8) Не се изисква подаване на данъчна декларация, когато промяната в обстоятелствата, имащи значение за определяне на данъка, са удостоверени от общината в случаите на търпимост на строежите, в изпълнение на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради или в качеството ѝ на възложител по Закона за устройство на територията. Служител от общинската администрация отразява служебно настъпилите промени в техническите характеристики на имота.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд да разпредели доказателствената тежест между страните във връзка с направено оплакване във въззивната жалба за неправилно разпределена доказателствена тежест?
Може ли въззивният съд да приеме за недоказан факт от решаващо значение по делото, който първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещ се от доказване и без преди това да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото и че е включен в предмета на доказване?
Прилага ли се на общо основание презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването?
В случаите, когато един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, предполага ли се намерението му за своене и достатъчно ли е да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот за срока по чл. 79, ал. 1 ЗС?
По начало упражняването на фактическата власт върху недвижим имот продължава ли на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено?
Когато владелецът на един наследствен имот не е от кръга на наследниците, призовани към наследяване, длъжен ли е да манифестира намерението си да свои този имот пред наследниците и приложима ли е презумпцията на чл. 69 ЗС?
Възможно ли е от декларациите по 3MДТ да се прави извод за липса на намерение за своене?
Декларациите по ЗМДТ могат ли да се ползват като доказателство за липса на намерение за своене?
Може ли да се приеме, че с вписването в съответната служба по вписванията на завещанието (с предмет недвижим имот) по искане на заветника е налице упражняване на правата по завещанието?
Обявяването на саморъчното завещание по реда на чл. 27 ЗН по искане на лицето, ползващо се от завещателните разпореждания, е ли израз на приемане на наследството от негова страна и демонстрира ли намерението му, желанието да се приеме завещаното имущество?
Позоваването на давностно владение или снабдяването с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка на основание чл. 537, ал. 2 ГПК отменя ли всички други предходни придобивни основания (способи) по отношение на същото недвижимо имущество в полза на същото лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Розинела Янчева
чл. 108 ЗС, чл. 14 ЗМДТ, чл. 140 ГПК, чл. 154 ал. 1 ГПК, чл. 172 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 27 ЗН, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 31 ал. 2 ЗС, чл. 31 ЗС, чл. 5 ал. 1 ЗН, чл. 537 ал. 2 ГПК, чл. 587 ГПК, чл. 68 ЗС, чл. 69 ЗС, чл. 77 ЗС, чл. 78 ГПК, чл. 79 ал. 1 ЗС, чл. 79 ЗС
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Какъв следва да бъде обхватът на въззивната проверка на първоинстанционото решение?
Какви са правомощията на въззивната инстанция и обвързана ли е същата от съображенията на въззивната жалба, очертаващи границите на въззивното производство?
Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля, а ако ги приема, въз основа на какви изводи?
Следва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните и по какъв начин се извършва анализ на показанията на свидетелите?
Следва ли въззивният съд да направи собствен пълен анализ на приобщените от първата съдебна инстанция доказателства по делото, като решаваща съдебна инстанция, или дейността на окръжния съд има контролно-отменителна и респективно проверяваща функция?
Може ли ищецът да придобие право на собственост след като не е доказал главно и пълно давностно владение върху имота в изискуемия от закона срок?
Може ли свидетели, заинтересовани от изхода на делото, да опровергаят (оборят) доказателствената сила на нотариален акт, при условие че показанията им не свидетелстват за факти и обстоятелства, случили се обективно преди и по време на съставянето на нотариалния акт?
Отправеното искане от особен представител пред въззивната инстанция за потвърждаване на решението на първоинстанциионния съд, при положение че е било в ущърб на представлявания от тях, има ли силата на признаване на иска или разпореждане с предмета на делото, и в тази връзка особените представители могат ли да изразяват становища, които са в явен разрез с интереса на представляваните от тях лица и са в тяхна очевидна вреда?
Могат ли назначените особени представители да вземат решения във вреда на представляваните от тях лица, и в тази връзка редно ли е съдът да допуска това поведение, трябва ли да вземе мерки срещу назначените особени представители, както и дали е законосъобразно решението на съда да приеме тези искания, при явно противоречие с интереса на представляваните лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Розинела Янчева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
За задължението на въззивния съд, при формиране на вътрешното си убеждение да обсъди и прецени точно всички относими към спора доказателства, събрани по делото, без да ги тълкува едностранно и извадково, спазвайки правила от логически и опитен характер, включително и при обсъждането и преценката на показанията на разпитаните свидетели, за да постигне обосновано и правилно решение на правния спор?
За задължението на въззивния съд да прецени всички доводи на страните и представените във връзка с тях доказателства в мотивите на решението и да посочи конкретно и ясно въз основа на кои от тях основава приетата фактическа обстановка по делото?
За задължението на въззивния съд да прецени чия е доказателствената тежест за установяване на значим за решаването на спора факт - в случая доказателства за наличието на друг имот в наследството на дарителя?
Приложима ли е разпоредбата на чл. 30, ал. 2 Закона за наследството в случаите, при които в процеса не е установено категорично, че в него са включени и други активи (недвижими имоти)?
При липса на твърдение и представяне на доказателства от страна на дарения - ответник в производството по чл. 30 ЗН за наличие на други имоти, освен предмета на дарението, дали приемането на наследството по опис е необходимо условие за възстановяване на запазената част на наследник с право на такава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гергана Никова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Може ли да се счита за приемане на завет, спрямо останалите наследници по закон, подаването на коригираща декларация по ЗМДТ от съсобственик на покойния завещател, когато заветникът е и наследник по закон? Може ли да се счита за упражняване на права по завещание /мълчаливо приемане/ вписване на същото пет години преди смъртта на завещателя? Следва ли при изчисляване на погасителна за притезание давност да се отчита възрастта на упражняващите правата си? Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани доказателства и да изложи мотиви по всяко релевантно за спора доказателство в кориците на делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Пламен Стоев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Длъжен ли е съдът да обсъди доказателствата и всички аспекти от защитните позиции на страните?
Длъжен ли е въззивният съд при разглеждане на спора по същество да обсъди в съвкупност събраните по делото доказателства за релевантните за спора факти и как следва да прецени свидетелските показания, и възможната заинтересованост на свидетелите?
Следва ли съдът да вземе предвид всички факти, доводи и обстоятелства, които са наведени от страните в първоинстанционното производство, да установи взаимовръзката между тях при обосноваване на своите изводи, за да приеме от кога започва началния момент на придобивната давност на която се позовават страните, и налице ли е давностно владение и какво? Дали необсъждането на свидетелските показания и неточното им интерпретиране или абсолютно неправилното им тълкуване са довели до неправилни изводи и с оглед събраните по делото доказателства правилно ли е приложил материалния закон?
Съставлява ли процесуално нарушение едностранното и непълно обсъждане на събрани по делото доказателства, които са релевантни за спора при постановяване на съдебното решение?
Придобива ли се по давност правото на собственост от лице, закупило имот от несобственик и при какви предпоставки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Соня Найденова
чл. 113 ЗС, чл. 116 б. б ЗЗД, чл. 12 ГПК, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 14 ЗМДТ, чл. 172 ГПК, чл. 235 ГПК, чл. 247 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 284 ал. 2 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗАдв, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 70 ал. 2 ЗС, чл. 70 ЗС, чл. 79 ал. 2 ЗС, чл. 79 ЗС, чл. 84 ЗС
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните и да изложи свои решаващи мотиви?
Допуска ли законът въззивният съд да потвърди обжалван отказ на съдията по вписванията, позовавайки се на факти и обстоятелства, които изобщо не са изследвани от съдията, постановил отказа, и не са били предмет на жалбата против същия?
Има ли задължение молителят в производството по чл. 100 ЗС за вписване на декларация за отказ от право на собственост на недвижим имот да представя доказателства по чл. 264 ДОПК за наличието или липсата на непогасени задължения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Маргарита Соколова
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Трябва ли съсобственикът, който желае да преобърне владението, като се превърне във владелец, а не в държател на чуждите идеални части, да обективира намерението си спрямо останалите съсобственици, за да се позове на придобивна давност за чуждата идеална част?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Розинела Янчева
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2023
Следва ли въззивният съд при извършване на анализ на обезценка на дълготрайни активи да допусне служебно доказателства, необходими за прилагане на императивни материалноправни норми относно обезценката на дълготрайни активи на предприятие, при предявен иск чл. 125, ал. 3 ТЗ, когато обезценката е надлежно оспорена и с приетите по делото експертизи не е даден отговор на въпроса за действителното обезценяване на активите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Костадинка Недкова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Розинела Янчева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
При иск за присъждане на неимуществени вреди по чл. 52, във връзка с чл. 49 ЗЗД, трябва ли вредите да са пряка и непосредствена последица от деянието? Завеждането на изпълнително дело въз основа на влязъл в законна сила АУЗ, което е изпълнително основание по чл. 209, ал. 2, т. 3 ДОПК, може ли да се счита за увреждащо длъжника действие? При определяне размера на неимуществените вреди, следва ли съдът да обсъди всички обстоятелства обуславящи размера на тези вреди, както и да посочи в мотивите към решението значението на тези обстоятелства за определяне размера на вредите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Атанас Кеманов
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.