чл. 56 ТЗ

В хипотеза, при която предприятието на ЕТ се наследява от двама наследници и един от тях изразява съгласие да поеме предприятието, а другият изразява насрещно волеизявление, че е съгласен с поемането, следва ли, за да се впише прехвърлянето на предприятието в ТР по партидата на търговеца, наследниците да уредят помежду си имуществените отношения чрез правна сделка по реда на чл. 15, ал. 1 ТЗ за частта от предприятието, придобито по наследство от наследника, който не поема същото?
Нормата на чл. 60, ал. 2 ТЗ урежда ли, освен начина на поемане на предприятието на ЕТ от наследниците на търговеца (с и без фирмата), и хипотеза за прехвърляне на предприятие чрез наследяване при смърт, при която имущественият комплекс на търговското предприятие преминава към този от наследниците, който го е поел, при условията на универсално правоприемство, включително и за частта на наследника, който дава съгласие предприятието да бъде поето от наследника, който го поема, без да е необходимо да се уреждат имуществените отношения чрез правна сделка по реда на чл. 15, ал. 1 ТЗ?
Съгласието за поемането на предприятието на ЕТ с неговата фирма от някой от наследниците трябва ли да бъде дадено съобразно чл. 15, ал. 1 ТЗ – писмено с нотариална заверка на подписите или е достатъчна писмена форма?
При поемане на търговското предприятие на починал ЕТ от един от наследниците по реда на чл. 60, ал. 2 ТЗ и вписване в ТР на поемането, приема ли се, че наследниците са уредили имуществените си отношения във връзка с прекратяване на съсобствеността помежду им с поемане на предприятието от един от тях или те имат свобода да уредят в бъдеще имуществените си отношения?
Ако в активите на предприятието на починал търговец има недвижим имот и част от него се поема по реда на универсалното правоприемство, а за друга част от него наследниците са уредили имуществените си отношения чрез правна сделка, то сделката, чрез която е прекратена съсобствеността между наследниците, подлежи ли на вписване в имотния регистър?
За точното приложение на чл. 60, ал. 2 ТЗ, чл. 15, ал. 1 ТЗ, чл. 16, ал. 5 (предишна ал. 4) ТЗ и чл. 212 ГПК?
Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, да прецени установени ли са релевантните за спорното материално право факти, да се произнесе по всички относими към спорния предмет искания, възражения и доводи на страните, и да изложи правните си изводи във връзка с тях?