30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 302 ГПК

Задължителна сила на решение по административен спор
Чл. 302. Влязлото в сила решение на административен съд е задължително за гражданския съд относно това дали административният акт е валиден и законосъобразен.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Налице ли са предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, когато в друг съд се разглежда дело по чл. 307 ТЗ за изменение на цената по предварителния договор за покупко-продажба поради изменения в условията за строителство? Налице ли е връзка на обусловеност между двете дeла, като разглеждането на иска за стопанска непоносимост ще установи ли със сила на пресъдено нещо съдържанието на договорното правоотношение?
Процесуалноправен въпрос относно задължението на въззивния съд да се произнесе и обсъди в мотивите към решението всички допустими и относими към спорния предмет, доводи, твърдения и възражения на страните?
Следва ли въпросът за действието на съдебното решение по чл. 307 ТЗ /откога действа решението по конститутивния иск/ да бъде съобразено по отношение на предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК при спиране на производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мадлена Желева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

- длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички изложени във въззивната жалба възражения, както и да съобрази всички факти и обстоятелства по делото;
- нужно ли е вменените по закон задължения на застрахования, които биха имали значение за настъпването на застрахователното събитие, да бъдат изрично разписани в застрахователния договор или същите се презюмират предвид публичността на нормативните актове и задължението на гражданите да спазват тяхното предписание по смисъла на чл. 58 и чл. 86 Конституцията на Република България;
- неизпълнение на предвидените по закон задължения относно пожарната безопасност на даден обект представляват ли неизпълнение на вмененото по закон задължение на търговеца по реда на чл. 302 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Васил Христакиев

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Допустимо ли е въззивното решение, когато в хода на въззивното производство е налице висящо преюдициално дело, по което решението ще има значение за правилното решаване на спора и е следвало да бъде спряно въззивното производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Десислава Попколева

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Има ли интерес страна по гражданско дело да поиска осъществяването от съда на контрол върху административен акт по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК, ако в производство по административно дело с влязъл в сила акт е отречен правният интерес на същата страна да оспори същия акт пред административния съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борис Илиев

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Искането на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗЗК, с което е сезирана Комисията за защита на конкуренцията, за установяване на извършено нарушение, респективно производството по допускането и решаването му по същество, представляват ли основания за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анна Баева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

След като при изпълнение на договор за изработка възложителят не е получил от изпълнителя реалната власт върху изработеното и то не е въведено в експлоатация съгласно договора, то налице ли е изпълнение на договора за изработка? За началния момента на течението на погасителната давност по договор за изработка; Следва ли съдът да тълкува договора за изработка съгласно правилата на чл. 20 ЗЗД и в смисъла, който произтича от целия договор като отчете и обстоятелствата и действията на страните, съпътстващи сключването му, след като възложителят не е приел извършените СМР поради многобройни забележки? Как съдът следва да тълкува разпоредби на договора за изработка и може ли чрез тълкуване на спорната клауза на договора между страните и дали валидно сключеният договор обвързва страните и може ли да бъде изменян чрез тълкуването? Кога СМР, извършени от изпълнителя въз основа на договор за изработка, се считат приети от възложителя и кога е осъществено приемане по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД? Считат ли се извършените по договор за изработка на СМР и одобрени и приети от възложителя, ако за обекта е издаден акт Акт обр. 15, въпреки, че същият не е подписан от възложителя и въпреки, че не е извършено реално предаване на фактическата власт върху обекта, липсва изрично заявено от възложителя приемане на СМР и не са извършени конклудентни действия, които по недвусмислен начин да обективират мълчаливото одобряване на работата от страна на възложителя? Следва ли да се приеме, че след като възложителят е бил поканен да подпише акт обр. 15, но не го е подписал, то работата следва да се счита за приета по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД? При осъществяване на приемането важат ли правилата по чл. 169 – 170 ЗУТ, или е приложимо общото правило на чл. 264 ЗЗД? Подписването на акт обр. 15 от главния архитект вместо от възложителя може ли да се квалифицира като приемане на изработеното без забележки, ако не е било представено по делото пълномощно въз основа на което И. Г. има право да получава нотариални покани? Има ли право главният архитект да подпише акт образ. 15, ако възложителите са направили множество забележки за неизвършени и некачествено извършени СМР, които обаче не са отразени в акта? Представлява ли процесуално нарушение, водещо до неизясняване на делото от фактическа страна неизпълнението на съда на задължението му да назначи експертиза и приеме заключение на вещо лице, свързано с обстоятелствата по делото, за които са необходими специални знания и е направено своевременно искане за това?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Десислава Добрева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Длъжен ли е въззивният съд, при повторно разглеждане на делото, да изпълни указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в отменителното решение на ВКС и може ли да не обсъди доказателства, във връзка с които са дадени указания от въззивната инстанция?
Длъжен ли е въззивният съд да допусне и събере доказателства, които са относими към предмета на делото и подлежащите на доказване спорни факти, за които факти въззивният съд с доклад е разпределил тежестта за доказването им?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните?
Приложима ли е разпоредбата на чл. 155 ГПК, когато става въпрос не за служебно известен факт, а за документи, които не са представени по делото, за да могат и страните да преценят съдържанието им и да направят своите правни доводи и оспорвания?
Следва ли съдът да съобщи на страните, че определени факти по делото са му служебно известни и не подлежат на доказване, респ. може ли да основе решението си на такива факти, без да е изпълнил задължението си да ги съобщи на страните?
Допустимо ли е въззивният съд да постанови решение, мотивирано от доказателства, които не са представени, приети и приобщени към материалите по делото?
Допустим ли е косвен съдебен контрол върху административен акт за реституция, претърпял пряк съдебен контрол спрямо гражданскоправни субекти, неучаствали в административния процес, които черпят права от държавата?
Удостоверяват ли актовете за държавна собственост правото на собственост на държавата върху имотите, описани в тях и ползват ли се с материална доказателствена сила относно този факт? Кой носи тежестта за доказване при оспорване на удостоверено с АДС право на собственост, когато в същия не е посочено конкретното правно и фактическо основание за придобиване на имота?
За да се приеме, че включването на имущество в баланса на преобразуващото се държавно предприятие и изразената от принципала воля за включване в капитала на дружеството представлява в този смисъл пречка за възстановяване в реални граници на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ, необходимо ли е това имущество да е било отчуждено по предвидения в закона ред?
За да се приложи нормата на чл. 17а ЗППДОП /отм./ следва ли да се докажат всички елементи на фактическия състав, предвидени в тази разпоредба?
При преобразуване на държавна фирма в търговско дружество и правоприемство при разделяне на това дружество на две или повече търговски дружества, респ. при отделяне на ново търговско дружество, следва ли да бъде индивидуализирано точно и ясно имуществото, което преминава във всяко отделно дружество и какъв е редът за прехвърляне на собствеността върху недвижими имоти при такова преобразуване?
Изгубва ли се правото на собственост върху недвижим имот с внасянето му в ТКЗС и, за да бъде придобит такъв имот от държавата, следва ли да бъде проведена отчуждителна процедура?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ваня Атанасова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Това предпоставя, че силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното дело ще обвърже страните по обусловеното дело независимо дали искът бъде уважен или отхвърлен, както и че съществува връзка между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения, включени в предмета на двете дела/мотивите на ТР №2/19.11.2014 г. по т. д. №2/2014 г. и ТР №8/07.05.2014 г. по т. д. №8/2013 г. на ОСГТК/.
В тълкувателните мотиви по т. 5 на ТР №7/31.07.2017 г. по т. д.№7/2014 г. на ОСГТК тази зависимост е обяснена и със съотношението между различните спорни предмети на двете дела, при което разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение. Исковете по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и по чл. 135 ЗЗД биха могли да бъдат в съотношение на обуславящ и обусловен, ако предмет на иска по чл. 135 ЗЗД е разпоредително действие с имущество, което е предмет на предварителен договор за покупко-продажба. С уважаването на иска по чл. 135 ЗЗД имуществото, предмет на договора между длъжника - продавач по предварителния договор и третото лице, в отношенията между кредитора - купувач по предварителния договор и продавача разпореденото се счита за имущество на продавача, поради което предварителният договор за продажба би могъл и да се обяви за окончателен. Това означава, че е налице връзка на обусловеност между висящите производство по гр. д. №133/2025 г. и на т. д. №35/2025 г. на Пловдивския окръжен съд/второто дело е обусловено от изхода по първото/.
Същевременно е налице връзка на обусловеност между т. д. №35/2025 г. на Пловдивския окръжен съд и настоящото дело, тъй като при уважаване на предявения от В. Т. против „Зора инвест“ ООД иск за обявяване за окончателен на предварителен договор от 20.12.2017 г. за продажба на процесния имот, ще се приеме, че собствеността е придобита от купувача, което означава, че договорът за продажба от 15.06.2018 г. е породил само облигаторното си действие. Изложеното е свързано пряко с активната материалноправна легитимация на ищцата В. Н., която е частен правоприемник на приобретателите по сделката от 15.06.2018 г.
В мотивите на ТР 1/2017 г. изрично е посочено, че наличието на обуславящо дело, без значение какъв е видът му и кога е образувано /преди или след обусловеното дело/, актът по което следва да бъде зачетен от съда по обусловения иск с оглед разпоредбите на чл. 297 – чл. 298, чл. 300, чл. 302 ГПК, е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск и за развитието на процеса по обусловеното дело. Съдът е длъжен да спре делото, при това независимо дали страните са поискали, или са се противопоставили на спирането, поради което неоснователно е оплакването на частния жалбоподател, че съдът неоснователно е разширил обхвата на искането за спиране до приключването и на двете дела, образувани в Пловдивския окръжен съд.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Атанас Кеманов

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Възможно ли е в гражданското исково производство да се осъществява косвен съдебен контрол по валидността на административни актове, когато страната е участвала в административното производство по издаването и обжалването им?
Може ли ново решение на Общински съвет, действащо занапред, да води до презумпция за незаконосъобразност и нецелесъобразност на предходно решение, уреждащо същата материя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

12328 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела