чл. 269 изр. 1 ГПК

Когато с исковата молба са предявени претенции по чл. 108 ЗС насочени срещу два отделни недвижими имота - целият поземлен имот и цяла конкретна сграда, построена в него, и не се претендират идеални части или части като принадлежности към сградата, следва ли да се приеме, че е налице един иск по чл. 108 ЗС за двата имота или претенцията трябва да се приеме и да се разгледа като обективно кумулативно съединени искове /един за цялата земя и един за цялата сграда/ и така да се вземе предвид цената на всеки от исковете поотделно, с оглед определяне на родовата подсъдност?
Когато от текста на исковата молба и от процесуалното поведение на ищеца става безспорно ясно, че са предявени две искови претенции по чл. 108 ЗС - една за целия поземлен имот и една за цяла конкретна сграда, но въпреки това ищецът посочва общия сбор от данъчните оценки на двата имота, без да прави изменение на първоначално предявения иск и/или искове, как такова посочване от страна на ищеца следва да се възприеме от съда, респективно - съдът длъжен ли е служебно да прецени и определи поотделно цената на исковете съобразно данъчните им оценки, независимо от посочения от ищеца общ сбор от данъчните оценки на двата имота?
При положение, че с исковата молба самият ищец твърди, че предявява отделни искови претенции по чл. 108 ЗС - един за цялата земя и един за цялата конкретна сграда, т. е. не се претендира част от земята като прилежаща част към сградата, а се претендира собственост върху парцела в цялост, как би могла да възникне т. н. етажната хоризонтална съсобственост“ и има ли тя отношение при определяне на родовата подсъдност?
При заявен ревандикационен иск по чл. 108 ЗС насочен срещу поземлен имот и построената в него сграда, допустимо ли е размерът на цената на иска да се определи като една обща сума-като механичен сбор на данъчните оценки на поземления имот и на сградата или винаги такава претенция трябва да се разглежда като два съединени иска, всеки със собствена цена, с оглед на данъчната оценка на всеки отделен имот?
Допустимо и законосъобразно ли е въззивният съд, без изрично искане на ищеца и по собствено усмотрение, да приеме, че няколко съединени искове, за няколко отделни имота, следва да бъдат разгледани като един общ иск и да определи цената му като сбор на цените на отделните съединени искове?
Допустимо и законосъобразно ли е въззивният съд, без изрично искане на ищеца и по собствено усмотрение да възприеме и определи“ като един иск два обективно кумулативно съединени иска, когато с всеки от съединените искове се претендира цялата собственост върху отделни конкретни имоти?
Когато от данъчните оценки е очевидно, че ищецът заявява обща цена на два съединени иска, като общ сбор от данъчните оценки на двата имота, предмет на двата съединени иска, трябва ли въззивният съд, съблюдавайки принципа на служебното начало, независимо от изявлението на ищеца, сам да установи цената на всеки иск по отделно, съгласно стойността на данъчната му оценка и така да определи родовата подсъдност на всеки от съединените искове?