чл. 52 ЗН

в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Счита, че са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ГПК. Твърди, че решението страда от „очевидна неправилност“ тъй като приетите по делото официални писмени документи, чиято доказателствена сила обвързва съда, не са зачетени; доказателствата са обсъждани избирателно и едностранчиво, изложени са мотиви, които са вътрешно противоречиви и противоречат на нормалната правна и житейска логика. Излага, че въззивното решение е постановено в отклонение с разясненията дадени в т. 7 ППВС 7/1973 г. на ВКС, представляващи задължителна съдебна практика, според която решението по нищожна делба не формира сила на присъдено нещо и не е процесуална пречка по смисъла на чл. 299 ГПК да бъде извършена нова делба с участието на всички съсобственици. Счита, че изводът на съда, че постановените в нищожната делба актове са валидни и допустими, е в разрез с практиката на ВКС /Решение №275 от 30.10.2012 г. по гр. д. №444/2012 г. на II ГО. на ВКС, Решение №60/17.07.2017 по дело №3431/2016 на ВКС, ГК; I ГО./, според която делба, в която не са взели участие всички съделители е изцяло нищожна на осн. чл. 75, ал. 2 ЗН, а решението по нея е недопустимо. Разрешението, че вписването на исковата молба презюмирало знание за вписания акт е в противоречие с решение №86/30.10.2020г. по гр. д. №3076/2019г. на ВКС, решение №60117 от 15.12.2021г. по гр. д. №3680/2020г., решение №179/18.10.2013г. по гр. д. №1981/2013г. на ВКС, решение №86 от 30.10.2020г. на ВКС по гр д. №3076/2019г. Незачитането от съда на доказателствената сила на приети по делото официални документи, каквито са личния регистрационен картон на лицето, удостоверения за идентичност на имена и удостоверения за родствени връзки е в разрез с практиката на ВКС, обективирана в решение по т. дело №2658/2019г. на ВКС. Формулира следните въпроси: 1. Обвързан ли е съдът от вписан по надлежния ред отказ от наследство, когато този отказ не е оспорен и не е отменен по надлежния ред? 2. Обвързан ли е съдът от формалната и материална доказателствена сила на приети по делото и неоспорени официални документи? 3. Допустими или недопустими са постановените решения в производство по съдебна делба, което е нищожно на основание чл. 75, ал. 2 ЗН? 4. Решенията, постановени в хода на нищожна делба, извършена без участието на съделител/и, имат ли сила на присъдено нещо по отношение на неучаствалите в делбата страни, респективно по отношение на страните, които се позовават на тази нищожност? 5. Прекъсва ли давността извършването на нищожна съдебна делба, вкл. прекъсва ли се давността на неучаствало в производството лице? 6. Вписването на исковата молба по иск за делба презумира ли знание у приобретател, придобил имота на основание годно да го направи собственик или презумпцията на чл. 70, ал. 2 ЗС запазва своето действие, съответно качеството на какъв владелец придобива това лице. При установена нищожност на делбата, какво е разрешението на посочените въпроси.