30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 658 ТЗ

Правомощия на синдика
Чл. 658. (1) Синдикът има следните правомощия:
1. представлява предприятието;
2. управлява текущите му дела;
3. упражнява надзор върху дейността на длъжника в случаите по чл. 635, ал. 1;
4. получава под опис, съхранява и води търговските книги и търговската кореспонденция на предприятието;
5. издирва и уточнява имуществото на длъжника;
6. при предвидените в закона условия прави искания за прекратяване, разваляне или унищожаване на договори, по които е страна длъжникът;
7. участва в производствата по делата на предприятието на длъжника и завежда от негово име дела;
8. събира паричните вземания на длъжника и внася полученото в особена банкова сметка;
9. с разрешение на съда се разпорежда с паричните суми от банковите сметки на длъжника, когато това се налага във връзка с управлението на имуществото и неговото запазване;
10. издирва и уточнява кредиторите на длъжника;
11. по определение на съда свиква и организира събранията на кредиторите;
12. предлага план по чл. 696 ;
13. извършва действия по прекратяване участието на длъжника в търговски дружества;
14. осребрява имуществото от масата на несъстоятелността;
15. извършва други предвидени от закона или възложени от съда действия.
(2) Синдикът осъществява правомощията си съобразно с развитието на производството по несъстоятелност и постановеното от съда.
(3) Всички държавни органи и организации са длъжни да оказват съдействие на синдика при изпълнение на неговите правомощия.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Длъжен ли е съдът да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правна сделка, която е от значение за решаване на правния спор, след като е направено възражение от заинтересованата страна и нищожността произтича от събраните по делото доказателства и закона?
Длъжен ли е въззивният съд, като инстанция по същество, да изложи свои собствени мотиви към решението си, като обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с наведените от страните твърдения и възражения, от които те черпят своите права?
Допустимо ли е въззивният съд да приеме за настъпило придобиване на вземането от цесионера, без да е установил момента на сключване на договора за цесия?
Синдикът, в открито производство по несъстоятелност по част IV от Търговския закон, има ли правата по чл. 42, ал. 2 ЗЗД?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Диляна Господинова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Следва ли да се приеме, че търговските дружества се прекратяват с обявяването им в несъстоятелност по силата на закона - чл. 252, ал. 1, т. 3 ТЗ за акционерните дружества /АД/, чл. 93, т. 3 ТЗ за събирателните дружества /СД/, чл. 154, ал. 1, т. 4 ТЗ за дружествата с ограничена отговорност /ООД/, без да е необходимо прекратяването да бъде обективирано в диспозитива на съдебното решение по чл. 711 ТЗ, без да е необходимо производството по несъстоятелност да е приключило с решение по чл. 735 ТЗ, както и без да е нужно заличаването на правния субект?
С оглед сходността на правните последици от прекратяването на търговско дружество поради обявяването му в несъстоятелност и поставянето на физическо лице под запрещение по отношение на ограничената им правосубектност, може ли да се приеме, че по отношение на договор за консорциум/гражданско дружество, състоящо се от установения в чл. 357 ЗЗД минимален брой съдружници - 2/двама/, са налице предпоставките да бъде приложена по аналогия разпоредбата на чл. 363, б. в ЗЗД и следва ли да се тълкува, че с обявяването в несъстоятелност и прекратяването ex lege на единия от съдружниците, консорциумът/гражданското дружество се прекратява по силата на закона?
Допустимо ли е да се приеме, че от момента на обявяването на дружеството-съдружник в несъстоятелност и прекратяването на консорциума/гражданското дружество ex lege отпада и активната кредиторова солидарност по отношение на вземанията на консорциума/гражданското дружество, представляващи обща собственост на последното?
Към кой момент следва да се приеме за прекратен ex lege консорциум/гражданско дружество, състоящо се от установения в чл. 357 ЗЗД минимален брой съдружници - 2/двама/, единият от които е обявено в несъстоятелност търговско дружество?
Следва ли да се приеме, че всяка договорка за изплащане на дължимо възнаграждение по договор за изработка на изпълнител консорциум/гражданско дружество, се приравнява автоматично на договорка за активна кредиторова солидарност в полза на лицата - съдружници в консорциума/гражданското дружество?
Доколкото вземането за възнаграждение представлява обща собственост на съдружниците в консорциум/гражданско дружество, дял от която може да се получи само при излизане на съдружник от консорциума/дружеството или при прекратяването му, следва ли да се приеме, че за подобно вземане са приложими правилата на чл. 129 ЗЗД, отнасящи се до неделимите задължения?
Следва ли да се приеме, че извеждането на активна кредиторова солидарност по тълкувателен път по отношение на вземане с предмет - неделимо задължение /в случая - възнаграждението по договора/, противоречи на разпоредбата на чл. 129 ЗЗД, изрично изключваща приложимостта на правилата за солидарните задължения по отношение на предмета на неделимо задължение?
Следва ли да се приеме, че от момента на прекратяване на търговско дружество поради обявяването му в несъстоятелност, прекратяване на дейността на дружеството и прекратяването на правомощията на органите му автоматично по силата на чл. 41 ЗЗД се прекратяват занапред и направените от прекратеното дружество упълномощителни сделки?
Задължен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички наведени от ответника доводи и възражения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Василева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Налице ли е идентичност между исковете и търсената защита по предявен от дружеството в несъстоятелност, чрез синдика като представител по чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ, иск за попълване на масата на несъстоятелността с правно основание чл. 108 ЗС и установителен иск за собственост по чл. 124 ГПК, предявен преди откриване на производството по несъстоятелност, по който е направен отказ от иск от „недействителен“ управител на несъстоятелното дружество?
Обвързан ли е синдикът от действията на управител на несъстоятелното дружество по разпореждане с предмета на дело, изразяващо се в отказ от иск, с които се уврежда и намалява имуществото на несъстоятелното дружество, извършени преди откриване на производството по несъстоятелност?
Налице ли е редовно уведомяване за прекратяването на съдебното производство, ако връчването на съобщението не е по адреса на управление на търговеца и не е посочена длъжността, заемана в дружеството, на лицето получило съобщението?
Представляват ли валидни процесуални действия, обвързващи съда и страната и изразяващи се в отказ от иск, ако са извършени без представителна власт?
При установяване на липсата на представителна власт и процесуална легитимация на лицето, извършило отказ от иск, следва ли процесуални действия по уведомяване на страната относно прекратяване на производството да бъдат извършени при участието на управителните органи на несъстоятелното дружество?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Радост Бошнакова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

Дали всички синдици са носители на еднакви правомощия, респективно дали временният синдик, назначен като обезпечителна мярка, има правомощията по чл. 658 ТЗ, включително да предявява посочените в хипотезата на чл. 649, ал. 1 ТЗ искове в това му качество?
Правомощията на временния синдик, назначен като обезпечителна мярка, ограничени ли са само до правата, предоставени му по чл. 635, ал. 1 ТЗ и привременните мерки по чл. 629а ТЗ, смятат ли се отменени с постановяване на решение по молбата с правно основание чл. 625 ТЗ?
Има ли право временният синдик да представлява несъстоятелното дружество занапред, в случай че с решението по чл. 630 ТЗ съдът не е продължил действието на наложените с определението по чл. 629а ТЗ обезпечителни мерки?
Може ли да се приеме, че всички синдици в производството, включително, са носители на еднакви правомощия по отношение на предявяване на посочените в хипотезата на чл. 649 ТЗ искове и изключение ли е временният синдик, назначен като обезпечителна мярка, и ако да – до кой момент от производството същият не може да предявява искове по чл. 649 ТЗ? Може ли в този случай порокът на иска като недопустим поради преждевременното му предявяване от временния синдик да се счете за преодолян в хода на производството по него, ако в хода на производството по него бъде открито производство по несъстоятелност с решение по чл. 710 ТЗ?
Допустим ли е искът по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ, ако с него се оспорва само привилегия по вземане на кредитор, който към датата на подаване на иска не е бил включен в списъка на кредиторите с приети вземания?
Допустими ли са искове по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ, с които се оспорва единствено привилегия на вземане на кредитор, относима към разпределяне на осребреното имущество, заведен преди решението на съда, с което се постановява обявяване на длъжника в несъстоятелност и започване осребряване на масата на несъстоятелността?
Допустимо ли е съдът служебно и по свой почин да продължи производството по иск с правно основание чл. 649 ТЗ, образувано от временния синдик, ако постоянният синдик на дружеството длъжник в несъстоятелност не поддържа иска, заведен от временния синдик преди откриване на производството по несъстоятелност?
Легитимиран ли е временният синдик, назначен по реда на чл. 629а ТЗ като обезпечителна мярка, да предявява искове по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ за попълване на масата на несъстоятелността?
Може ли да се счете, че всички синдици в производството, включително и такова, инициирано по молба на кредитор по чл. 625 ТЗ, са носители на еднакви правомощия по отношение на предявяване на посочените в хипотезата на чл. 649 ТЗ искове и изключение ли е временният синдик, назначен като обезпечителна мярка, и ако да – до кой момент от производството?
Допустим ли е заведен от временен синдик иск по чл. 646 ТЗ преди решението на съда за откриване на производство по несъстоятелност, включително и с оглед систематичното място на глава 41, раздел I „Попълване на масата на несъстоятелността ТЗ и целта на исковете по чл. 646 ТЗ?
Допустимо ли е решението на съда по иск по чл. 646 ТЗ, постановено по иск, който е предсрочно предявен преди откриване на производството по несъстоятелност, но в хода на производството по иска е открито производство по несъстоятелност и счита ли се тази за хипотеза, в която съдът следва да вземе предвид новонастъпилото обстоятелство – откриване на производство по несъстоятелност, или недопустимостта на иска е изначална и не би могла да бъде санирана отпосле с настъпил юридически факт на открито отпосле производство по несъстоятелност?
Допустим ли е искът по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ, заведен от временния синдик, ако вземането на кредитора, чиято привилегия на вземането се оспорва с иска, към датата на подаване на иска не е включено в списъците на кредиторите с приети вземания?
Допустимо ли е съдът служебно и по свой почин да продължи производството по иск с правно основание чл. 649 ТЗ, образувано от временния синдик, ако постоянният синдик на дружеството длъжник в несъстоятелност не поддържа иска, заведен от временния синдик преди откриване на производството по несъстоятелност?
Допустимо ли е съдът служебно и по свой почин да продължи производството по иск с правно основание чл. 649 ТЗ, образувано от временния синдик, ако постоянният синдик на дружеството длъжник в несъстоятелност не поддържа иска, заведен от временния синдик преди откриване на производството по несъстоятелност, ако в същия съд производството по такъв иск по чл. 649 ТЗ на кредитор срещу длъжник е спряно по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на спора по същия иск, заведен от синдика? Следва ли съдът, разглеждащ иск на синдик, който не поддържа същия, да прекрати производството и да се приложат правилата на чл. 649, ал. 1 ТЗ и сл., като се даде възможност кредитора да заведе иска по чл. 646 ТЗ при неподдържане на такъв, подаден от синдик?
Подлежат ли на прекратяване исковете по чл. 646, чл. 647 ТЗ и чл. 135 ЗЗД във връзка с чл. 649 ТЗ, предявени от временен синдик при неподдържането им от назначен по-късно постоянен синдик?
Откога тече едногодишният срок за предявяване на искове по чл. 646, ал. 2 във връзка с чл. 649 ТЗ от синдика за вземания на кредитора, които не са включени в списъците на кредиторите с приети вземания към датата на откриване на производството по несъстоятелност, но вземанията са включени отпосле в списъците на кредиторите с приети вземания?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мадлена Желева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

кое лице има право да я получи - вложителят или лицето, в чиято полза са учредени тежестта или обезпечението. Плащането на гаранцията от Фонда за гарантиране на влоговете в банките следва да бъде извършено на вложителя след вдигане на тежестта или на обезпечението, а на друго лице - само въз основа на влязъл в сила съдебен акт, признаващ обезпеченото вземане на това лице. Като е съобразил безспорния между страните факт, че към датата на предявяване на иска всички сметки на „Пирин Ораново“ ЕООД (н.) в „КТБ“ АД (н.) са били обект на запори, наложени по изпълнителни дела на кредитори и по реда на ДОПК, и че само по причина на тях Фондът не е изплатил на дружеството гарантираната сума от влог в „КТБ“ АД (н.) до размер на сумата 196 000 лв., въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че с отказа за плащане ответникът не е дал повод за завеждане на делото и няма основание в негова тежест да се възлага отговорността за разноски. Въззивният съд не е възприел доводите на частния жалбоподател за приложимост на разпоредбата на чл. 638, ал. 4 ТЗ с мотив, че чл. 6, ал. 6 ЗГВБ /отм./ е специален по отношение на нея, като наред с това е акцентирал и върху наличието на наложен към датата на предявяване на иска запор върху банковите сметки на „Пирин Ораново“ ЕООД (н.) в „КТБ“ АД (н.), който е извън обхвата на действие на разпоредбата на чл. 638, ал. 4 ТЗ по аргумент от чл. 193 ДОПК. След отчитане на обстоятелствата, че вдигането на останалите запори е било оспорено от трети лица и че след отпадане на пречките по чл. 6, ал. 6 ЗГВБ /отм./ Фондът е изплатил на ищеца гарантираната сума от 196 000 лв., въззивният съд се е произнесъл, че разноските за водене на осъдителния иск следва да се понесат от ищеца, а не от Фонда - така, както е постановил първоинстанционният съд в решението си по спора и в определението по чл. 248 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Йонкова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

с решение №115 от 08.05.2015г. гр. д. №3602 по описа за 2014г. на ІІ г. о; решение №118/29.03.2018 година по т. д. №2836/2017 година на ВКС, решение №3142 от 05.03.2014 по адм. дело №13936/2013, по описа на Върховния административен съд. Въпроси 2-5 вкл. са обосновани като такива от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Алтернативно поддържа очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК на обжалвания акт.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Елеонора Чаначева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

Относно преценката за наличие на правен интерес от воденето на установителния иск за нищожност на сделка по чл. 26 ЗЗД.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Людмила Цолова

1235 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела