чл. 294 ГПК
Повторно разглеждане на делото
Чл. 294. (1) Съдът, на който е изпратено делото, го разглежда по общия ред, като производството започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на решението. Указанията на Върховния касационен съд по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото.
(2) При повторното разглеждане на делото съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд.
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Следва ли да се приеме, че саморъчно завещание е нищожно поради несъответствие между посочената в него дата и действителната дата на съставянето му (антидатиране), когато в завещанието е посочен документ, чиято дата следва датата, вписана като дата на съставяне на завещанието?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Светлана Калинова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Допустимо ли е произнасяне на съда по искане на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество за отнемане на имот, след десезирането на съда и влязлото в сила определение на ВКС за прекратяване на производството в тази част?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ерик Василев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
При назначаване на повторна експертиза, следва ли съдът да възложи повторното заключение на друго вещо лице? Следва ли съдът да приложи института на грубата небрежност при настъпила трудова злополука в случай, че на пострадалия не е бил проведен инструктаж за здравословни и безопасни условия на труд? Приложим ли е институтът на грубата небрежност при настъпила трудова злополука в случай, че работодателят не е осъществявал контрол за изпълнението на трудовите задължения на работниците или служителите, свързани с осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд, при което е допуснал осъществяването на постоянна практика на нарушаване на правилата за безопасна работа в предприятието и злополуката се намира в причинна връзка именно с така допуснатата практика? Назначаването на повторна експертиза на вещото лице, изготвило първоначално заключение, което е било оспорено, не представлява ли възпроизвеждане на изводите на експерта, обективирани в първоначалното заключение, с оглед отговорността, която същият носи по чл. 200, ал. 1 КТ и по чл. 191 НК за даване на невярно заключение? За обективност на повторното заключение следва ли съдът да назначи ново вещо лице, което да го изготви? Съответства ли на основния правен принцип, че "никой не може да черпи права от неправомерното си поведение" възражение на работодател по чл. 201, ал. 2, т. 1 КТ за проявена от работник груба небрежност при настъпила трудова злополука, при допускане от работодателя на неспазване на правилата за безопасност на труда от работника и липса на осъществяван контрол за спазването на тези правила? В случай, че е налице несъответствие на посочения принцип с такова възражение, следва ли последното да бъде подлагано на преценка за основателност от съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Александър Цонев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Дали при определяне на конкретните мерки на лични отношения съдът следва да съобрази конкретните обстоятелства, за установяването на които им е било указано с предходно решение на Върховния касационен съд на основание чл. 294, ал. 1 ГПК по делото, които имат значение за защита на интереса на детето и да обоснове мерките с установените обстоятелства? Дали при определяне на конкретните мерки на лични отношения въззивният съд има задължение да мотивира своето решение, тоест да се произнесе по спорния предмет, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди доводите и възраженията на страните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Даниела Стоянова
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Длъжен ли е възивният съд да обсъди в мотивите на своето решение всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им, и задължен ли е като втора инстанция по същество да извърши собствена преценка на фактите и подкрепящите ги доказателства? (По искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Борис Илиев
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Дали не са очевидно неправилен изводът на съда, че при действието на ЗУТ и ЗКИР е допустимо да се предяви иск по чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ-отм. относно реална част от УПИ, която по действащата регулация, одобрена по правилата на ЗТСУ, е част от съседен УПИ, по който иск се претендира установяване на правото на собственост към минал момент - момента на одобряване на действащата регулация, както и дали не е очевидно неправилен изводът на съда, че правен интерес от такъв иск може да е налице, ако по влязло в сила решение по ревандикационен иск, произнасянето на съда е по границите по действащата регулация, като с последващото решение ще се установи грешка в тази регулация и това ще даде възможност да се измени и регулацията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Маринова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Обвързан ли е съдът да излага мотиви и доводи в рамките на иска, с който е сезиран, очертан от обстоятелствената част и петитума?
Може ли гражданският съд да се произнася по иск, с който не е сезиран?
Следва ли въззивният съд да се произнася по иск, с който не е сезиран?
Следва ли въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и да се произнесе по заявените доводи и възражения?
Кой е приложимият закон за реституцията на имот - ЗВСОНИ или ЗВСНОИ, ако претендираният имот е отнет от държавата по ЗКИ?
Дали при реституция по ЗВСОНИ тя настъпва по право или е необходима предварителна административна преценка и действия на администрацията?
Могат ли да се градят изводи за наличие на обстоятелство, за което е необходим официален документ, без такъв документ да е представен по делото?
Следва ли настъпила реституция, ако завзетият имот съществува до размерите, в които е отчужден, а не във вида, в който е завзет - част от имота е разрушен, погинал или пък обектите в него са с променено предназначение или ако се претендира реституция на недвижим имот и след завземането му само е променено предназначението му, то реституция настъпва ли?
Следва ли да се приема по делото като официален писмен документ и да му се придава силата на такъв, ако той не е приет по делото по съответния ред и липсват данни за издателя му?
Следва ли да се установява истинността на представен документ ако срещу приемането му своевременно е направено възражение?
Може ли да се приеме и обсъжда писмено доказателство, без то да е в оригинал или да е в заверено копие?
Може ли да се приеме и обсъжда документ като доказателство за обстоятелства, който документ не е представен от страните?
Следва ли да се приеме за законен строеж върху държавна земя, за който не е отстъпено или учредено правото на строеж?
Следва ли да се вземат предвид при решаване на делото и обяснения на експерта, дадени в открито съдебно заседание?
Може ли вещо лице да гради изводите на експертизата си за документи, които се намират в страна по делото, без тези документи да са представени от страната като писмени доказателства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Радост Бошнакова
чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 235 ал. 1 ГПК, чл. 236 ал. 1 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 270 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. първо ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ал. 3 ГПК, чл. 294 ал. 1 изр. 2 ГПК, чл. 294 ГПК, чл. 6 пар. 1 КЗПЧОС, чл. 61 ТЗ, чл. 9 ал. 1 ЗСВ
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Дали е налице вероятна нищожност на въззивното решение, поради невъзможност да бъде изведена волята на съда, материализирана в мотивите и диспозитива на решението, в тяхното единство и взаимовръзка?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Розинела Янчева
чл. 108 ЗС, чл. 127 ал. 1 ГПК, чл. 213 ГПК, чл. 247 ал. 1 ГПК, чл. 248 ал. 1 ГПК, чл. 250 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. първо ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 294 ГПК, чл. 303 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 33 ал. 2 ЗС, чл. 33 ал. 3 ЗС, чл. 431 ал. 2 ГПК, чл. 79 ал. 1 ЗС
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Допустимо ли е тълкуването на договор да доведе до смисъл, коренно противоположен на ясно и недвусмислено изразената воля на страните? При тълкуване на договора следва ли съдът да търси действителната воля на страните, при спазване на чл. 20 ЗЗД? Допустимо ли е разширително да се тълкуват ясни и непротиворечиви договорни клаузи, по които страните нямат спор относно техния предмет и съдържание? Докъде се простира възможността на съда да тълкува договорите и анексите към тях по реда на чл. 20 ЗЗД и може ли при извършване на това тълкуване да се променя действителната воля на страните? Следва ли да се тълкуват всички уговорки между страните, в това число и ясните и еднозначни такива, или на тълкуване по чл. 20 ЗЗД подлежат само неясните и двусмислени уговорки? Следва ли при тълкуване на съдържанието на един договор и анексите към него да бъде съобразена действителната, а не предполагаема воля на страните и следва ли договорните разпоредби да се тълкуват във връзка една с друга, както и в смисъла, който произтича от целия договор? Какви следва да са предпоставките за критериите по чл. 20 ЗЗД, при търсене на действителната воля на страните при неформален двустранен договор? Следва ли съдът да приложи правилата за тълкуване на договорите по чл. 20 ЗЗД, от които произтича процесното правоотношение и при формиране на правните и фактически изводи да търси общата воля на страните, произтичащи от тези договори? При тълкуване на договорни клаузи следва ли съдът да изследва спорната уговорка с останалите договорни клаузи, смисъла и целта на целия договор, с обичаите в практиката и добросъвестността? Може ли самият факт на подписване на анекса към договора, за нови уговорки в бъдеще, след като са извършени всички уговорени с основния договор действия, да санира настъпила неизправност на една от страните и невиновността на другата? Може ли с уговорените нови действия да бъдат новирани сроковете за действия, за които вече е настъпило неизпълнението? Допустимо ли е договорената с анекса за нови действия в бъдеще клауза, че „останалите клаузи на договора запазват действието си така, както са уговорени“, да бъде тълкувана от съда така, че за „новия анекс ще се прилагат горепосочените правила“ – условията по договора, които вече са се сбъднали? Кой е началният момент от който започва да тече давността, ако задължението е без срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Росица Божилова
чл. 146 ГПК, чл. 147 ал. 1 ЗЗД, чл. 147 ЗЗД, чл. 181 ЗЗД, чл. 20 ЗЗД, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 240 ЗЗД, чл. 25 ал. 1 ЗЗД, чл. 25 ал. 1 изр. 2 ЗЗД, чл. 25 ЗЗД, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ЗЗД, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 2 ЗЗД, чл. 284 ал. 3 ГПК, чл. 285 ЗЗД, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 294 ал. 1 ГПК, чл. 294 ал. 1 изр. 2 ГПК, чл. 294 ГПК, чл. 295 ГПК, чл. 32 ЗОЗ, чл. 43 ЗОЗ, чл. 55 ал. 1 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 69 ал. 1 ЗЗД, чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 84 ал. 2 ЗЗД, чл. 86 ал. 1 ЗЗД, чл. 87 ал. 2 ЗЗД
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Длъжен ли е посредникът по договор за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот да върне в двоен размер дадения от купувача задатък по депозитна разписка, ако до сключване на окончателен договор не се е стигнало по вина на продавача, а не по вина на посредника?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Джулиана Петкова
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.