чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК

При какви предпоставки се присъжда обезщетение за неимуществени вреди от причинена чрез деликт смърт на други лица, извън кръга на най-близките на починалия по смисъла на ППВС №4/25.05.1961 г. и ППВС №5/24.11.1969 г.? Кога съществува причинна връзка между противоправно бездействие и вреда и дължи ли се обезщетение за неимуществени вреди, които не са пряка и непосредствена последица от противоправното бездействие? Как се определя от съда процентният израз на приноса на пострадалия за вредоносното събитие и вредоносния резултат и следва ли да се съпоставят поведението на увредения с това на деликвента? Относно приложението на принципа за справедливост и критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД? Следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви, като обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им, които имат значение за решението по делото? Задължен ли е съдът, с оглед прилагане на критериите за справедливост, в частност съобразяване с действаща икономическа обстановка към определен момент, да посочи в мотивите на решението си към коя дата отнася оцененият от него размер на претърпените вреди - към датата на настъпване на вредоносния резултат или към по-късна дата? Задължен ли е съдът да обоснове приложените от него критерии за справедлив размер на обезщетението, като приложи и отчете настъпили инфлационни процеси и други икономически фактори, които биха имали съществено влияние при определяне на този справедлив размер? Еднаква по вид ли е отговорността на публичноправен и на частноправния субект, в случай като конкретния? Допустима ли е компенсация на вини и в случай като конкретния между публичноправен и частен субект, дори и в случаите, в които двата субекта притежават различни по вид отговорности, а събитието би могло да се предотврати от публичноправния субект чрез изпълнение на задълженията му за отремонтиране или чрез поставяне на преграждащи съоражения; До каква степен е допустима и в чия полза? Може ли да се приеме, че отговорността на публичноправен субект е по-висока от тази на частноправен субект, за чийто интерес публичноправния субект е натоварен по закон /чл. 140 КРБ/ да се грижи? В привилегировано положение ли е поставен публичноправният субект – община, относно намаляване на отговорността му, след като не е инструктирал - не е дал административни команди и инструкции /не е поставил пътни знаци и преграждащи съоражения/, спрямо ползвателите на пътната инфраструктура, за чиято изправност и безопасно използване следва да се грижи по вменени законови задължения, в сравнение с отговорността на други субекти, отговорни за безопасността и здравето на други частноправни субекти? Липсата на дадени инструкции, имащи задължителен характер, каквито са пътните знаци и преграждащи възможността за преминаване ограждения, които не са били поставени от администрацията на публичноправен субект, отговорен за пътната безопасност, на път, който е бил отворен за обществено ползване, могат ли да се приемат като обстоятелства, които са мотивирали конкретния избор на водач на МПС до степен, че отговорността му за съпричиняване в конкретния случай да отпадне? В горната хипотеза следва ли да се предполага наличието на недоверие от страна на частноправния субект към администрацията на публичноправния субект, когато е общоизвестно, че последният е натоварен да действа в най-добрия интерес на териториалната общност?