30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Транслативна сделка

Тук можете да намерите хронологичен списък и връзки към съдебните актове, споменаващи термина “Транслативна сделка” и публикувани в системата на “Българското прецедентно право”.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

При направено искане по чл. 267, ал. 2 ГПК от страна за повторен разпит на свидетел обвързан ли е въззивният съд от ограничението по чл. 266, ал. 1 ГПК? Представлява ли искането за повторен разпит на свидетели събиране на нови доказателства в хипотезата на ограничения въззив?
Следва ли въззивният съд при преценката за добросъвестност на купувача да обсъди всички събрани по делото писмени и гласни доказателства- поотделно и в съвкупност, в това число и тези, явяващи се косвена индиция за знание, че могат да възникнат права за трети лица? Допустимо ли е доказването на този факт чрез косвени доказателства?
Допустимо ли е показанията на свидетел да бъдат обсъждани от съда частично, избирателно, а не в цялост и пълнота?
Следва ли въззивният съд да обсъди защитните възражения на ответника по иск с правно основание чл. 191, ал. 1, предл. първо във връзка с чл. 189 ЗЗД и да изложи мотиви относно тяхната основателност, когато това не е сторено от първоинстанционния съд?
Следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви в съдебния акт по всеки от предявените искове?
Дължи ли продавачът на евинцирания купувач обезщетение, равняващо се на паричната стойност на плодовете, които последният е заплатил на собственика, когато купувачът след връчване на искова молба по иск с правно основание чл. 108 ЗС e отказал да предаде владението на собственика и е задържал имота до влизане в сила на осъдителното решение? Следва ли да се изключи отговорността на продавача в този случай?
Кои разноски следва да заплати продавача на евинцирания купувач съобразно разпоредбата на чл. 191, ал. 1 и чл. 189, ал. 1, изр. 3 ЗЗД- само разноските, които купувачът е заплатил на третото лице- собственик по предявените от него искове за собственост и неоснователно обогатяване или и разноските, които купувачът е сторил по своята защита в същите тези искове, предявени от собственика?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борис Илиев

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Към 1958 г. възможно ли е разпореждане с правото на собственост върху дворно място от страна на държавата при действието и по реда на НПЖДЖФПНС (1957 г., отм.);
При възникване на етажна собственост вследствие разпореждания с отделни обекти от сграда от страна на едноличния собственик на сградата следва ли дворното място да се счита за обща част по смисъла на чл. 38 ЗС, ако правата на отделните собственици върху мястото не съответстват на правилото на чл. 40 ЗС (погрешно посочен, видно от доводите в жалбата, като чл. 40 ГПК);
За да се установи статутът на дворното място като обща част към възникнала етажна собственост вследствие разпореждания с отделни обекти от сграда от страна на едноличния собственик на сградата и мястото, следва ли да се докаже, че правата на отделните собственици върху мястото съответстват на правилото на чл. 40 ЗС;
По какъв начин се изразява волята на едноличния собственик на сградата и мястото относно правния статус на поземления имот след разпореждане с отделен обект от сградата - необходимо ли е изрично да е волеизявено, че дворното място остава в режим на обикновена съсобственост, или е достатъчно прехвърлените от собственика права върху мястото да не съответстват на правилото на чл. 40 ЗС, за да се приеме, че поземленият имот е изведен от кръга на общите части;
При възникване на етажна собственост вследствие разпореждания с отделни обекти от сграда от страна на едноличния собственик на сградата следва ли дворното място да се счита за принадлежност към тези обекти макар и то да не е обща част по смисъла на чл. 38 ЗС;
Дворното място - поземлен имот или урегулиран поземлен имот (парцел), принадлежност към построената в него сграда ли е, т. е. явява ли се сградата главна вещ, респ. дворното място принадлежност към нея и приложимо ли е правилото на чл. 98 ЗС в този случай;
Ако при разпореждане с отделен обект от сграда едноличният собственик на сградата и мястото прехвърли на приобретателя еднакви права от общите части на сградата и от дворното място, следва ли да се приеме, че дворното място също е придобило статут на обща част, макар и прехвърлените права да не съответстват на правилото на чл. 40 ЗС;
И обратното - ако при разпореждане с отделен обект от сграда едноличният собственик на сградата и мястото прехвърли на приобретателя различни права от общите части на сградата и от дворното място (1) или воля за прехвърляне на общи части изобщо не е изявена, а се прехвърлят само идеални части от мястото - както е в настоящия случай (2), следва ли да се приеме, че дворното място е изключено от общите части.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Радост Бошнакова

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Следва ли въззивната инстанция да обсъди всички доводи и възражения във въззивната жалба и да изложи мотиви са тях, както и следва ли да направи анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност в рамките на наведените в жалбата доводи? (По установителен иск за собственост)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Камелия Маринова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

В чие правомощие е да отмени констативния акт за премахване на постройка от 6 кв. м., която е част от т. нар. гараж - на административния орган или на административния съд? допустимо ли е в КККР на [населено място] да се нанася обект, който е незаконен и няма издадено удостоверение за търпимост? може ли да се извършват сделки от нотариус при наличие на незаконен строеж и липса на удостоверение за търпимост; нищожни ли са извършените такива сделки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Веселка Марева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Дали при така приетите за установени факти от въззивния съд, изводите му за наличие/липса на основание за допускане делба на делбеното имущество и за притежаваните от ищцата права в него, не са очевидно неправилни?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Соня Найденова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Процесуално допустим ли е частичен иск за нищожност на договор? Допустим ли е предявен от наследник иск за нищожност на договора на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД относно целия договор или той е допустим само относно наследствената му идеална част и ако такъв е допустим само за наследствената му идеална част, какви са правните последици от уважаване на частичен иск?
Може ли да се приеме, че решаващ мотив за сключване на договор за продажба е запазването на пожизнено право на ползване върху имота, както е приел въззивният съд за да обоснове извода си, че в конкретния случай „не може да се приеме, че интерес от сключения договор е имал само ответникът“?
При положение, че продавачката е била изключителен собственик на продавания имот и е можела да ползва същия необезпокоявано в качеството си на собственик, може ли да се приеме, че същата е мотивирана да продаде имота си поради обстоятелството, че при продажбата ще има запазено право на ползване и ще може да продължи да ползва имота по начин, по който щеше да ползва същия и ако не беше се разпоредила с имота?
Какво е императивно определеното от закона съдържание на доклада по чл. 146 ГПК и при липса на доклад на първоинстанционния съд или непълен доклад, при наличие на подобно оплакване във въззивната жалба, длъжен ли е въззивният съд, констатирал този порок на първоинстанционното решение да поправи процесуалното нарушение и да даде указания на страните за подлежащите на доказване факти и обстоятелства и тези от тях, за които страните не сочат доказателства?
Какви са правомощията на съда и неговите задължения в случай, че не възприема заключението на експертизата и сам извършва оценка на фактите, за които тя е допусната, както и длъжен ли е съдът да анализира експертизата заедно с останалите събрани по делото доказателства?
Относно задължението на съда да обсъди доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност?
Следва ли при преценка действителната воля на страните съдът да изложи мотиви защо приема или не предлаганото от страните тълкуване?
Какви са способите и възможните опорни факти при тълкуването на клаузите на един договор и действителната обща воля на страните? Допустимо ли е при тълкуване да се разглеждат не само писмените уговорки в договора, но и преддоговорните отношения на страните, поведение на страните по време на изпълнението на договора? Следва ли съдът при тълкуване на действителната воля на страните да изследва обстоятелствата, при които е сключен договорът, поведението на страните преди и след сключването му и как са изпълнени задълженията по него след сключването му? Следва ли съдът при договор, сключен чрез пълномощник, за установяване на действителната воля на страните да извърши тълкуване на волята, отразена в пълномощното? Следва ли съдът да изследва за установяване действителната воля на страните и целта, поради която същият е сключен от страна на прехвърлителката? Следва ли съдът при преценка действителната воля на страните да прецени спецификата на изявлението на продавачката, материализирано в пълномощното, обстоятелството че към момента на подписването му, същата е била във влошено здравословно състояние?
Относно начина на сравнение на стойността на насрещните престации при преценка на основателността на иск за нищожност на договора поради нарушение на добрите нрави, изразяващо се в нееквивалентност на насрещните престации?
Налице ли е явна нееквивалентност на престациите по договор за продажба, когато пазарната стойност на продадения имот при отчитане на тежестта – запазеното право на ползване, е 21.88 пъти по-голяма от продажната цена?
Следва ли съдът при произнасяне по иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД да извърши преценка на целта на договора, в чий интерес е сключен същият и представлява ли запазеното право на ползване удовлетворяване на значим допустим от закона интерес на прехвърлителя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Даниела Стоянова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Длъжен ли е при постановяване на въззивното решение съдът да обсъди всички наведени от ответника доводи и възражения?
Представлява ли предпоставка за основателността на специалния отменителен иск по чл. 216 ДОПК, уреден в полза на държавата и общините, с цел обезпечаване събирането на публични задължения, наличието на конкретни публични задължения, или е достатъчно установяването на публични задължения изобщо?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Вероника Николова

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

За задължението на въззивния съд да обсъди в решението си всички доказателства, възражения и доводи на страните. (По искове с правно основание чл. 29, ал. 1, предл. трето ЗТРРЮЛНЦ, за признаване за установено, че са несъществуващи обстоятелствата, вписани в Търговския регистър при Агенция по вписванията)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мирослава Кацарска

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Следва ли въззивният съд при разглеждане на иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, да изследва наличието на право на собственост у ищеца, включително произхода на това право, начина на индивидуализация на претендираната площ и съответствието с кадастралната карта?
Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Светлана Калинова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Задължен ли е въззивният съд да се произнесе по всички наведени въз въззивната жалба доводи и възражения? Може ли съдът да основе решението си на възражения, ненаведени от ответника в преклузивния срок? Може ли съдът да основе решението си на факти и обстоятелства, които не са нововъзникнали или новооктрити и възражения, посочени и направени във въззивната инстанция за първи път? Каква и от кой ред по чл. 136 ЗЗД е привилегията на държавата, когато е конституирана като присъединен взискател по право в изпълнителния процес по ГПК, като вземанията на държавата са за данъци и осигуровки? Документ, издаден от СДВР, отдел Пътна полиция според който за МПС е отразена информация за предстоящ собственик, установява ли правнорелевантните факти, определяща валидна прехвърлителна сделка, която е произвела правно действие и вещноправен ефект? Извлечение от направена бележка в общия регистър на нотариуса за извършено удостоверяване подписите на страните по писмен договор за прехвърляне собствеността на МПС, установява ли правнорелевантните факти, определящи валидна прехвърлителна сделка, която е произвела правно действие и вещноправен ефект? От който момент се счита, че е наложен запор върху движима вещ? Може ли да се приеме, че запорът е наложен с приемане на запорното съобщение от трето лице, в което вещта дори не се намира? При образувано и висящо изпълнително производство по реда на ДОПК срещу длъжника, наложените мерки за обезпечаване на публичните вземания на длъжника могат ли да бъдат квалифицирани като предварителни обезпечителни мерки или те се трансформират в такива по самото изпълнение по смисъла на чл. 191, ал. 1 ДОПК, предвид различните правни норми, които се прилагат към двата вида мерки? В случай, че сроковете по чл. 191, ал. 2 ДОПК са изтекли, възможно ли е реализация на принудително изпълнение по реда на ГПК? Частният съдебен изпълнител в гражданското принудително изпълнение, обвързан ли е от провежданата процедура по ДОПК след изтичането на сроковете по чл. 191, ал. 2 ДОПК или е свободен на насочи изпълнение към вещи, предмет на обезпечението в публичното производство, като само присъдени държавата като кредитор? Съгласно разпоредбата на чл. 191, ал. 6 ДОПК при наложени предварителни обезпечителни мерки, докога кредитори не могат да започнат принудително изпълнение по реда на ГПК? В случай, че взискателят в производството по принудително изпълнение по ГПК е кредитор на длъжника с ред по чл. 136, ал. 1, т. 5 ЗЗД и не е налице привилегия по т. 2 от чл. 136 ЗЗД, то държавата има ли привилегия от по-преден ред от тази на взискателя? В какво се изразяват вредите на взискателя-ищец по иск срещу частен съдебен изпълнител за причинени имуществени вреди вследствие на незаконосъобразно принудително изпълнение, състоящо се в: неизвършване на възложено от взискателя цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника, с което не са установени своевременно движими вещи на длъжника-МПС; неналагане на запор върху движимите вещи на длъжника-МПС и неизвършване на принудително изпълнение по реда на ГПК върху МПС за удовлетворяване на вземанията на взискателя-ищец, ползващи се с право на предпочително удовлетворение преди вземанията на присъединените взискатели? Противоправно ли е бездействието на ЧСИ, на когото са възложени действията по чл. 18 ЗЧСИ във връзка с изпълнително производство: изцяло да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки и да набавя документи, книжа и др., изразяващо се в неизвършване на проучване на цялото имущество на длъжника? Задължен ли е ЧСИ по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ да проучи цялото имущество на длъжника, като в случай, че не стори това, следва ли да се приеме за бездействие? Носи ли отговорност ЧСИ в хипотеза, в която е налице изрично възлагане от страна на взискателя по чл. 18 ЗЧСИ, ако последният не извърши пълно проучване на имущественото състояние на длъжника? Противоправно ли е бездействието на ЧСИ, на когото е възложено действие по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ да определя начина на изпълнението, изразяващо се в неизпълнение на задълженията по чл. 427, ал. 2 ГПК, когато след образуване на изп. дело установи МПС на длъжника, намиращо се извън района му на действие? Обективната възможност на ЧСИ за осъществяване на принудително изпълнение, обуславя ли неговата отговорност за вреди по чл. 74 ЗЧСИ? Настъпилите вреди за ищеца-взискател в пряка или в хипотетична причинно-следствена връзка ли са с незаконосъобразните действия/ бездействия на ответника ЧСИ, когато последният в рамките на образуваното пред него изп. производство е имал обективната възможност да осъществи принудително изпълнение, осребряване на имуществото на длъжника и удовлетворяване на взискателя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Яна Вълдобрева

123204 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела